Viva 24.maius

Скъпи колеги, новинари, ФБ-приятели и блогъри!

Честит Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност!

Докато още надзорниците-сайбии от Атлантико-Пасифика – не са се сетили да го отменим, поради засилен риск от путино- русофилия и русоробство чрез съставните теми на Деня!

Може пък да им е убягнало от вниманието, че и в Украйна тачат и се ползват от приноса на Солунските равноапостоли?

Дано през т.г. Руският културно-инфо център в София да не лансира “нова версия” за Светите братя, както през 2020 г., че те били ”реформатори на славянската азбука” и „създатели на църковнославянския език”! Белким през т.г. президентът Путин да няма време от „военни операции” и както през 2017 г. няма да изфърфоро-изломоти скопското скудоумие, че „славянската писменост е дошла в Русия от македонската земя”. Явно съветниците му бяха пропусналиs изследванията и думите на акад. Дмитрий Лихачов, че „България е люлката на славянската култура, дала висшия слой на езика на източните славяни”. Както и сходните и уточняващи констатации на Раля Михайловна Цейтлин (РФ). Или, като за неприятелска страна, ще повторят опашатата измислица, предполагам съставена на карета с водка („Зеленый змей”) от Михаил Ломоносов (1711-1765 г.). Тя гласи, че по време на хазарската мисия в Крим братята видели „РУШКИ букви”, които послужили за създаването на глаголицата.

Е, има и други невежествени „братушко-теории”: автор на азбуката да е Ленин, дори Петър Велики. И затова съветски съвременници недоумяваха на каква азбука сме писали до Втората световна война. Въпреки, че Чехия и Словакия не удържаха глаголицата след Великоморавската мисия на Светите братя от немските кюрета, на ключови централни места в двете сегашни държави отдавна има техни паметници. В Бърно, още от около 1750 г. В Унгария от 1885 г. Преди век в Киев е издигната композиция на княгиня Олга, отляво със скулптура на Братята. В Новгород има от 1862 г. паметник на славянската азбука и славянството в руската версия. Но Русия се „престраши” по-реалистично към делото на Светите равноапостоли практически едва през 1990 г. с паметник на братята в Мурманск и с първото тържествено честване чак там, и през 1992 г. в Москва, на Славянски площад. Почти едновременно с паметника на Св.Св. Кирил и Методий в Охрид, следван след десетина и повече години от монументи и паметни плочи за тях и на кирилицата в Чикаго, Улан Батор, дори в „Пимпирева” Антарктида.

Преживяхме - Слава на Спасителя! - и президенстването на Петър Стоянов от П-д, който „се ерчеше” да замени клементицата (кирилицата) с латиница и върна оригинала на „История славяноболгарская” на гърците. Е, не сколаса да ни обясни по адвокатски евроатлантическия произход, целеустременост и идеология на Братята?!

Добре, че се намери шуменският арменец-предприемач Карен Алексанян, който да създаде Двора на буквите със скулптура на националния майстор Рубен Налбандян !!! Нашата държава и крупният бизнес са пестеливци към национални и общочовешки каузи! Особено когато няма „муфта” от евросубсидии.

И докато братята-„чорбаджилар” от Вашингтон, Берлин, Париж, Брюксел, Анкара и под. не са отменили Празника: „Върви народе възродени...!”

Текстът е публикуван в ogniangarkov.blog.bg