Евростат показа на Кирил Петков как не трябва да се лъже

Коментар на Лъчезар БОРИСОВ, бивш министър на икономиката

Евростат показа на българските политици от последния редовен кабинет, как не трябва да се лъже обществото

През изтеклите месеци много политици се хвалеха, че са превърнали България в лидера на ЕС по промишлено развитие и производство. Тези политици изграждаха тезата си стъпвайки на ръста на индекса на промишленото производство от месец май 2022 г., използвайки годишното му изменение и сравнявайки го с останалите държави членки на ЕС. Експертите обаче знаят, че състоянието на един индекс и то в конкретен месец не дава цялостната представа за състоянието на една икономика. Управляващите услужливо пропускаха непрекъснато влошаващите макроикономически прогнози на редица финансови институции, които, сочеха:

• Срив на очаквания ръст на БВП;

• Срив на очаквания ръст на инвестициите в структурата на БВП;

• Потребление, което е под риск заради ускоряващата се инфлация;

• Отклонение от европейските и български норми, разписани в законодателството по отношение на управлението на публичните финанси;

• Влошаване на състоянието на текущата сметка по платежния баланс, което сочи изтичане на капитали от страната.

• Липсата на нови инвестиционни проекти.

Успоредно с тези тенденции по думите на управляващите България беше лидер по индустриално развитие, може би защото през изтеклите 7 месеца в страната се реализира индустриална революция, на база на много реформи. Всъщност индустриална революция не беше реализирана а официалната статистика сочеше:

• Непрестанен спад на доверието на потребителите;

• Ускоряваща се инфлация при цените на производител, която води до загуба на ценова конкурентоспособност за българския бизнес.

• Много по-висока инфлация при цените на производител на вътрешния пазар, отколкото на международния пазар, което доказва вътрешните ни проблеми.

• Най-високата годишна инфлация след икономическия колапс на България от 1996-1997 г.

• Два пъти по-висока инфлация от европейската и обедняващо население, чиято покупателна способност се срива.

На фона на всички тези тенденции, днес Евростат с публикуваните данни за месец юни обори и тезата на финансово-икономическите министри от последния редовен кабинет, че България е на първо място в ЕС по ръст на индекса на промишленото производство. По този индекс България е вече на трето място след Ирландия и Дания.

Какво всъщност ни казаха данните на Евростат и на НСИ:

• Мащабни изводи и послания към обществото за състоянието на икономиката не се правят на база на състоянието само на един индекс и то в точно определен месец.

• Факт е, че индексът има добро представяне, но то не се дължи на реформи и реализирана индустриална революция в страната през последните седем месеца. Индексът на индустриалното производство в България през юни спада с 0.9 пункта спрямо предходния месец.

• По-задълбоченият анализ сочи, че индексът има добро представяне поради това, че през последните години страната е поддържала един добър енергиен сектор и не е затрила военнопромишления си комплекс.

• Доброто представяне на индекса се дължи на:

o Значим ръст на при добива на въглища, които са български национален ресурс, който в момента много повече се използва за производство на електроенергия. Годишният ръст при добива на въглища през месец юни е 43.1%, а в първите месеци на годината дори е бил над 100%.

o Много сериозен ръст, който е реализиран и при производството на разпределението на електроенергия, където за цялата група D от класификатора през юни е реализиран ръст от 39.2% на годишна база.

o В преработващата промишленост по-сериозни ръстове има при производството некласифицирано другаде, при напитките и лекарствата.

o Ръст се реализира и производството на продукция от военнопромишления ни комплекс.

Изводът на база на данните на Евростат е, че България не е лидер по индустриално производство в ЕС и в страната не е протекла индустриална революция през последните седем месеца. На по-високи обороти се работи при производството на електроенергия и военна продукция, при добива на въглища и в някои по-малки сектори от преработващата промишленост. Предстоят тежки месеци през зимата, с оглед на високите цени на природния газ, дървата за огрев и цените на храните. Природният газ все още не осигурен, а Булгаргаз беше оставен в ликвидна криза. Бизнесът е в невъзможност да прогнозира разходите, а населението губи доходи в реално изражение. Първите сигнали за глобална рецесия вече идват от САЩ, а фискът ще трябва да емитира дългове на по-високи цени.

България има нужда от обединение, основаващо се на демократични ценности и развитие, а не на празни хвалби!