От краха на СССР до войната в Украйна – къде сгреши Европа?

На 29 август в Прага германският канцлер Олаф Шолц в реч, озаглавена "Европа е нашето бъдеще", изрази желанието си за разширяване на Европейския съюз към страните от Западните Балкани, но също и към Украйна, Молдова и Грузия. Необходимо разширяване, според него, за да се осигури стабилност в Европа. По въпросите на сигурността той потвърди водещата роля на НАТО като "гарант за нашата сигурност" и на фона на украинския конфликт посочи, че Европа и Германия ще продължат своята икономическа и военна подкрепа "колкото дълго е необходимо".

Ден след тази реч новината за смъртта на Михаил Горбачов, която ни върна няколко десетилетия назад във времето на падането на стената и разпадането на СССР, ни накара да измерим пропастта, която разделя надеждата, възникнала тогава и ситуацията в Европа днес, потопена отново в спирала на конфронтация и страх от ядрена ескалация.

Какво се случи за четвърт век между 1989 г. и 2014 г., за да се стигне дотук, пита в свой материал френското електронно издание Boulevard Voltaire.

Когато дойде на власт през 1985 г. Горбачов се зае не само с връщане към разведряването, но и с преразглеждане на отношенията изток - запад, което доведе до превръщането на Европа в обширна зона на сътрудничество и сигурност, от Лисабон до Владивосток. През април 1987 г. в Прага той заявява: "Ние решително се противопоставяме на разделянето на континента на два противоположни военни блока." Нов подход към международните отношения, който трябваше да приеме формата на общоевропейски "Общ дом" и който щеше събуди интереса на няколко европейски лидери, по-специално на Франсоа Митеран. През декември 1989 г. Митеран ще стартира проекта за "Европейска конфедерация". Както по-късно обяснява Ролан Дюма, министър на външните работи по това време, става дума за "предлагане на страните от Източна Европа, без да се изключва СССР,на рамка на специфично европейско политическо сътрудничество, тоест без Съединените щати". Това, разбира се, щеше да доведе до провала на този проект. Съединените щати оказват натиск върху Германия и през 1991 г. започват интензивна дипломатическа и финансова кампания, насочена към страните от Източна Европа. Те дадоха да се разбере, че френският проект всъщност е насочен към предотвратяване на влизането на страните от Централна и Източна Европа в ЕИО.

Съединените щати не искаха преосноваване на Европа върху основи, които биха застрашили тяхното лидерство. Това беше политика на разширяване на евроатлантическите структури, наследници на Студената война, която след това зае мястото на европейската мечта "от Атлантика до Урал", за която Дьо Гол апелира още през 1959 г.

За руснаците обаче краят на Студената война не произтича от "победа" на Запада, а по-скоро от решителното желание на Съветския съюз да сложи край на десетилетията на конфронтация. Следователно те вярваха, че могат да участват пълноценно в преконфигурирането на новия европейски ред.

Съединените щати разбиха тези надежди, като проведоха политика на "връщане назад" (репресии) по отношение на Русия, като настояха за разширяване на изток на тяхната зона на евроатлантическо влияние и като разгърнаха политика на смяна на режима дори в бившите съветски републики.

Много преди Путин, през 1994 г., Борис Елцин предупреди западняците: ако разширяването се осъществи, "НАТО ще се приближи до границите на Русия и ние отново ще се окажем с два противоположни военни блока". Той добави, че тогава Европа рискува да се потопи в "студен мир". Нямаше представа какво следва: истинска война в сърцето на Европа с участието на ядрени сили.

От избухването на войната в Украйна един дискурс преобладава в повечето френски медии. Путин е "анти-Горбачов", който иска да възстанови империята, на която бившият генерален секретар (съвсем неволно) сложи край. Става дума за пренаписване на историята и своеобразен другарски съд, които позволяват да се избегне въпроса за отговорността на европейците, които са напълно неспособни да се освободят от американската опека и сами да изградят дори общоевропейска система за сигурност, включваща Русия.

Горбачов умря, докато руски и украински оръдия гърмяха по Днепър. Трябва ли да погребем заедно с него мечтата на Дьо Гол за помирена Европа от Атлантика до Урал?