Путин промени ДНК-то на Европа

От всички сътресения, през които Европа е преминала през последните петнадесет години - финансовата криза от 2008 г., миграционната криза от 2015 г., Брекзит и пандемията - войната в Украйна несъмнено е тази, която най-много промени континента. За седем месеца руската агресия срещу Украйна измести центъра на тежестта на Европейския съюз от старата френско-германска двойка, изпреварена от събитията, към младата Източна Европа, по-реалистична и по-реактивна. Първите не разбраха навреме същността на режима на Владимир Путин и заплахите, които руският президент представлява за своите съседи и за международния ред. Вторите винаги са били прави в анализа си за руската мощ. Нещо, което промени ДНК-то на Европейския съюз... Това пише в материал за френския всекидневник Le Figaro политическият анализатор Изабел Ласер.

Френско-германският тандем, който винаги се е разпореждал на континента, беше изпреварен по тази тема, важността и неотложността на която той не схвана достатъчно бързо и чиито последици ще бъдат глобални и трайни. По-специално Германия, водещата европейска сила в икономиката, която чете лекции на Гърция и прахосниците от юга, се превърна в най-лошия ученик на ЕС по руско-украинската тема. Тя направи грешка в енергийната си стратегия, тя се придържаше към газопровода "Северен поток 2" твърде дълго, тя постави руския газ пред политическите и геополитически избори, тя остави бившия канцлер Герхард Шрьодер да забогатее от руския гигант "Газпром". И днес Германия се бави да изпрати още оръжия в Украйна. "Германското правителство все още не е склонно да приеме очевидното: трябва да накараме Русия да загуби", обобщава депутатът от Зелените Ребека Хармс на международната конференция в Тбилиси миналата седмица.

Франция също прескочи едно стъпало от руската стълба, този път по-политическо. "Нашият подход за ангажиране с Русия имаше смисъл в началото, когато Зеленски не беше против преговорите и армията все още не беше извършила масовите си престъпления. Но отдавна изчерпа лимита си. Да продължаваш да твърдиш, че трябва да седнем около масата и че Крим така или иначе е загубен за украинците, е подход, който е едновременно опасен и подлежи на критика", коментира френски дипломат. Многократните телефонни обаждания на Емануел Макрон до Владимир Путин, злополучните му думи за необходимостта да не се "унижава" Русия, неговата безмилостност в защитата на "договорен мир" между двете страни, настрои не само украинските власти, но и мнозинството страни от Централна и Източна Европа срещу Париж.

"Франция и Германия са готови да попаднат в капана на Владимир Путин, защото наистина го искат", коментира Виола фон Крамон, германски евродепутат от Зелените в Европейския парламент, на конференцията в Тбилиси. Париж и Берлин, които не се "чувстват във война" с Русия, не искат да си провалят бъдещето. Както направиха през 2014 г. след анексирането на Крим с "Нормандския" процес, двете столици отново се виждат в ролята на посредници, дори с цената на замразяване на фронтовете си. Те също така отдавна забавят инерцията на сближаване на Украйна и Молдова с Европейския съюз. Както бившият посланик на Европейския съюз в Киев, французинът Хюг Мингарели, припомни на конференцията в Тбилиси: "Още преди половин година, Франция, Германия, Белгия, Италия, Испания и Холандия считаха, че е невъзможно да се предвиди, че тези страни могат някой ден да се присъединят към Европейския съюз. В тези държави мнозинството от вземащите решения все още смятат, че трябва да се обърне повече внимание на нуждите на Русия в областта на сигурността, които те считат за легитимни. Мнозина също продължават да вярват, че НАТО и Западът са унижили Русия!"

Анализът, според който политическата откритост спрямо Кремъл и икономическият натиск биха променили стратегическия избор на Владимир Путин и биха привързали Русия към Европа, се провали. "Париж и Берлин преминават през шокиращ момент: това е резултат от няколко десетилетия на провали и безплодни опити Русия и Путин да бъдат върнати на правилния път", обобщава Ребека Хармс.

Днес други страни се опитват да разиграят нови карти. "Трябва да убедим столиците на Запада, преди всичко Берлин и Париж, че всички сме във война", обобщава Михал Барановски, директор на офиса на Германския фонд "Маршал" (GMF) във Варшава. "Поради близостта си с украинците, поляците усещат войната с телата си", продължава той. За страните от Източна Европа, които пострадаха от съветското иго и носят със себе си мрачните образи на тези, които са живели от грешната страна на Желязната завеса, свободата е ценност, която трябва да бъде защитавана докрай, Русия е екзистенциална заплаха, а победата на Украйна е необходимост. "Съдбата на Европа и на демокрацията е заложена на карта. Но да се каже, че Украйна трябва да спечели, означава също, че Русия трябва да загуби", коментира бившият министър на външните работи на Литва Линас Линкявичюс.

Днес тези страни изискват повече слушане и внимание от Брюксел, Париж и Берлин. Месец след месец тяхното влияние в Европа расте, особено това на Полша, която е развила силна дипломация, и това на балтийските страни, които компенсират своята географска миниатюрност с геополитическа активност и силен ангажимент към Украйна.

В началото на войната Европейският съюз възприе позициите на Париж и Берлин. "ЕС продължи да защитава "бизнеса както обикновено", когато руските сили се натрупаха на границата с Украйна", припомня Ребека Хармс на международната конференция в Тбилиси. Липсваше му предчувствие и реактивност. Днес гласовете на Полша и балтийските страни отекват по-силно в коридорите на Брюксел. Тези държави водят кампании не за по-малко Европа, а за друга Европа, която биха искали да бъде по-реалистична и ефективна. По отношение на Русия, разбира се. Но също така и по въпроса за миграцията, още една бомба със закъснител, казват те, която не е взета предвид в истинските си мащаби от старите европейски страни, онези, които все още живеят "с манията за мултикултурен модел" по думите на балтийски дипломат. И по отношение на моралните и обществени ценности, за които те вярват, в своето мнозинство, че също са били заблудени от страните основателки.

Войната в Украйна не само разделя страните- членки, но също така ги разтърсва и обединява около цели, които някога са били защитавани само от малцина. Динамиката на една превъоръжена Европа, желана от французите, сега е задвижена. Няколко европейски страни обявиха увеличение на военните си разходи.

Полша стартира програма за модернизация на своята армия, за да компенсира годините на бюджетни съкращения. Германия се дистанцира от традиционния си пацифизъм, като увеличи бюджета си. Канцлерът Олаф Шолц дори предложи да инвестира в противовъздушната отбрана на Германия и нейните съседи. В речта си в Прага на 29 август той също се позова на европейския суверенитет и геополитическа Европа, теми, скъпи на Емануел Макрон. За първи път Европа реши да отдели средства за финансиране на оръжия за трета страна - Украйна.

Най-после западните редици се затягат: Швеция и Финландия ще се присъединят към НАТО. Това не е непременно в полза на автономна европейска отбрана, но дава възможност да се укрепи Атлантическият алианс, за който Емануел Макрон каза, че е "в мозъчна смърт" и да се скъса леко с грижовния мечешки дух на европейските държави, които смятаха, че ще могат да се наслаждават на мира завинаги. Що се отнася до американците, които напуснаха континента, те реинвестираха войници там. Войната в Украйна има и други благоприятни последици за Европа. Тя принуди страните от Съюза драстично да намалят зависимостта си от газ спрямо Русия, дори ако сметката изглежда висока за предстоящата зима. Европа на енергийния суверенитет е на ход.

Напрежението ще продължи през следващите месеци. Полша обвинява Париж и Берлин, че искат да наложат Брюксел срещу източноевропейските страни, като настояват за изоставяне на правилото за единодушие във външната политика. Лагерът "Мир на всяка цена" и лагерът "Първо победата" ще продължат да се сблъскват през есента, когато рецесията удари Германия и енергийните ограничения засегнат Франция.

Но Франция и Германия, въпреки своите слабости, ще останат още дълго време двете големи сили на Европа, едната икономическа, а другата военна и дипломатическа. И на Изток, и на Запад, и на Север, и на Юг има едно и също желание да се поддържа минимален консенсус между страните от Европейския съюз срещу Путин и Русия. Кризата в Европа се задълбочава. Украинската война, която я принуди да се изтупа от праха, може в крайна сметка да ѝ бъде от полза.