Проф. Гарабед Минасян пред ФАКТИ: За първите 7 месеца на 2022-а 4,6 млрд. евро български капитали са напуснали страната

Нов дълг за 2, 250 млрд. евро бе поет от международните пазари. Това съобщиха преди дни от Министерството на финансите. Емисията бе очаквана, тъй като страната ни се нуждае от дългово финансиране за покриване на дефицита и стари задължения. Какво означава това и как се справяме с бюджета… Пред ФАКТИ говори макроикономистът проф., д-р ик. н. Гарабед Минасян.

- Проф. Минасян, как се справяме с бюджета? Според служебния финансов министър Росица Велкова не сме добре, а бившият (б.р.- Асен Василев) твърди, че е оставил хазната пълна. И двамата са работили заедно. На кого да вярваме?
- На пръв поглед, към м. юли текуща година (към която е последния отчет на Министерството на финансите), консолидираният държавен бюджет не предоставя основания за безпокойство. Отчетът за приходната част е 33,8 млрд. лв. при фискална програма 57,3 млрд. лв. (изпълнение 59%), разходите са 31,2 млрд. лв. при планирани 63,2 млрд. лв. (изпълнение 50%), а превишението на приходи над разходи е 1,5 млрд. лв. при планиран дефицит от 5,9 млрд. лв. По-различно изглеждат нещата при съпоставка по отделни бюджетни пера. Основното превишение в разходната част (към м. юли т.г.) спрямо предходната година е в „Текуща издръжка“ и в „Субсидии“ – примерно с по около една трета. При това изразходваните средства за субсидии са вече близо 77% от планираните за годината. Този преразход е за сметка на капиталовите разходи, при които изпълнението е едва 22% от планираната програма.

Тази особеност дава основание да се оцени, че държавният бюджет е насочен предимно и най-вече към изпълнение на спорно поставени текущи задачи при тотално загърбване на перспективата.

Това не е и не може да бъде специфика на съвременното макроикономическо управление толкова повече при заеманата твърда опашкарска позиция на страната в рамките на ЕС.

- Нарастването на Брутния вътрешен продукт (БВП) през 2021-а не е особено високо, но не само при нас е така. Какви тенденции виждате?
- 2020 г. беше особена с развихрилата се пандемия от Covid-19. Тогава световната икономика отбеляза рецесия. През следващата 2021 г. икономиките се възстановяваха, така че методологически не е приемливо да се дискутира откъслечно 2021 г. сама за себе си. Редно е да се оцени динамиката на БВП съвместно за двете поредни години.

При такава постановка състоянието на нашата икономика не изглежда добре.

БВП на България намаля за 2020-2021 г. с 0,4% (по Eurostat), докато Естония отбеляза прираст за същите две години от 7,4%, Литва – от 4,9%, Полша – от 3,7%, Унгария – от 2,3%, Румъния – от 1,9%, Латвия – от 0,5%. Нашата съседка Сърбия постигна прираст на БВП от 6,4%, а рекорд в региона отбеляза Турция с прираст от 13,5%. Трябва да си даваме сметка, че политическият хаос у нас се отразява неблагоприятно на икономическата динамика и опашкарското ни затъване се задълбочава.

- От началото на годината Министерството на финансите емитира няколко пъти държавен дълг… Буквално преди дни изтеглихме нов такъв от 2,25 млрд. евро. Какво ни носят тези пари?
- Текущите емисии на държавен дълг са в съответствие с приетата фискална програма, която по-късно беше актуализирана. Този дълг има предимно превантивен характер, като гаранция за евентуално неблагоприятно развитие на световната и местна конюнктура. Нарастването на държавния дълг не бива да се дамгосва по принцип. Основният проблем е за какво се използва емитираният държавен дълг. Лошо е, ако той се използва за текуща издръжка и субсидии. Лошо е също, ако се използва за недобре премерени и оценени капиталови разходи (като например мухлясващата АЕЦ „Белене“). Добре е и е препоръчително, ако се използва по начин, който създава условия и стимулира икономическия растеж. Държавният дълг е редно да се използва за финансиране и развитие на инфраструктурни проекти, от които нашата страна има крещяща нужда – пътна, образователна, здравеопазваща, военна, културна, спортна. Тогава бъдещите поколения ще ползват и ще се радват на готово наследени инфраструктурни обекти, а няма да бъдат принудени да плащат грешни пари за калпави публични инвестиционни начинания на техни предшественици.

- Министерството на финансите пласира на международните капиталови пазари облигации, деноминирани в евро, два транша с общ размер от 2,25 млрд. евро. Първият транш е със срок за връщане от 7 години, обем от 1,5 млрд. евро и лихвен купон 4,125 %. Вторият транш е със срочност 12 г., обем от 0,75 млрд. евро и лихвен купон 4,625 %. Обяснете на прост език какво означава това?
- При емитиране на държавен дълг следва да се съобразяват и да отчитат конкретните реалности. Правителството притежава свой собствен фискален резерв, основната част от който се съхранява като депозит в БНБ.

Към 09.09.2022 г. депозитът на Министерството на финансите в БНБ бе 6,4 млрд. лв., а една седмица по-късно се увеличи на 8,6 млрд. лв.

Тези държавни пари са замразени, БНБ ги инвестира в първокласни чуждестранни ценни книжа, но поради неблагоприятната конюнктура доходността от тези инвестиции е минимална (символична), а дори и отрицателна. Проблемът е защо Министерството на финансите трябва да поддържа този средства без никаква доходност, а да емитира нов дълг с немалък лихвен процент. Имал съм възможност да дискутирам този въпрос детайлно и нееднократно без никакъв ефект.

- Казвали сте, че за последните 10 години имаме изнесени 40 млрд. евро от България, а притокът е около 16 млрд. лева (за периода 2010-2020 г.). Къде, как и защо изнасяме?
- Свободното презгранично движение на стоки, хора и капитали е постижение на ЕС и по-специално – на развитите страни. Българското население и икономическите агенти в страната се възползват от това право.

Болезненият за страната проблем е защо българските инвеститори не инвестират в България, а бягат от България.

При това инвестициите в България са със значително по-висока доходност, отколкото тези в чужбина. За първите седем месеца на т.г. например 4,6 млрд. евро български капитали са напуснали страна, а чуждестранните капитали, постъпили в страната за същия период, се оценяват на 2,5 млрд. евро (по данни от стандартното представяне на платежния баланс). Причината е в недобрия инвестиционен климат в страната и неблагоприятната оценка (рационална в съответствие с икономическата теория) на инвестиционната перспектива. Отговорността отново се носи от макроикономическото управление на страната в най-общ смисъл.

- Газовата криза е повсеместна. Все по-често чуваме термина „таван на цената“ – говорим за газ и електричество. Няма икономист, който да харесва думата „таван“. Това опасно ли е?
- Обичайно се хващаме за думите и ги абсолютизираме. Дори и Президентът на Република България си позволи да акцентира върху т.нар. „непазарно“ поведение на ЕС по повод на обсъжданите ограничения за таван на цените на природен газ (не на електричество). Лошо е, че се вижда реакцията, а се пропуска причината. Рязкото повишение на цените на природния газ е вследствие на непазарно поведение на „Газпром“, респ. на Русия.

Русия съзнателно манипулира пазара на природен газ (вкл. и чрез изгаряне на излишни количества природен газ в значителни обеми), за да причинява неоправдани затруднения на европейския пазар.

При това дори си осигурява по-високи приходи при значително по-ниски търгувани обеми. Каквото повикало, такова отговорило. Всичко в икономиката е в контекста. Не виждам никаква опасност за каквото и да е при условие, че всички решения в ЕС се приемат при строго спазване на демократичните принципи.