Инфлация на демокрация

Вече седми месец думата „демокрация“ не слиза от страниците на вестниците и списанията. Всяка сутрин и всяка вечер новините от телевизионните екрани знайни и незнайни политици спрягат щедро тази дума. В нейна чест се държат речи в ООН, Брюксел и София. От Киев – президента Зеленски се провъзгласи за пръв неин защитник. Госпожа Урсула фон дер Лайен, председателка на европейската комисия, за която нито един европейски гражданин не е гласувал, събира пари за оръжие в името на „демокрацията“.

Не е сигурно дали един абитуриент или кандидат студент е способен да даде ясна дефиниция на тази постоянно повтаряща се дума. И как да я даде, след като тя се ползва без никакво доказуемо покритие. Защо се вдига този всекидневен „демократичен шум“? Отговорът ни се сервира от тези, които вдигат шума. Ние слушаме и попиваме.

Демокрацията – европейската, част от която сме, е застрашена от един диктатор, който се крие в Кремъл. Значи ние сме демократи – Путин е диктатор. Отвсякъде се чуват мнения, че може би започваме "Стогодишната" война в името на демократичните принципи. Там в Украйна вече има десетки хиляди убити. Има милиони бежанци.

Европейската комисия не бездейства! Тя заседава и взима решения. Налага санкции. Блокират се банкови сметки, забраняват се руски автори, изключват се спортисти. Заедно с публичността на мерките виждаме изтърбушени сгради на училища и болници. Замаяни от шемета на едностранната информация ние изобщо не мислим, че от другата страна на фронтовата линия също падат бомби. Че там също има жени, старци и деца. В този всекидневен медиен водовъртеж внезапно се събуждаме с различна от останалите новини - вест. Странното е, че тя не се коментира. Остава под прикритие. Поне за сега.

Руснаци и Украинци разменят в настоящия момент 270 военнопленници! Двеста и седемдесет майки плачат от радост! От началото на войната това е най-значимата размяна. Тя е надежден знак за изход от войната, защото показва присъствието на диалог между враждуващите. Освободени са 215 украински и 55 руски военнопленници.

Между „украинските бойци“ има 108 „азовци“, десетина чужденци – англичани, американци, един швед, един хърватин и един мароканец. Кой успя да договори тази радостна сделка мислите? Антони Гутереш, Урсула фон дер Лайен или Макрон? Не! Тези които не спират да говорят за „демокрация“ нямат никаква заслуга за добрата новина. Свободата на военнопленниците бе постигната от дипломатическите способности на турският президент и на саудитският престолонаследник. Реджеп Таип Ердоган и Мохамед бен Салман с успеха си показаха, че празните приказки, които се говорят в международните институции нямат ефект и са контрапродуктивни спрямо братоубиствения сблъсък.

В този изпълнен с положителна емоция миг, никой от освободените войници няма да се върне обратно защото е освободен от „диктатор“! На снимката, командирът на батальона "АЗОВ", гост на Ердоган, говори със семейството си. Няма да им лесно на кандидат студентите, ако на приемния изпит им се падне темата за приликите и разликите между „диктатура“ и „демокрация“ на фона на украинската криза.