Защо Полша настоява за германски репарации?

Германското правителство официално отхвърли искането на Полша да преговаря за репарации за понесените от нея щети през Втората световна война, предадоха във вторник световните агенции, като се позоваха на съобщение по въпроса на полското министерство на външните работи, пише БТА.

"Според германското правителство случаят с репарациите и обезщетенията за щети, дължащи се на войната, си остава приключен и германското правителство няма намерение да започва преговори по този въпрос", се казва в изявление на полското министерство на външните работи.

Полша и Германия отдавна спорят за изплащането на репарации. Варшава иска Берлин да ѝ плати за причинените разрушения по време на Втората световна война, които оценява на 6,2 трилиона полски злоти (1,32 трилиона евро). Правителството на управляващата партия "Право и справедливост" (ПиС) отправи това искане до Германия през септември. Берлин обаче не вижда правно основание за претенциите на Варшава и през октомври германската външна министърка Аналена Баербок обяви въпроса за приключен.

В сряда полският заместник-външен министър отправи сериозни упреци към германското правителство. "Германия не следва приятелска политика към Полша. Тя иска да разшири сферата си на влияние и се отнася към Полша като към васал", каза Аркадиуш Муларчик пред полската информационна агенция ПАП. По думите му отказът от преговори за поисканите репарации показва абсолютно неуважително отношение към Полша и нейния народ. Той допълни, че диалогът с Германия по този въпрос ще продължи с посредничеството на "международни организации".

Ден по-рано стана ясно, че полската дипломация е отнесла въпроса за репарациите към ООН, като е поискала от висшите представители в световната организация да окажат подкрепа на Полша, за да може тя да получи полагаемите ѝ обезщетения за германската агресия и окупацията в периода между 1939 и 1945 година.

Полша е една от най-засегнатите от Втората световна война страни. Конфликтът отнема живота на 22 процента от населението ѝ или около шест милиона поляци, в това число и три милиона полски евреи. След въстание от 1944 г., в което загиват около 200 000 цивилни, Варшава е изравнена със земята, припомня Ройтерс.

В материал, публикуван през 2017 г. в сайта на германската Федерална агенция за гражданско образование, проф. д-р Щефан Гарщецки от Технологичния университет Кемниц прави кратък исторически обзор на репарациите и хуманитарните помощи, които Германия изплаща и отпуска на Полша заради щетите, които ѝ е нанесла през Втората световна война.

Следват някои извадки от статията на германския учен.

Обезщетенията и компенсациите, които Германия е изплатила на Полша от Потсдамската конференция до ден днешен

В заключителния протокол от Потсдамската конференция, продължила от 17 юли до 12 август 1945 г., страните победителки във Втората световна война - САЩ, Великобритания и СССР, включват и споразумение за германските репарации. Съгласно това споразумение съветските претенции за компенсации трябва да бъдат обслужвани от съветската окупационна зона и от тази зона Съветският съюз съответно трябва да обслужва репарационните компенсации, за които претендира Полша.

Освен това споразумението предвижда Москва да получи от западните окупационни зони промишлено оборудване, от което германската икономика не се нуждае в мирно време.

Това означава, че съгласно Потсдамското споразумение компенсациите за Полша зависят изцяло Москва. На 22 август 1953 г. СССР официално обявява края репарациите от страна на Германската демократична република (ГДР), считано от първи януари следващата година. Към този момент Съветският съюз е демонтирал близо 3000 промишлени предприятия и е иззел значителни количества стоки от текущото производство в съветската окупационна зона. Поради ранното приключване на демонтажа на предприятия в западните окупационни зони ГДР поема голяма част от германските репарационни плащания.

На 23 август 1953 г. полското правителство също заявява, че се отказва от по-нататъшни репарации, считано от първи януари 1954 година. До обединението на Германия Полша повече не повдига темата за репарациите.

В началото на 90-те години полският адвокат Алфонс Клафковски изчислява, че общо 13,3 милиона поляци имат право на обезщетения. Става въпрос за лица, упражнявали принудителен труд, военнопленници, оцелели от нацистките концлагери, вдовици, сираци и др. Поради тежкото положение на тези жертви, които са предимно възрастни и болни хора, правителството на Хелмут Кол решава да отпусне 500 милиона германски марки за помощи и да ги прехвърли на специално създадената за тази цел Фондация за полско-германско помирение.

Въз основа на това между 1992 и 2004 г. повече от половин милион поляци, пострадали от националсоциализма, получават хуманитарни помощи под формата на т.нар. основни и допълнителни плащания. Тяхната стойност възлиза на над 732 милиона злоти (малко над 161 милиона евро по тогавашния курс). Според Фондацията за полско-германско помирение обаче към 2017 г. все още са били живи около 40 000 бивши полски затворници в нацистките концентрационни лагери, които не са получили никакви обезщетения. Тези обезщетения са по-скоро символична хуманитарна помощ от страна Германия, подчертава проф. Гарщецки.

Още през 60-те и 70-те години Федерална република Германия изплаща 140 милиона германски марки на жертви на псевдомедицински експерименти. За да бъдат удовлетворени бъдещите индивидуални искове, на 17 юли 2000 г. правителството на Герхард Шрьодер най-накрая сключва споразумение с полските власти за обезщетяване на поляците, които са упражнявали принудителен труд през Втората световна война. През август 2000 г. е създадена фондация "Памет, отговорност, бъдеще", която изплаща обезщетенията. От заделените за тази цел 1,81 милиарда марки между 2001 и 2006 г. 484 000 души са получили общо 3,5 милиарда злоти (около 975 милиона марки). Тъй като на 16 октомври 1991 г. полското правителство вече се е съгласило в размяна на ноти с Германия да не предявява повече искове от полски граждани във връзка с нацистките преследвания, въпросът за индивидуалните и общите държавни обезщетения изглежда като окончателно решен.

Защо всъщност Варшава отново повдига въпроса за германските обезщетения?

ПиС със сигурност се надява, че в един момент Полша ще получи репарации от Германия, но същевременно много хора споделят мнението, че е изключително малко вероятно Берлин да се съгласи с исканията на Варшава, пише полският политолог Алексис Шчербиак, който е преподавател по политология в университета в Съсекс, в статия, публикувана в информационния портал notesfrompoland.com.

Според Шчербиак във външнополитически план ПиС иска да подкопае моралния наратив на германските власти, че напълно са се примирили и разплатили с нацисткото минало. Полското правителство иска другите страни да разберат пълния мащаб на трагедията, причинена на страната по времето на Втората световна война, като се надява, че по този начин ще подрине претенциите на Берлин, че представлява международна "морална суперсила".

Освен това ПиС се надява, че така ще може да създаде свой собствен морален наратив, чрез който да укрепи позициите на Полша на международната дипломатическа сцена по редица други въпроси. Това важи особено силно за продължаващия спор около "върховенството на закона", който Варшава води с Брюксел, смята полският политолог.

Европейската комисия замрази 35 милиарда евро, дължими на Полша по фонда на ЕС за възстановяване от пандемията, а ПиС поставя знак за равенство между политическия елит на ЕС и германските власти. Според полското правителство Берлин вижда в лицето на Варшава една твърде сериозна пречка за превръщането на ЕС в контролиран от Германия федерален блок, пише още Шчербиак.

ПиС смята, че е настъпил подходящ момент да повдигне въпроса за репарациите, тъй като Германия и другите основни сили в ЕС са загубили голяма част от политическия и дипломатическия си авторитет заради слабата си (по полска оценка) реакция на руската инвазия в Украйна, изтъква полският учен.

ПиС отдавна критикува Германия, че пренебрегва интересите на бившите комунистически държави от Централна и Източна Европа чрез прекалено примиренческия си подход към Москва и твърде силната си зависимост от руската енергия. Освен това след избухването на войната в Украйна германските власти се забавиха прекалено много с предоставянето на военна помощ на Киев.

Според Шчербиак във вътрешнополитически план ПиС очаква, че повдигайки отново въпроса за германските репарации ще си върне политическата инициатива, като окаже натиск върху опонентите си - особено върху либерално-центристката "Гражданска платформа" (ГП), която управляваше Полша в периода от 2007 до 2015 година. В момента ГП е и основната опозиционна сила.

Въпреки че ПиС все още води в повечето проучвания на общественото мнение, през последните месеци преднината ѝ пред ГП намалява.

Всъщност ПиС твърди, че лидерът на партията Доналд Туск олицетворява проберлинската ориентация на опозицията.

По този начин въпросът за германските репарации слива двата основни аспекта на стратегията на ПиС – външнополитическото обвинение, че Германия подрива суверенитета и независимостта на Полша и вътрешнополитическият упрек към опозицията, че съучаства на Берлин в този процес, заключава Алексис Шчербиак.