Last news in Fakti
  Тема: Украйна

2 Март, 2023 06:00 3 067 33

Черноморският флот и Крим – ключови в бъдещите мирни преговори

  • война-
  • черноморски флот-
  • черно море-
  • кораби-
  • русия-
  • нато-
  • украйна-
  • крим-
  • преговори-
  • детелин димитров

От развитието на военните действия в Украйна през последните месеци изглежда, че нито една от двете страни не може да бъде победена

Черноморският флот и Крим – ключови в бъдещите мирни преговори - 1
Снимка: БГНЕС/ EPA, потопеният крайцер "Москва"
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Детелин Димитров, външнополитически наблюдател. Анализът е написан за БГНЕС:

Процесите на глобализация след падането на Берлинската стена, съпътствани от икономическия възход на сили, имащи самочувствието да бъдат глобални, доведе до оспорване на еднополюсния модел на света, естествено наложил се след края на Студената война и изостри претенциите на тези сили за ревизия, което включваше възстановяване или дори разширяване на собствените им сфери на влияние.

Недоволството срещу поддържането на еднополюсен модел на световния ред доведе до силна вълна на антиамериканизъм в източната и южната полусфери, която нарасна дотолкова, че ескалира с войната в Украйна с идеята Русия да бъде острието на съпротивата срещу налагания досегашен модел от последните тридесетина години.

В започналата като специална военна операция война се очертаха две основни измерения, регионално и глобално. В регионалното измерение Москва се аргументира, че е била принудена да предприеме военни действия с цел защита на руско езичното население в източна и южна Украйна, но с подобно обяснение беше защитено и анексирането на Кримския полуостров от руските сили през 2014 г. В глобално измерение за да оправдае инвазията, руското държавно и военно ръководство използва аргумента, че е била последователно притисната от Запада до стената, като НАТО все повече е обкръжавал сухопътните и морските ѝ граници, което е довело до акт на защита.

Не е изключено при вземането на окончателно решение за нахлуването на руските войски в Украйна да са надделели не толкова геополитическите, колкото военно-стратегическите аргументи, а освен дразнещото Москва присъствие на НАТО край руските граници, по-специално внимание трябва да се отдели на съдбата на руския черноморския флот и неговите възможности в Черно море и източното Средиземноморие.

От времето на Великите географски открития, съществуването на респектираща империя никога не е било възможно без да притежава мощен военноморски, а и търговски флот. В днешно време това важи в пълна степен за глобалните сили. Военноморските сили контролират морските търговски пътища, като особено важен е контролът над проливите и това отчетливо се вижда на европейската карта. Датските проливи са връзката между Балтийско и Северно море и оттам минава основния трафик на руския петрол, превозван с танкери. Ормузкият пролив е стратегически за преминаването на петролните танкери от Персийския залив през Червено море и Суецкия канал към Средиземноморието. Гибралтарският пролив е входната и изходна врата между Средиземно море и Атлантическия океан, а Босфорът и Дарданелите имат същата функция между Средиземно и Черно море. Всички тези проливи се контролират от държави членки на НАТО, подпомагани от 5 и 6 американски флот. В случай на необходимост тези транспортни артерии могат да бъдат временно пресечени, а руският Балтийски флот (Калининград) или Черноморски флот (Севастопол) да бъдат блокирани в съответните морски басейни. Като се има предвид, че Каспийската флотилия (Астрахан) на РФ има само регионално значение, достъпът на Русия до световните морета и океани би могло да се осъществява безпрепятствено от стратегическия Северен флот (и неговата ескадра от атомни подводни лодки с балистични ядрени ракети, част от ядрената триада на РФ), на който в Атлантическия океан и Северно море противостоят 2, 4 и 6 американски флоти, както и Кралският военноморски флот на Великобритания. Тихоокеанският флот, който е второто оперативно-стратегическо обединение на ВМС на Русия, притежава поне дузина атомни подводници с балистични ракети, които могат да носят и ядрени бойни глави. В тази част на света доминиращото присъствие в Тихия океан има 7 американски флот (стациониран в Япония), в допълнение с 3 американски флот, но нарастващо значение в региона на Западния Пасифик имат и флотите на Китай и Япония.

Нека се обърнем към някои исторически аспекти, които биха помогнали за по-доброто разбиране на днешната ситуация. През 1898 г. е подписана Руско-китайската конвенция, въз основа на която Порт Артур (дн. Далян) и прилежащия Квантунски полуостров в Жълто море са отстъпени на концесия на Русия за срок от 25 г. Руснаците превръщат Порт Артур в силно укрепено пристанище, второ по значение за Тихоокеанския флот на царска Русия след Владивосток. Той придобива ключово значение за контрола на Манджурия откъм Жълто море, а с това и към Корейския полуостров, поради което става трън в очите на бързо милитаризиращата се по това време Япония, която също екстраполира своите амбиции към Северен Китай и Корея. През февруари 1904 г. Япония започва обсадата на Порт Артур, като след много атаки и жертви успява да го превземе през май същата година, а остатъците на царския тихоокеански флот се предислоцират във Владивосток. Следват поредица неуспешни за Русия сухопътни операции в Манджурия, която в крайна сметка е превзета от Япония и поставя край на Руско-японската война. Недоволството сред руския офицерски корпус от загубата е толкова силно, че води пряко до първата революция от 1905 г., а продължилите поражения на Русия в Първата световна война рефлектират в избухването на Октомврийската революция през 1917 г. В крайна сметка всичко това води до гибелта на руската монархия, с последвалата разруха и обезкръвяване вследствие на многомилионни цивилни и военни жертви в следващите няколко десетилетия от вътрешните сталинистки чистки и агресията на хитлеро-фашизма.

Военнополитическата мисъл на Русия никога не забравя този трагичен урок. Може ли в сегашната война в Украйна, Севастопол да се превърне в следващ „Порт Артур” за Русия?! Категорично не, Русия не може и няма да го позволи. Пристанище Севастопол се счита за непревземаемо откъм море, а в голяма степен и откъм суша, но е уязвимо от въздуха. След потапянето на флагмана на руския черноморски флот крайцера „Москва” с украинска ракета стана ясно, че нито една цел на украинските въоръжени сили не е защитена. Това беше осъзнато както от Русия, така и от САЩ, поради което последните се въздържат и вероятно ще продължават да се въздържат от предоставянето на Украйна на далекобойни ракетни системи, които биха били в състояние да поразят и потопят почти целия Черноморски флот на Русия преди да бъде разсредоточен от постоянното си базиране в пристанище Севастопол. Това би бил прецедент на прецедентите и пресичане на всички червени линии, което би дало основание на Русия мигновено да се откаже от доктрината на ответния удар в стратегията си за ядрено възпиране и да отговори с тактическо ядрено оръжие в Украйна, с всички предвидими и непредвидими последици от това за воюващите страни, Европа и света. В тази връзка, след оттеглянето на Русия от договора Нов СТАРТ, не бива да се изключва руската доктрина на ответния ядрен удар да получи неблагоприятно за световния мир развитие.

Руският Черноморски флот е ограничен да действа предимно в затворения басейн на Черно море, а едва след разрешение за преминаване на руски военни кораби по конвенцията Монтрьо през Босфора и Дарданелите, може да навлезе в Средиземно море за учения, патрулиране, поддръжка и ротация в руската военноморска база в Тартус, която е на концесия от времето на Съветския съюз и досега по споразумение с приятелска Сирия. Поради посочените ограничения, руският Черноморски флот има повече отбранителен, отколкото нападателен характер, като представлява потенциална опасност единствено за страните от черноморския басейн, Украйна, Румъния, България, Турция и Грузия. Същевременно от началото на войната освен крайцера „Москва”, украинските въоръжени сили потопиха още десет морски съда от ЧФ, което демонстрира неговата неочаквана уязвимост. Следователно за НАТО, Черноморският флот на РФ не би трябвало да има стратегическо, а по-скоро статусно и регионално значение.

Не така стоят нещата, обаче, от руска гледна точка. Севастопол е дом на Черноморския флот от самото му създаване през 1783 г., когато в поредната руско-турска война Екатерина Велика присъединява Крим към руската империя. Черноморският флот се възприема като ключов фактор за подстъпа на Русия към Балканите, а чрез блокирането на Босфора и като начин за възпрепятстване на влизането на неприятелски кораби в Черно море. С пристанище Севастопол, полуостров Крим продължава да има стратегическо за Русия местоположение. През 1954 г. с указ на Върховния съвет на Руската Съветска Федеративна Социалистическа Република, Крим е придаден на Украинската Съветска Социалистическа Република. Някои руски историци го разглеждат като нелегитимен акт, тъй като е следствие на административно решение, а не на референдум. Веднага след окупирането на Крим от руски войски през 2014 г. е проведен референдум, чиито резултати дават формален повод за административното му присъединяване към Руската Федерация.

Трудно е да се прецени от позицията на времето, но окупирането на Крим през 2014 г. и инвазията на Русия в Украйна през 2022 г. можеха и да не се случат, ако въпросът със статута на Крим и Черноморския флот беше решен преди обявяването на независимост от Украйна през 1991 г. За съжаление, тогава въпросът не е повдигнат, от което впоследствие възникнаха редица правни проблеми. Украинските закони забраняват присъствието на чужди военни съоръжения на нейна територия, но все пак за руския Черноморски флот е направено временно изключение. През 2010 г. тогавашният президент Виктор Янукович се съгласява да удължи концесията на пристанище Севастопол, който трябваше да изтече през 2017 г., с още 25 години, т.е. до 2042 г., с възможност от ново удължаване. След свалянето на Янукович и бягството му в Русия, украинските власти денонсираха договора за концесията на Севастопол от Русия, с което дадоха на Русия съществен повод да пристъпи към насилствена анексия на полуострова, под лозунга на защита на руско езичното население там.

От развитието на военните действия в Украйна през последните месеци изглежда, че нито една от двете страни не може да бъде победена: Русия поради огромната си територия и ресурси, неотстъпчивостта на елита и обществената пасивност, а Украйна поради колосалната помощ от колективния Запад, обществената подкрепа, невижданата храброст и непоколебимост на украинските войни да бранят родината, както и умението им бързо да учат съвременни тактики и боравене със западни образци оръжия. В тази обстановка на оперативен застой, украинските въоръжени сили чакат доставката на западна бронетанкова техника, която считат, че ще бъде достатъчна за пробив и получаване на стратегическо предимство, докато руската страна към момента по-скоро изтощава украинските сили, като се стреми да задържи фронтовата линия.

Същевременно напоследък се наблюдават признаци на известно смекчаване на тона и опити на Москва да търси по-гъвкави решения, които да ѝ оставят пространство за бъдещи политически маневри. Особено показателни са изявленията на заместник-председателя на Съвета за сигурност на РФ Дмитрий Медведев. Доскорошните негови заплахи за употреба на ядрено оръжие от Русия бяха заменени с вопъл, който е до болка истинен: „Ако Русия изгуби войната, ще се разпадне!” Дали този апел за помощ беше отправен към стратегическите съюзници на Русия? Евентуалното разпадане на Русия би имало за Евразия ефект многократно по-силен от детонирането на „цар бомба” (най-мощната досега създадена атомна бомба, способна да изтрие от лицето на земята цяла европейска държава). Реалистичната констатация на Медведев вероятно е съвпаднало с оценката на ръководството на Китайската народна република, след което президентът Си Дзинпин незабавно изпрати един от най-доверените си хора в Москва.

Разбира се, по време на визитата си началникът на канцеларията на за външнополитически отношения на Китайската комунистическа партия Ван И подкрепи Русия, но по-важното е, че Китай за първи път оповести категорична позиция, че не вижда военно решаване на конфликта и направи предложение за мирни преговори. Може да се оцени, че това не е помощ за Путин за печелене на време, а израз на дълбоката загриженост на Китай пред перспективата от тежко дестабилизиране на Русия за десетилетия напред, което би довело до непредвидими икономически и военнополитически негативи върху всички съседи и международната сигурност. Съществен знак за бъдещите намерения на руското държавно ръководство може да бъде открит в речта на руския президент Владимир Путин по повод годишнината от началото на войната в Украйна: преобразуване на локалния конфликт в глобално противопоставяне. Думите на Путин като цяло са обезпокоителни за международния ред, но има и позитивен момент, а именно, че Русия ще се стреми към прекратяване на конфликта в Украйна, като се опита да го пренасочи към блоково противопоставяне, познато ни от времето на Студената война.

Въпреки това, до края на войната е все още далеч. Първо трябва да се приложи на практика идеята за снабдяването на украинските въоръжени сили със западна бронетанкова техника. Възможно е тя да не се окаже толкова успешна не защото интелигентността и мотивацията на украинските военни не са на нужната висота, а защото е изключително трудно взаимодействието, контрола и командването на бронетанкови подразделения с толкова разнородна и трудно съвместима техника, да не говорим за логистичната поддръжка, невъзможността за сравнително бързи ремонти на място или в близка дълбочина и липсата на солидни запаси от боеприпаси по стандартите на НАТО. Не бива да се подценява и мотивацията на руските бойци и командири да унищожават западните аналози, които за първи път трябва да се докажат в среда на жестоки бойни действия, което най-вероятно ще проличи до средата на лятото. Следващата предполагаема стъпка е „изтупване на брашнения чувал” или предоставяне на последните резерви на съветска (бронетанкова, артилерийска, противовъздушна и самолетна) техника от складовете на бившите социалистически страни, включително и България. Тя ще бъде особено необходима за постигането на траен паритет между руската и украинската групировки до края на настоящата или началото на следващата година, след което страните ще се убедят, че нито една от тях не може да постигне категорична победа. Едва тогава може да се пристъпи към уреждане на конфликта с мирни преговори. Русия няма да отстъпи по отношение на черноморския си флот, а с това ще защитава и придобития през 2014 г. Кримски полуостров, но не е изключено Украйна да си върне Донбас и утвърди своята държавност в границите отпреди 24 февруари 2022 г.

Какви биха били поуките за България, имайки предвид сложната вътрешнополитическа обстановка? След изборите президентът трябва да се отърве час по-скоро от служебните правителства, за които пряко отговаря, защото предстои вземането на болезнени решения в областта на националната сигурност, в резултат на които личният му рейтинг само може да пострада.

Следващото редовно правителство ще бъде изправено пред вземането на смели и нестандартни решения, които няма да работят в полза на неговата популярност, затова кандидатите за неговото сформиране отсега трябва да мислят за подходяща публична стратегия, която да не потопи управляващите партии в предстоящите местни или евентуални нови парламентарни избори.

Вероятно в началото на есента, изпълнителната власт да бъде принудена да докаже своята евроатлантическа солидарност на практика, което може да бъде болезнено за редица вътрешнополитически фактори. Може да се очаква да постъпи ново искане за изпразване на военновременните ни резерви, на което да не бъде възможно да се противостои, но в този момент едно редовно правителство трябва да настоява пред западните ни съюзници и да се пребори не само за защита на родното небе, но и за предоставяне на адекватни заместващи способности. Това не трябва да бъде на реципрочен принцип, а фокусът да бъде върху стратегията за развитие на въоръжените ни сили в перспектива 2030-2035, като поискаме техника и въоръжение, което ще бъде нужно за изграждането на бъдещите въоръжени сили, съобразено с българските условия и възможности за поддръжка. В това отношение особено важно е сключването на офсетни сделки и включването на холдинг Терем и останалите държавни производствени фирми за участие в разработката, производството и поддържането на военната техника и боеприпаси по стандартите на НАТО, която евентуално ще бъде предоставена безвъзмездно или закупена за нуждите на Българската армия. България трябва да се възползва максимално от всяка възможност за технологично обновление и модернизиране на научно-техническия потенциал на военнопромишления комплекс, като с това привлече нови чуждестранни инвестиции и отвори нови хиляди работни места в специфичния сектор на сигурност и отбрана.

Препоръчително е външната ни политика да бъде в пълен унисон с евроатлантическите процеси, но същевременно съчетана с реализъм по отношение на войната в Украйна. Акцентът трябва да бъде поставен върху активното ни участие в изготвянето на новата архитектура на международна сигурност за мирно, трайно и устойчиво изграждане на предвидим свят на взаимно уважение и зачитане на интереси, както на глобалните сили, така и на по-малките държави, попадащи в т. нар. „сфери на влияние”, въз основа на основополагащите принципи на свободния избор за развитие и защитата на гражданските и човешки права и свободи.


Поставете оценка:
Оценка 2.6 от 35 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 Само да не пушат моряците

    17 19 Отговор
    край складовете с боеприпаси, че пак ще се изложим.
  • 2 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 3 Инж

    15 30 Отговор
    РФ не може да бъде победена? В първата зимна война (с Финландия, 1938г.) се провали, и в днешната ще се провали.

    Коментиран от #11, #20

  • 4 Тото

    35 12 Отговор
    Няма мир !!!! Само ако Джо разреши разбира се,а през това време там да си умират по 1000 млади мъже на ден!Това на Джо не му пречи ,даже и го забавлява.Но ще дойде ден във който всеки ще отговаря пред Бога за постъпките си а за Джо така като гледам този ден нее далеч.
  • 5 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 6 Ихуу

    19 33 Отговор

    До коментар #5 от "Тото":

    Кой не смее да ги доближи? Украинците потопиха половината им черноморски флот, барабар с първия и втория им флагман.
  • 7 Сащ са война

    41 17 Отговор
    Чрез фашисткия киевски режим потъпкаха Минските мирни споразумения и забраниха на Бясното американско куче мирните преговори през март 2022 г. и ескалираха конфликта до смъртта на стотици хиляди хора и до ръба на ядрена катастрофа в Европа с обстрела от укрофашистите на Запорожката АЕЦ.
    .....
    Сащ носят смърт!

    Коментиран от #29

  • 8 Токсик

    40 15 Отговор
    Горе долу сравнително умерена статия, може дори да се каже почти неутрална. Добре са описани нещата.и леко са загатнати други. Но Русия няма начин да загуби тази война, защото тя е справедлива, а освен това се вижда че руснаците са добре подготвени както във военно, така и в икономическо отношение. Това означава , че за Европа предстоят много тежки времена, както и за България , защото както авторът отбелязва, много скоро на България ще и се наложи да доказва евроатлантическата си позиция, а това ще доведе до катастрофални сътресения в държавата ни. Успокояващото е, че в крайна сметка Русия ще победи съкрушително както Украйна, така и НАТО и ЕС и това ще даде шанс на нашата държава да поеме по един нов по-справедлив път и да се освободи от колониалното си евроатлантическо робство и да се изчисти от евроатлантическите си марионетки овладяли държавата ни!

    Коментиран от #15

  • 9 Мнение

    18 5 Отговор
    Каква геополитика,какви чудеса?Питайте ги хората там какво искат и какво им е.А ако утре някой световен политик каже,че Крим е на Никарагуа какво ще правят тези хора там?Гласували са си избора.
  • 10 Бамбука

    11 5 Отговор
    Реалностите трябва да отчитат и турския военно морски флот в Черно море и техните интереси.
  • 11 ГруЮ

    25 6 Отговор

    До коментар #3 от "Инж":

    Му не е много сигурно, че Русия се е провалила във Финландската война, защото в резултат Ладожкото езеро, което преди войната е наполовина финландско, става изцяло вътрешно руско езеро. Както и Карелия става изцяло руска. Това ако е неуспешна война - здраве му кажи.
  • 12 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 13 Аз да питам ..

    6 13 Отговор
    Че то остана ли нещо от тоя флот бе..???
  • 14 Урюрвкос

    16 3 Отговор
    Крим е република в състава на РСФСР-то и е учредител на СССРето подписа на кримския началник го има във съюзния договор. След втората световна заради явно сътрудничество на татарите със фашистите административния статус на Кримската република е намален до област. 1991г. пак става република а след разпада на СССРето всички учредители се връщат в изходно положение. При провъзгласяване за независими бившите учредители преди да станат членове на ОНДето подписват договор че всички административни решения по времето на СССРето се анулират. Тоест решението на Ворошилов и Пегов за присъединяване на Кримска област към УкССР губи правна тежест. Севастопол не е принадлежал на УкССР никога дори 1948г. получава особен съюзен статус. Въпреки че Крим става украински до 1991г. се финансира (заплати, пенсии и т.н.) от РСФСРето и паспортите на местните жители са на РСФСРето. 1991г. насилствено за една седмица украинските власти изземват руските паспорти и ги заменят с такива украински уж да могат гласовете да се смятат легитимни на предстоящия референдум. Такава е ситуацията с Абхазия и Юж.Осетия дадени административно на Грузия но след разпада не се връщат на изходна позиция.

    Коментиран от #16

  • 15 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 16 Така е

    11 4 Отговор

    До коментар #14 от "Урюрвкос":

    А пък Волжка България е част от Българската Империя. Всичко на изток от Украйна, до Урал е България.

    Коментиран от #19

  • 17 Урюрвкос

    7 3 Отговор
    заради това че 20хил кримски татари са на редовна военна служба при немците Сталин нарежда депортация и изселване от Крим май месец 1944г. Частично след 5-6год някой започват да се връщат и си искат имуществото, къщите и земите. Сталин решава да им върне правата защото е критикуван заради масова репресия без съд и присъда. Проекта е на Маленков, Каганович и Ворошилов с цел замазване на положението им дават възможност за икономическа интеграция с УкССР. Проекта е одобрен от Сталин но става секретен защото и други републики имат същия проблем. Например Ингушетия и Чечня също са депортирани над 500хил жители. След смърта на Сталин и наближаване на юбилей 300год от присъединяването на Украйна към Руската Империя проекта е изваден от фризера и гласуван за 20минути на заседание на Президиума на Върховния Съвет на СССР на което са били само 13 от всичките 27 членове. Смятали са въпроса за рутинен и маловажен.
  • 18 Некой си...

    12 13 Отговор
    Абе с две думи..Рашата върви към разпадане. Пак добре, че тоя път се случихме от къмто правилната страна, че иначе..Ха дано и русоподлогите понамалеят, че да не се наложи да ги намаляваме по естествен път..

    Коментиран от #22, #26

  • 19 Кило

    7 2 Отговор

    До коментар #16 от "Така е":

    Само че ние сме господин никой и не може да претендираме . Иначе си прав
  • 20 Не пишете на изуст...

    7 0 Отговор

    До коментар #3 от "Инж":

    Това не е съвсем вярно. Първо самото подписване на мирния договор става в Москва, и второ СССР придобива нови територии. Жертвите дадени от СССР обаче са доста повече от тези на Финландия. Те така са всъщност нещата.
  • 21 Урюрвкос

    3 3 Отговор
    според 33 гл на Конституцията на РСФСР от 1937 год Президиума на Върховния съвет на РСФСРето няма делегирани права да решава териториални въпроси. Това е в компетенцията на Върховния съвет на СССРето. Единствено РСФСРето може да предложи на СССРето да направи такива териториални изменения но такава молба или процедура не е имало. Все едно община Русе да даде няколко села на община Гюргево защото са членове на СИВ а след разпада на СИВ Румъния не ги връща.
  • 22 Миле

    9 10 Отговор

    До коментар #18 от "Некой си...":

    Върви към разпад , ама отцепи азовско море и направи сух коридор между донбаска област и крим , иначе медиите прокарват новини за загуби и разпад , но минават само при нискоинтелегентните хора хахахахаха. Кога макарон шолц , ще съберат 200к германци или французи на -15° да им слушат рсечите.Никога

    Коментиран от #27, #28

  • 23 Ха ха ха

    4 3 Отговор
    Платените анализаторчета никога не свършват ........ все пак е криза и некое левче винаги е от полза .......
  • 24 Урюрвкос

    8 1 Отговор
    всъщност Република Карелия (16-та република на СССРето) също е наказана както Крим до административен статус "област" за да се накриви шапката на финландците. Реално финландците имат някакви исторически права да си я искат обратно но първо трябва да влязат в НАТО пък след това ще видим.
  • 25 ха ха

    3 1 Отговор
    става ясно защо мейдана беше в украйна а не в молдова и къде са се целили братята американци
  • 26 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 27 Да ти кажа..

    3 5 Отговор

    До коментар #22 от "Миле":

    Хахаха..слушале речите те...ама се разбегаха, като разбраха че свършила кашата с елда..а и ти как мислиш..кой нормален ще виси за 500 рубли да слуша дивотиите на куп изперкали кремълски плъхове...абе и ти са метна по корем ... Я слушай по-добре какви ги редят при Соловьов, даже и рой почна да обръща палачинката... седели биле на –10..ми да седят , като им малко акъла...
  • 28 Некой си...

    4 4 Отговор

    До коментар #22 от "Миле":

    Абе отцепиле биле..отцепили сса ти на тебе ..айде да не казвам.. То и Путлер почна да го лОви страх, а оня, дето му топли чаршафите, Медведя , си го каза в прав текст-Ако Русия загуби войната, ще се разпадне..та него ли да слушам, или некакъв оффчар от на м..на си Райна..
  • 29 ТИРбушон

    4 6 Отговор

    До коментар #7 от "Сащ са война":

    Путлер първи наруши официалните документи подписани в Будапеща.
  • 30 Олга

    6 3 Отговор
    Пръст в небето. Кога ще спрат да строят прогнози и да коментират, това което не разбират.
    Камо ли да знаят що е Русия. Гледачки и бавачки.
  • 31 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 32 С КОГО ЩЕ ПРЕГОВАРЯТ ЗА КРИМ

    0 1 Отговор
    СЪС ЧОРБАДЖИЯТА НА ЦЯЛА УКРАЙНА ЛИ ИЛИ С БОЙКО И КИРО ? А ТОЙ ЩЕ ПРЕГОВАРЯ ЛИ С ЖИВИ БАНДЕРИ ? МАЛКО МЕ СЪМНЯВА !
  • 33 Роман

    3 2 Отговор
    Хахахахахаха :)))))) Болгары - тупые турецкие рабы!!