Нетаняху. Прескачащият огради

Като малък, разхождайки се с майка си, Бенямин Нетаняху вижда как израелски войници тренират прескачане на ограда, озъбена с бодлива тел. Страхувайки се, Биби споделя на майка си, че той никога няма да може да прави същото.

"Вместо да ме успокои, казвайки "Докато пораснеш, вече няма да има армия", майка ми ми каза "Не се притеснявай, Биби. Порасни и ще можеш да го правиш".

Това споделя израелският министър-председател в своята автобиография, излязла миналата година. И всъщност Бенямим Нетаняху - първо като част от елитните специални части Сайерет Маткал на Израелските отбранителни сили, после като премиер - прави точно това вече толкова много години. Прескача различни препятствия и огради.

Дали обаче поне част от тях не бяха издигнати от самия Биби?

Масло в огъня

Когато тези дни уволни министъра на отбраната Йоав Галант, Нетаняху хвърли масло в огъня на и без това разпалените протести в страната: късно вечерта, но този път стотици хиляди, излязоха по улиците на Израел. Тези протести, разбира се, не бяха в защита на въпросния министър, доколкото за тях той е като Нетаняху, омразен ликудник. Недоволството се организира срещу инициираните от кабинета законодателни промени, касаещи съдебната власт в Израел. Тези промени имаха две основни цели: да увеличат думата на правителството в конструирането на Върховния съд в страната (и от него надолу по другите съдилища) и да направят така, че Кнесетът да може да отменя съдебни решения. На практика тези законодателни инициативи бяха разтълкувани от гражданските маси като опит на Нетаняху да ограничи контролните механизми върху Изпълнителната власт (последното произтича от специфика на Израел, според която не толкова Законодателната власт, колкото именно Съдебната играе ролята на основен коректив на всяко правителство). Когато Йоав Галант като министър на отбраната, притиснат от бойкота на резервистите в страната, които, заявявайки, че техният дълг е към държавата, а не към правителството, казаха, че няма да се явяват на военна служба, се обяви срещу тези промени, Биби просто му взе главата. За да могат малко по-късно протестиращите да поискат неговата.

И именно тук е проблемът за Нетаняху, когато става дума за тези протести. Един път, недоволстващите не протестират партийно, а принципно, защитавайки както разделението на властите, така и необходимостта от контрол върху правителството. Втори път, протестът е много по-голям, отколкото може да си позволят иначе маргиналните леви в страната. Между 62 и 63% от хората смятат, че законодателните промени трябва да бъдат спрени; цели 60% от гласоподавателите на "Ликуд", партията на премиера, са на същото мнение, показват данните от тези дни на Channel 12 и Kan. В самата група на "Ликуд" в Кнесета, иначе подкрепяща действията на премиера, също се чуват гласове на дисиденти (например Юли Еделщайн, който освен, че е бивш спийкър на парламента, е и настоящ ръководител на парламентарната комисия по външни работи и отбрана). Така или иначе, Нетаняху със сигурност си дава сметка, че на улиците на Израел в момента се създава коалиция, която може да има мнозинство в следващия Кнесет. Бени Ганц, председателстващ една от основните опозиционни партии, вече е предпочитаният министър-председател пред Биби, казват отново социолозите. Според същите, управляващата в момента дясна коалиция би загубила властта, ако имаше избори.

Кой е машинистът и кой - огнярът?

Протестите в страната обаче далеч не са единственият натиск, на който е подложен Нетаняху. Такъв, но с обратен знак, идва и от кабинета, в лицето на по-малките коалиционни партньори на "Ликуд", които са основните инициатори на промените в съдебната система на страната. Религиозните ционисти, националисти и ортодокси около Безалел Смотрич и Итамар Бен-Гвир всъщност натискат по кокалчетата Нетаняху, заплашвайки, че ще разтурят правителството, ако съдебните промени не се реализират. Дори не толкова протестите, колкото въпросните коалиционни партньори на "Ликуд" създават най-големия проблем пред Биби, доколкото поставят въпроса дали Нетаняху все още контролира ситуацията. Разбира се, това е нож с две остриета: в момента, в който израелският министър-председател прецени, че той повече губи, отколкото печели от сътрудничеството си с по-малките радикални формации, Биби ще прояви характерната за него електорална и коалиционна гъвкавост, която сме наблюдавали достатъчно много пъти през последните години. За Нетаняху е важно да не оставя съмнение кой кара влака и кой просто хвърля въглища в пещта.

"40 годишно приятелство"

Успоредно на натиска, идващ както от улицата, така и от кабинета, Нетаняху е подложен и на последващ такъв: този от демократическата администрация на Джо Байдън. Последната от самото начало бе против готвените от израелския кабинет съдебни промени, но разликата дойде последните дни, когато на Вашингтон започна да му личи какво мисли. Първо, от САЩ дойде предупреждението, че контролните механизми на една демократична политическа система трябва да се съхраняват. Второ, Беняним Нетаняху получи чрез американския посланик в Израел писмо от Джо Байдън, за чието съдържание индикациите са, че е било още по-директно и критично. Биби първоначално отвърна с това, че единствената отправна точка на законодателството на Израел са гражданите на държавата, но впоследствие заяви, че никакви различия между двете държави не могат да отслабят тяхното партньорство, както и 40 годишното приятелство между него и Байдън.

Всичко това обаче идва на фона на достатъчно сложни политически отношения между Израел и САЩ, обусловени от това, че администрацията на Байдън от самото си начало не заложи близкоизточната страна като част от външнополитическите ѝ приоритети. Промените в съдебната власт, готвени от израелския кабинет, пък добавиха още една от точка на напрежение между Вашингтон и Тел Авив, успоредно на вече съществуващите (политиката на заселничество на Западния бряг и преговорите за ядрено споразумение между американците и Иран). И ако е вярно това, че между Байдън и Нетаняху има 40 годишно познанство (американският президент е известен като един от най-големите апологети на Израел в рамките на Демократическата партия), също толкова правдиво е и друго: когато става дума за Биби и Джо, далеч от очите не означава обезателно далеч и от сърцето. Тъкмо напротив. Ако в любовта противоположностите се привличат, в политиката те се отблъскват. А Нетаняху и Байдън, независимо от дългогодишното им познанство и приятелство, определено са противоположности.

Подложен пред различен вътрешен и външен натиск, поне част от който е функция на собствените му грешки, на Бенямин Нетаняху не му остава друго освен да направи това, в което е добър. А именно: да се засили и да скочи.