Кибер Гулаг: Русия срещу руските граждани

Екатерина Максимова не може да си позволи да закъснява, но журналистката и активистка избягва московското метро, въпреки че това е може би най-ефективният маршрут, пише "Асошиейтед прес".

Това е така, защото са я задържали няколко пъти през изминалата година, благодарение на широко разпространените охранителни камери със системата с разпознаване на лица. Тя казва, че полицията ще я спре, защото камерите "реагират" на нея - въпреки че често изглежда не разбират защо и ще я пуснат след няколко часа.

"Изглежда, че съм в някаква база данни", казва Максимова, която преди това е арестувана два пъти: през 2019 г. след участие в демонстрация в Москва и през 2020 г. заради екологичния си активизъм.

За много руснаци като нея става все по-трудно да избягат от контрола на властите, като правителството активно следи акаунтите в социалните медии и използва камери за наблюдение срещу активисти.

Дори една онлайн платформа, някога хвалена от потребителите за лесно навигиране в бюрократичните задачи, се използва като инструмент за контрол: властите планират да я използват за връчване на призовки за военните действия, като по този начин осуетяват популярна тактика на лицата, избягващи набор, да избягват да им бъдат връчвани лично документите за набиране за военна служба.

Защитниците на правата казват, че Русия при президента Владимир Путин е използвала цифрова технология за проследяване, цензуриране и контрол на населението, изграждайки това, което някои наричат "кибер гулаг" - мрачна препратка към трудовите лагери, в които са държани политически затворници по съветско време.

Това е нова територия, дори за нация с дълга история на шпиониране на своите граждани.

"Кремъл наистина се превърна в облагодетелстван от цифровизацията и използва всички възможности за държавна пропаганда, за наблюдение на хората, за деанонимизиране на интернет потребителите", каза Саркис Дарбинян, ръководител на правната практика в Роскомсвобода, руска група за свобода на интернет, според Кремъл "чуждестранен агент".

Онлайн цензура и преследвания

Привидното безразличие на Кремъл към цифровото наблюдение изглежда се промени, след като масовите протести през 2011-12 г. бяха координирани онлайн, което накара властите да затегнат контрола върху интернет.

Някои разпоредби им позволяват да блокират уебсайтове; други наложиха операторите на мобилни телефони и интернет доставчиците да съхраняват записи и съобщения за обаждания, като споделят информацията със службите за сигурност, ако е необходимо. Властите оказаха натиск върху компании като Google, Apple и Facebook да съхраняват потребителски данни на руски сървъри, без резултат и обявиха планове за изграждане на "суверенен интернет", който може да бъде откъснат от останалия свят.

Много експерти първоначално отхвърлиха тези усилия като безполезни, а някои все още изглеждат неефективни. Мерките на Русия може да се сравняват с ограда от колове в сравнение с Голямата защитна стена на Китай, но онлайн репресиите на Кремъл набраха скорост.

След като Русия нахлу в Украйна през февруари 2022 г., онлайн цензурата и съдебните преследвания за публикации и коментари в социалните медии скочиха толкова много, че счупиха всички съществуващи рекорди.

Според Net Freedoms, известна група за защита на правата в интернет, повече от 610 000 уеб страници са блокирани или премахнати от властите през 2022 г. - най-високият годишен общ брой за 15 години - и 779 души са изправени пред наказателни обвинения за онлайн коментари и публикации, което също е рекорд.

Основен фактор беше закон, приет седмица след инвазията, който на практика криминализира антивоенните настроения, каза шефът на Net Freedoms Дамир Гайнутдинов. Законът забранява т.н. "разпространение на невярна информация" за или "дискредитиране" на армията.

"Хюман Райтс Уоч" цитира друг закон от 2022 г., който позволява на властите "да затварят извънсъдебно средства за масова информация и да блокират онлайн съдържание за разпространяване на "фалшива информация" относно поведението на руските въоръжени сили или други държавни органи в чужбина или за разпространяване на призиви за санкции срещу Русия".

Потребителите на социалните мрежи "не трябва да се чувстват в безопасност"

По-суровите закони срещу екстремизма, приети през 2014 г., са насочени към потребителите на социални медии и онлайн речта, което доведе до стотици наказателни дела за публикации, харесвания и споделяния. Повечето участващи потребители на популярната руска социална медийна платформа VKontakte, за която се твърди, че сътрудничи на властите.

С разрастването на репресиите властите се насочиха към Facebook, Twitter, Instagram и Telegram. Около седмица след инвазията Facebook, Instagram и Twitter бяха блокирани в Русия, но потребителите на платформите продължаваха да бъдат преследвани.

65-годишната Марина Новикова беше осъдена този месец в сибирския град Северск за "разпространение на невярна информация" за армията за антивоенни публикации в Telegram, като ѝ беше наложена глоба в размер на над 12 400 долара. Московски съд миналата седмица осъди опозиционния активист Михаил Кригер на седем години затвор за коментари във Фейсбук, в които той изрази желание "да обеси" Путин. Известната блогърка Ника Белоцерковская, която живее във Франция, получи задочно девет години затвор за публикации в Instagram за войната, за които властите твърдят, че разпространяват "фалшификати" за армията.

"Потребителите на която и да е социална медийна платформа не трябва да се чувстват сигурни", каза Гайнутдинов.

Защитниците на правата се тревожат, че онлайн цензурата е на път да се разшири драстично чрез системи с изкуствен интелект за наблюдение на социални медии и уебсайтове за съдържание, считано за незаконно.

През февруари правителственият медиен регулатор Роскомнадзор заяви, че пуска Oculus - система с изкуствен интелект, която търси забранено съдържание в онлайн снимки и видеоклипове и може да анализира повече от 200 000 изображения на ден, в сравнение с около 200 на ден от хора. Две други AI системи в процес на разработка ще търсят текстови материали.

През февруари вестник Ведомости цитира неидентифициран служител на Роскомнадзор, който се оплаква от "безпрецедентните количества и скорост на разпространение на фалшификати" за войната. Служителят също цитира екстремистки забележки, призиви за протести и "ЛГБТ пропаганда" сред забраненото съдържание, което новите системи ще идентифицират.

Активистите казват, че е трудно да се разбере дали новите системи работят и каква е тяхната ефективност. Дарбинян, от групата за свобода на интернет, го описва като "ужасни неща", водещи до "повече цензура", на фона на пълна липса на прозрачност за това как системите ще работят и ще бъдат регулирани.

Властите може също така да работят върху система от ботове, които събират информация от страници в социалните медии, приложения за съобщения и затворени онлайн общности, според беларуската хактивистка група Cyberpartisans, която получи документи на дъщерно дружество на Роскомнадзор.

Координаторът на Cyberpartisans Юлиана Шаметавец коментира пред АП, че се очаква ботовете да проникнат в рускоезични социални медийни групи за наблюдение и пропаганда.

"Сега е обичайно да се смеем на руснаците, да казваме, че имат стари оръжия и не знаят как да се бият, но Кремъл е много добър в кампаниите за дезинформация и има чудесни ИТ експерти, които създават изключително ефективни и много опасни продукти".

Правителственият регулатор Роскомнадзор не отговори на искане за коментар.

Очи на - и под - улиците

През 2017-18 г. властите в Москва пуснаха улични камери, активирани с технология за разпознаване на лица.

По време на пандемията от COVID-19 властите така успяха да проследят и глобят тези, които нарушават блокадите.

Ведомости съобщи през 2020 г., че училищата ще получат камери, свързани със система за лицево разпознаване, наречена "Оруел", на името на британския писател на антиутопичния роман "1984" с неговия всевиждащ герой "Големия брат".

Когато през 2021 г. избухнаха протести срещу лишаването от свобода на опозиционния лидер Алексей Навални, системата беше използвана за намиране и задържане на присъстващите на демонстрации, понякога седмици по-късно. След като Путин обяви частична мобилизация за Украйна миналата година, това очевидно е помогнало на властите да заловят лицата, които избягват военна служба.

Мъж, който бе спрян в московското метро, след като не се съобрази с призив за мобилизация, каза, че полицията му е казала, че системата за лицево разпознаване го е проследила, според съпругата му, която говори с АП при условие за анонимност, защото се страхува от отмъщение.

През 2022 г. "руските власти разшириха контрола си върху биометричните данни на хората, включително чрез събиране на такива данни от банки и използване на технология за разпознаване на лица за наблюдение и преследване на активисти", съобщи "Хюман Райтс Уоч" тази година.

Максимова, активистката, която многократно бива спирана в метрото, заведе дело, оспорвайки задържанията, но загуби. Властите твърдят, че тъй като е имала предишни арести, полицията е имала право да я задържи за "предупредителен разговор" - в който служителите обясняват "моралните и законови отговорности" на гражданите.

Максимова казва, че служителите са отказали да обяснят защо тя е в техните бази данни за наблюдение, наричайки това държавна тайна. Тя и адвокатът ѝ обжалват решението на съда.

В Москва има 250 000 камери за наблюдение със софтуера - на входовете на жилищни сгради, в обществения транспорт и по улиците, каза Дарбинян. Подобни системи има в Санкт Петербург и други големи градове, като Новосибирск и Казан, каза той.

Той смята, че властите искат да изградят "мрежа от камери из цялата страна. Звучи като обезсърчаваща задача, но има възможности и средства за изпълнението ѝ."

"Тотално цифрово наблюдения"

Усилията на Русия често водят до сравнения с Китай, където властите използват цифрово наблюдение в огромен мащаб. Китайските градове са покрити с милиони камери, които разпознават лица, форми на тялото и как хората ходят, за да ги идентифицират. "Чувствителните" хора се проследяват рутинно или чрез камери, или чрез техните мобилни телефони, имейли и акаунти в социалните медии, за да се задуши всяко несъгласие.

Кремъл изглежда иска да следва подобен път. През ноември Путин нареди на правителството да създаде онлайн регистър на онези, които отговарят на условията за военна служба, след като усилията за мобилизиране на 300 000 мъже да се бият в Украйна разкриха, че регистрите за набор са в хаос.

Регистърът, който е обещан да бъде готов до есента, ще събира всички видове данни, "от амбулаторни клиники до съдилища, до данъчни служби и избирателни комисии", каза политическият анализатор Татяна Становая в коментар за Фондацията Карнеги за международен мир.

Това ще позволи на властите да връчват проекти на призовки по електронен път чрез правителствен уебсайт, използван за кандидатстване за официални документи, като паспорти или документи. След като призовка се появи онлайн, получателите не могат да напуснат Русия. Други ограничения - като отнемане на шофьорска книжка или забрана за покупка и продажба на имущество - се налагат, ако не се съобразят с призовката в рамките на 20 дни, независимо дали са я видели или не.

Становая смята, че тези ограничения могат да се разпространят и в други аспекти на руския живот, като правителството "изгражда държавна система на тотално цифрово наблюдение, принуда и наказание". Закон от декември задължава таксиметровите компании да споделят базите си данни с агенцията наследник на съветската КГБ, давайки ѝ достъп до датите, дестинациите и плащанията на пътуващите.

"Кибер Гулаг, за който се говори активно по време на пандемията, сега придобива реалната си форма".

превод: News.bg