В България имало 28 хил. роби? Казва ни го фондация "Уок фри" ("Движи се свободно"). На нейния сайт не пише откъде й идват парите, но долу в десния ъгъл виждаме едно лого, от което излиза, че тя е дело на австралийската фондация "Миндеру" (Мinderoo). А тя пък е дело на едно австралийско милиардерско семейство и неговите компании. Сред съюзниците на "Миндеру" са всичките най-световно известни капиталисти - Бил Гейтс, Уорън Бъфет, Ричард Брансън и така нататък. Същият Брансън, който тези дни реши да се откаже от английското си гражданство, за да не плаща данъци.
В самия доклад за робството пък е разлепена снимката на великия Бил Гейтс, което аз приемам като намек, че той е дал парите. Сигурно е гузен, тъй като неговата "Майкрософт" често е обвинявана, че използва робски труд в Китай.
Няма да ви отегчавам с повече линкове, но нетът е пълен с жълтурки как най-красивите и умните международни компании използват робски труд в Китай, Индонезия, Бангладеш, Индия и така нататък - списъкът е доста дълъг. Великолепната "Епъл" например безсрамно експлоатира китайските роби, но без самата тя да си цапа ръцете, защото айпадите ги сглобява "Фокскон" - тайванска компания с фабрики по целия свят. Нейните заводи в Китай се прочуха с това, че работниците започнаха да скачат от високите етажи, та се наложи между сградите да се слагат мрежи като за въздушните акробати в цирка.
Аз не твърдя, че неолиберализмът и глобализмът пораждат робството. Но със сигурност печелят от него. Затова гледам на индекса на милиардерската фондация „Уок фри" с огромни резерви. Ето например по коефициента на робството България е на 56 -о място
от общо 160 държави, докато Катар е на доста по-свободолюбивото 96-о място. Но въпреки че всички катарци живеят като бейове, над 80 на сто от населението на тази държава са чуждестранни работници, от които поне половината са си де факто роби.
Не мога да повярвам също така, че България е два-три пъти по-робска държава от Шри Ланка (118), Малайзия (121), Мадагаскар (112), Ангола (116), Тринидад и Тобаго (133). Дори Афганистан, където жените, т.е. 50% от населението, имат статута на домашни животни, е малко по-свободен от нас със своето 58-о място. Това говори какви нашенски роби са подали данните на фондацията "Уок фри".
Но има и много истина в този доклад. Робите по принцип са нещастни хора, а по "индекса на щастието", който все пак се прави под егидата на ООН, ние сме на 144-о място от общо 154. По индексите на неравенството пък сме първенци в Европа. Има очевидна корелация между робството, нещастието, неравенството и плоския данък, защото и тук сме първенци... Тази корелация твърдо ни поставя в друг континент, където цветът на кожата е доста по-абаносов.
Самата дума "робство" е много разтегливо понятие, но то винаги се свързва с крайната бедност и тежкия, почти безплатен труд, който плавно минава в съвсем безплатен. Тези дни КНСБ обяви, че около 600 хиляди работещи българи, или общо около 27,5 на сто от трудещите се, получават нетна заплата под 352 лева на месец, което ги слага в класата на работещите, но мизерстващи. С единия крак са свободни хора, с другия - роби.
Неолибералното дяволче, което си мастурбира в главите на управляващите, обложи и тази робска мизерия с 10 на сто данък. Ние сме единствените, които облагат мизерията, която поражда робството. Едно сравнение - в Германия не плащат преки данъци хората с доходи до 1200 лева на месец.
Но пък и не забелязах някой у нас да се е разбунтувал. Вече стана традиция работодателят да не дава заплати по 2, 4, 6 месеца. Това не е ли робство? Търпиш, защото няма друга работа. Но ако си намериш друга работа, губиш изработените заплати. Спомняте ли си, че само преди четвърт век парите се заплащаха "на аванс" в средата на месеца и "на заплата" в края? Нямало у нас условия за бизнес? А има ли условия за почтен наемен труд?
Но ако човек приеме да изпадне в робско положение, вината си е негова. От роба зависи дали ще е роб. Защо ние допуснахме да ни заробят, а чехите, унгарците, поляците - не?
Ще дам един пример от чудесната книга “Защо нациите се провалят” на Аджемоглу и Робинсън, преведена е на български. Както е известно, във времената на Кортес и Писаро малки група конквискадори са превземали огромни индиански империи и без никакъв проблем са заставяли населението да робува в сребърните мини, фермите, кариерите. Те си били опитомени отдавна роби, просто им се сменяли господарите.
Старите ги убивали за жертвоприношения, новите ги убивали от бачкане. Все тая. Но през 1534 г. група испанци, водена от Педро де Мендоса, основала град на мястото на днешния Буенос Айрес. Местните индианци от племената Чаруа и Керанди били диви, неопитомени и твърдо отказвали да им робуват, дори и под смъртна заплаха. За да не умрат от глад, конквискадорите тръгнали да търсят по-покорни индианци и попаднали на племето Гуарани, където вече имало установена система за принудителен труд. Гуараните били свикнали да робуват. Испанците на Мендоса зарязали днешна Аржентина и основали днешния Парагвай.
Вдъховена от печалбите на робството в Мексико и Перу, през 1607 г. английската “Вирджиния кампъни” основала Джеймстаун недалеч от днешната столица на света.Тя разчитала да пороби индианците по модела на Писаро и Кортес. Поканили на гости местния индиански вожд Вахунсунакок, за да го пленят и да командват чрез него, но той им отговорил: „Вашият баща трябва да дойде при мен, а не аз при него. Няма да отида във вашата крепост, нито да клъвна на вашата стръв”!
Като срещнали пълното неразбиране на индианците, шефовете на “Вирджиния кампъни” решили да превърнат в роби заселниците англичани. И въпреки че бягството се наказвало със смърт, англичаните веднага се спасили при свободните вигвами на Вахунсунакок. Чак след 10 години, когато робският модел се провалил напълно и стотици колонисти измрели от глад, шефовете на „Вирджиния кампъни” решили да предложат на заселниците свобода, по 50 акра земя на глава от семейството, плюс къща. След още 2 години създали и местен парламент. Така в рамките на 12 години тези хора от роби се превърнали в земевладелци, благодарение на факта, че не е възможно да поробиш свободния дух.
Та от 24 години се чудя какви туземци сме ние българите – като инките и ацтеките, или като индианците от Аржентина и Вирджиния? Чудете се и вие.
Гледах един чудесен документален за природата на кучето, най-добрият приятел на човека след гугъл. То е резултат от над 10 хиляди години селекция. Показаха и институт в Иркутск, който се опитва да опитоми сребърната лисица. В естествен вид това животно е диво, само ръмжи, мята се в клетката и все гледа да те ухапе.
Селекционерите обаче подбирали само най-мирните и тихите, кръстовали ги, после ги подбирали пак и така в рамките на 50 г. успели да създадат една съвсем културна
домашна лисица, която обича да се гушка и да се гали в прегръдките на човека. Само дето муцуната й се скъсила и козината си променила цвета. Сега се опитват да я научат сама да става на шапка.
Косата ми настръхва, като си помисля през каква селекция сме минали ние, българите, по време на 1300 годишната си история.
Валери Найденов
журналист
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Nedko Boshnakov
10:01 20.10.2013
2 The Big Boss
Това есенцията на селекцията :)
Не знам дали други народи имат такава мъдрост?
19:04 20.10.2013
3 Бай Иван
07:26 21.10.2013