Къде са българските студенти?

В края на миналата седмица от балкона за посетители в Народното събрание се спуснаха два транспаранта с надпис "Не ви ли е срам?". Оказа се, че авторите на тази акция са трима студенти. След като охраната прибра транспарантите и изведе младежите от балкона, те бяха приети от председателя на парламента Михаил Миков. След срещата с него студентите казаха пред медиите, че според тях депутатите работят за интересите на олигархията. Те изразиха възмущението си от назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС и поискаха оставка на правителството и нови избори.

"Протестиращите студенти не са само трима"

Как трябва да се интерпретира всичко това? Като обнадеждаваща проява на активност сред студентите? Или пък точно обратното: като доказателство, че те са аполитични, щом са могли да излъчат само трима свои представители?

"Първият извод е по-уместен", смята доц. Петя Кабакчиева, която ръководи катедра "Социология" в Софийския университет. "Днес студентите се включват по различен начин и се организират мрежово, а не както сме свикнали – чрез установени структури. За мен проявата в Народното събрание е много интересна, защото студентите демонстрираха своя протест в рамките на законността и лице в лице с тези, срещу които протестират – депутатите. Те бяха поканени на разговор с председателя на парламента и след като излязоха от кабинета му не си бяха променили мнението, за разлика от много други, които са били поставени в същата ситуация на разговор лице в лице. Досега такова нещо не се е случвало", казва доц. Кабакчиева.

Според нея не може да се твърди, че протестиращите студенти са само трима, защото през това лято на площадите е имало и други студенти. "Те се организират поединично в мрежите, наплашени са от организации, които да говорят от тяхно име", казва доц. Кабакчиева.

"Ключовият проблем на студентите е страхът"

Според други обаче гражданското участие на студентите в каквото и да било е скандално слабо. "Ключовият проблем на днешните студенти е страхът", смята Стелиян Стойчев – един от лидерите на студентското движение през 1989-1990. "Днес те не се страхуват от репресии или от Държавна сигурност, разбира се, а от битови неща – дали няма да им пишат двойка например или пък дали животът им няма да се промени, ако пропуснат чалготеката довечера", казва той. В интервю за Дойче веле Стелиян Стойчев прокарва една основна разделителна линия между студентите от 1990 година и студентите днес: "Ние нямахме достъп до никаква информация и знаехме много точно какво искаме да научим. Днес студентите са удавени в информация и не могат да намерят важното в нея. Ние имахме далеч повече основания от тях да мразим организациите, стачните комитети и лидерите, защото бяхме живели в тоталитарна система. Просто знаехме, че без организация не можем да сме ефективни в каузата ни. А сега студентите не могат да създадат отбор, нямат общи каузи. Какво биха могли да постигнат при това положение?".

Петя Кабакчиева има друг поглед върху различните поколения протестиращи студенти. "През 1990-та ставаше дума за взрив, това беше ентусиазиран протест. Протестът през 1997-ма пък беше провокиран от глад, тогава студентите бяха артистично активни – всеки ден измисляха по нещо. Сега са рефлексивно активни", казва тя.

За други преподаватели обаче рефлексивността е по-скоро дефицит, а не обратното. Екатерина Макавеева, която преподава френски език в елитно софийско училище, твърди, че нейните ученици – и бъдещи студенти – с всяка изминала година стават все по-неактивни. Тя говори не само за гражданската им (не)активност, а за общата им неспособност да се ориентират сами в търсенето на информация и различни форми на изява. "Усещането им за отговорност закърнява все повече и повече", подчертава учителката по френски език.

Що се отнася до гражданската активност обаче, Екатерина Макавеева не е склонна да разделя студентите от всички останали. Според нея цялото общество демонстрира "ужасна липса на елементарна човешка съпричастност". "Съмнявам се, че някъде в елитни софийски гимназии ще се вдигнат на бунт заради изгонването на тяхна съученичка от ромски произход например", казва учителката, намеквайки за бунтовете на гимназистите в Париж в края на миналата седмица. Тогава повече от 10 000 тийнейджъри протестираха срещу екстрадирането от Франция на двама техни съученици от косовски и от арменски произход.

Да си купиш изпит за 20 лева

По подобен начин мисли и 21-годишната Ния Лютакова, която следва психология в Холандия. Според нея неактивните студенти в България са по-скоро жертва на демотивиращата ги образователна система и на общата липса на справедливост в обществото. Разбрала го е, след като се е озовала в холандския университет – място, в което "оценките са обективни, усилията се възнаграждават, а ти самият започваш да искаш да научиш нещо, вместо да се чудиш как да измамиш системата". В телефонно интервю за Дойче Веле Ния се позова на своя приятелка от София, която учи в коренно различна среда – такава, в която се поощряват съвсем други стремежи. "Преподавателката ѝ в София казала на студентите си, че ако си купят нейния учебник, който струва 20 лева, ще могат да го ползват по време на изпита, т.е. ще могат да преписват от него. Не можело да се ползва ксерокопие или учебник на друг автор. Какво излиза? Че изпитът е нещо, което се купува за 20 лева", разказва Ния.

21-годишната българка, която заедно с други български студенти в Холандия подкрепя софийските протести срещу кабинета и активно следи новините по тази тема, знае много добре какво иска от българските власти. Казано с думите от един студентски плакат, развят в Мюнхен, искането ѝ звучи така: "Махнете се вие, за да се върнем ние!".