Хората се молят пред затворената крипта на Св. Серафим Софийски Чудотворец

"Срещу злото трябва да се излиза с добро. Но не с половинчати средства и половинчато добро, не с нещо малко по-добро от злото, а с пълно, безрезервно добро. Само тогава има шансове да победиш злото с добро." Свети Серафим Софийски Чудотворец

С много неща трябваше да свикнат софиянци през последните години. Но това, което се случи през тези дни, е наистина ужасно! Едно е да отнемеш или разрушиш, или оскверниш, или опошлиш материални неща. А друго е да отнемеш надежда! Този град има един голям център на утеха. Това е гробът на св. Серафим Софийски. При него ходят всички! Вярващи, полувярващи, почти невярващи, съмняващи се, огрешени, уплашени, болни, нещастни, търсещи… Безброй хора са намерили нов път в живота си именно в тази духовна Витезда! От утре тя ще бъде затворена заради изгонените от страната свещеници (според съобщение на Руското посолство)!

Това е истинската новина, която всички пропуснаха. Но от утре, когато Руската църква “Св. Николай Чудотворец” в центъра на София ще бъде заключена, страдалците ще узнаят със страшна сила, че няма да има кой да избърше сълзите им.

Заедно с изгонените руски духовници от София си тръгва и свети Серафим. Не телом. Мощите му ще си останат заключени там долу в криптата. Но за нас оградата на руския храм ще заприлича на Йерусалимската стена на плача. Няма да можем да се допрем до мраморния гроб на владиката, който ни е донасял толкова утеха. Разбира се, можем да се успокояваме с това, че имаме най-правилните и разумни управляващи. Че националната ни сигурност вече няма да е застрашена. И изобщо, на когото му е трудно, може да се обръща към управляващия политически елит.

Може би те ще вършат работата на св. Серафим - ще правят чудеса, ще лекуват, ще бършат сълзи, ще утешават, ще дават надежда, вяра, любов… Не. Няма място за сарказъм. Днес се случи това - тези, които са отнемали надежда, преградиха пътя към този, който я носи. Тези, които единствено могат да разплакват, затвориха мястото, където сълзите пресъхват. Нещастна, нещастна София, която няма да можеш да отидеш при своя Ангел Хранител… Къде ще идеш сега? На кого и къде ще пускаш писъмцата на своето отчаяние?

П.П. А на малцината богохулници, които ненавиждат св. Серафим и ще се радват на ограничения достъп до него, ще кажа да не прекаляват с възторга. И фарисеите така се радваха, а после Христос Възкръсна! Наистина Възкръсна! И има кой да ни отвали камъка от вратата гробни.

Автор: Отец Владимир Дойчев

Редакция : Оля Ал-Ахмед