Проф. Нина Дюлгерова: Независима ли е България след 115 години

Независимостта на една държава се определя от възможностите и начините, по които се защитават националните интереси. Кои са националните интереси на една страна? Те включват историческа памет, образование, идеология, икономика и политическа защита на обществото.

България трудно може да се впише в определението за суверенна държава. През последните седмици нееднократно българското общество бе подложено на предизвикателството правителство и парламент да се надпреварват във взимане на решения разграждащи сигурността и суверенитета на държавата. Акцентите на решенията бяха поставени върху образованието, религията и икономическата стабилност.

На 22 септември отново пишман историци, които преди десетилетия професионално анализираха исторически истини, сега вероятно финансово мотивирани, прилежно говорят за националния празник на България. Според някои тях, старателно търсещи сравнения с държави от цял свят, Денят на независимостта трябва да бъде този празник. Това е поредно доказателство за налагани с години комплекси за историческа и държавна непълноценност. За каква независимост говорим когато на българите се налагат така откровено антинационални решения. Натискът за отказ от 3 март и целенасочената политика за разрушаване на Паметника на съветската армия в София, са подчинени на евроатлантически „ценности“ и задокеански интереси. Трябва ли да взимаме пример от САЩ, където историческият нихилизъм доведе до разрушаване на паметници на Чърчил и се обмисля разрушаването на паметниците на Вашингтон и Колумб? Постоянно се повтаря една и съща мантра за лошата Русия, за съветската окупация и добрата западна демокрация. Проблемът, обаче е в това, че Русия е тази, която освободи България и възстанови като държава след близо 500 години османско иго на европейската геополитическа карта. Българите продължаваме да живеем в Третата българска държава, чието начало беше поставено на 3 март 1978 г. в Сан-Стефано с договора между победилата Русия и победената Османска империя. Смешно звучи тезата за съветската окупация на България. Този термин е свързан с икономическа и политическа зависимост и военно присъствие в държавата. В периода 1947-1990 г. България е на 27 място по икономическо развитие в света, с образование, от което се възхищава Желязната лейди Маргарет Тачър, и в държавата няма съветски военни части, но има силна и обучена българска армия с модерна военна техника. Рекапитулацията от над тридесетгодишния демократичен преход е - отсъствие на суверенитет, многобройни американски военни бази, слаба българска армия и разрушена икономика.

Явно процесите в Черноморския регион не се развиват добре за англосаксонското задкулисие. За съжаление през последните дни официална София се превърна в техен активен антируски инструмент, който подобно на Киев бездумно и неадекватно се отрича от националните интереси. Фрапиращо беше неочакваното решение на парламента за разрешаване на внос на украинско зърно и селскостопанска продукция, както и забраната, с тежки последствия за България и Балканите, от 21 септември 2023 г. на руски петрол, въпреки разрешената от ЕС дерогация до края на 2024 г. Активизираха се двустранните срещи между министерствата на отбраната на България и Украйна. Засилването на източния фланг на НАТО увеличава броя на многонационалната военна група в България, но не води до нарастване на българската армия и военна техника. Дадохме БТР-те с 37 годишна давност на Украйна и сега чакаме да купим предложените ни от САЩ втора ръка. Българските зависими правителства са свикнали да плащат милиарди, няма значение дали ще са за изтребители F-16 на хартия или за негодна военна техника.

За съжаление последният акт на брутално и неадекватно решение, което приравнява София към Киев, е незаконното и неоправдано експулсиране на предстоятеля на Руската православна църква в София архимандрит Васиан. Неслучайно е избрана датата – 21 септември, на която по Юлиянския календар в Русия и много православни държави се чества големият християнски празник Рождество на Пресвета Богородица. Единственият, който излезе и неадекватно и неубедително се опита да обясни решението на ДАНС бе функционално зависимия съпредседател на ПП Кирил Петков. Безродието обаче няма граници. Историята е доказала, че политиците идват и си отиват, а конюнктурните недоразумения като хора и решения изчезват когато не са част от родовата памет, традициите и чувството за истинност и вечност. Православието обединява общества и народи.

Българите през вековете, а и сега са неоспорим сегмент от развитието на света. Опитите България да бъде приравнявана към експеримента Украйна е обиден, но това бързо ще се забрави, защото силата на българина не е в насилието, а в убеждението. Това, че днес се опитват да ни управляват агресивно некомпетентни въпиещо некадърни политици, зависими от своите господари, не означава че те ще постигнат успех. България я има и ще я има!