ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.
Онзи ден исках да напиша проповед, но няколко пъти главата ми клюмаше над таблета и накрая се отказах. Сега имам повод да ви предам най-важното от нея. А то е, че все повече заживяваме в едно пространство, което се намира отвъд думите. В някаква постсловесност. Значението им е предположено като единствено възможно и не винаги свързано с истината, дори с реалността, а само с някакви собствени предъвкани хиляди пъти мисловни клишета. Готови шаблони, които по презумпция изхвърлят всичко, което излиза извън тях.
Завъртяно ли звучи? Ще се опитам да го обясня с един стар анекдот. Бай Ганю отишъл на психиатър и той решил да му направи тест с асоциации. Докторът казва дума, а нашият човек трябва да отговаря с първото, което му хрумне. И така започнали. Докторът: “Ябълка”. Ганю отговорил: “Ракия.” Докторът: “Самолет”. Ганю: “Ракия.” Докторът: “Улица.” Ганю: “Ракия.” Провеждащият теста накрая се предал: “Ама защо непрекъснато отговаряте с една и съща дума?” А Бай Ганю невинно обяснил: “Защото, докторе, ти каквото и да кажеш, аз по принцип само за ракия си мисля.”
Същото се повтори и днес много пъти с историята със затворената Руска църква и недостъпните мощи на свети Серафим Софийски. Гледаш уж умни хора. Чувствителни. Твърдят, че са вярващи. Трябва да са прочели Евангелието или поне някоя богословска книжка, но очевидно това не влияе по никакъв начин на мисловния процес в духовен план. Има си готов отговор, който влиза в шаблона. Руснаците, американците, украинците, извънземните, правителството… Въпросът е решен. Питам се какви бяха тия нашите сърца. Господ ти дал епитимия да не можеш да стигнеш до гроба на баща си, обаче ние както си обясняваме футбола и защо е на това дередже, политиката и нейното състояние, така си обяснихме и това. Никакъв духовен напън. Никакъв анализ, свързан с покаяние.
Днес десетки хора ми изкрещяха в лицето: “Няма да се покая, защото аз не съм виновен!” Разбира се, не го казаха така в прав текст. Имаше и обидни квалификации. Но да оставим това на чувството им за хумор. “Ние никога за нищо не сме виновни. И ако не беше световното положение, бихме живели в рая на земята. Но, уви…”
И като започнаха едни поучения: “Няма нужда да ходим на гроба на св. Серафим - той и така ни чува!” Преди две години в разгара на пандемията песента беше: “Не ходете в храма, храмът е в сърцето.” Сега това е новият хит: “Отец, ама той светията и така ни чува!” И какво се очаква сега? Да се плесна за челото и да кажа: “Ама, верно ли? Що не казахте по-рано, за да не се излагам!” Разбира се, че е така. Ами, дай тогава да не ставаме изобщо от дивана. Да изхвърлим мощите - и без тях светецът чува. Толкова светии нямат запазени мощи, пък помагат, какво ще го правим на въпрос. И за какво въобще всички са се юрнали по разни поклоннически пътувания? Свети Димитър бил покровител на Солун. Закривай! Той ще дойде до София, няма ние да бием 400 км до там. А пък свети Серафим бил казал: “Идвайте на гроба ми и ми пишете писма.” Той да не би да чува лошо, та трябва и да му пишем на всичкото отгоре? Не разбирате ли, че всичко това е заради нас? За наша полза! Бог ни е дал мощите, за да се приближим по-близо до онзи, който е близък на Бога. На срещи с приятелките си едно време ходехте ли? Защо сте го правили? Нали имаше телефон? Чувате се по телефона по няколко пъти на ден и хайде - готово!
Цялата работа е в невъзможността да понесеш изобличение. А съвременният християнин не може да преживее дори малка епитимия, защото не иска да се покае. И защото смята, че нищо не се е случило и заради него. Сигурен е, че светецът винаги е на нашия акъл и ние никога не го натъжаваме, защото сме… Това сме ние, бе, готините! За всичко са виновни световните сили. И сме невинни. Каква духовна посредственост е това! Светецът не е дух от лампата. Търкаш я, той излиза и изпълнява. А после бързо търкаш, за да се прибере, преди да е казал нещо, което няма да ни хареса. Например, срещу икуменизма, който никак не е одобрявал.
А всичко това всъщност се случва, за да се сетим, че се отучихме да вярваме в Бога! Да обичаме. Да се съобразяваме с другите. Да ги жалим. Да се молим. Да търсим истината. И изобщо - да се каем. Любовта не е клише, написано във фейсбук или флагче на профилната ти снимка. Или лоялност към някоя партия. Тя е невидим труд за другия. Колко се е молил свети Серафим за враговете си. Да не говорим за близките си. А ние сме се научили само да кълнем. Молитвата ни е заместена с измрънкано набързо “Отче наш…” И обещание, че утре пак ще го измрънкаме, но вече три пъти. Най-храбрите си четат вечерните молитви. Което само по себе си в техните очи е аскеза, която крепи земята. Останалото - канони, акатисти, Псалтир - това е за щурите и за зилотите.
Други пък се разсърдиха, задето съм казал, че светецът си е тръгнал. Едва ли не събрал си багажа и заминал с колата на “шпионите”. Защото друго значение на тоя израз все едно, че няма. Все едно, че в езика няма метафори. Тя и оградата, и катинарът също са метафори. Ама аз съм последният човек, който ще си обяснява изразите. Това е все едно някой да разкаже виц и после да го изтълкува на слушателите си. Това е в крайна сметка и подценяване на получателите на думи.
Днес един много симпатичен човек пита няколко пъти: “Кой сложи катинара?” Жена ми всичките пъти му отговори: “ Аз и ти! Нашето непокаяние!” Обаче тоя отговор изглежда твърде абстрактен за шаблона. Има си политическа програма. Тя трябва да каже кой е затворил храма и точка. Затова жена ми накрая му каза: “Може и да е клисарката, при нас тя заключва.”
Тъжно е да живееш с лозунги вместо сърце! Но, нищо, де. Не е пък задължително. Значи правим план: 1. Храмът е в сърцето (доколкото го има на плаката вътре в нас)! 2. Със светиите се чуваме от дивана вкъщи! 3. За всичко е виновно световното положение! 4. Имаме само един недостатък - прекалено сме добри, а не бива така! Айде, готово. Скачайте в матрицата като в удобна пижама и се надявайте да не сънувате кошмари.
Автор: Отец Владимир Дойчев
Поставете оценка:
Оценка 3.6 от 44 гласа.
Четете ни и в Google News
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Онтовор
18:03 23.09.2023
2 Соросоид
18:05 23.09.2023
3 Кир4о
18:05 23.09.2023
4 Фридман
18:06 23.09.2023
5 Гост
18:09 23.09.2023
6 Русофил
18:12 23.09.2023
7 !!!?
18:15 23.09.2023
8 Българка
18:19 23.09.2023
9 българка
18:20 23.09.2023
10 ИНДИЙСКА НАРОДНА ПОГОВОРКА☝
МИРНО СЕЛОТО”.....☝
18:21 23.09.2023
11 Просто човек
Коментиран от #18
18:23 23.09.2023
12 Гост
Как ли приема светията да е оставен без нито един свещенослужител, а около него да се благославя избиването на православни в Украйна?
Исус изгони търговците от храма, а комунистите изгониха духовниците от него. Сега наследници им от КГБ/ФСБ напълниха храмовете с шпиони, и се опитват да внушават вина, че не търпим това светотатсво.
Коментиран от #19
18:35 23.09.2023
13 Княгиня Анастасия Романова
Храма Божи е поруган от кървавите ръце на безбожниците комунисти!
Тези, които избиха истинското руско духовенство и разрушиха църкви, които забраняваха проповядването на Божието Слово, днес демонстрират колко са набожни!
Бог вижда, Бог ще ги накаже!
Божи храм не може да бъде затворен, ЗАТВОРЕНО Е МОСЛЕНЕТО, СЪРЦАТА И ДУШИТЕ НА УБИЙЦИТЕ!
ТЕ СА ДЕЦА НА ДЯВОЛА!
Коментиран от #17
18:43 23.09.2023
14 куку
19:08 23.09.2023
15 внучката на баба гуси
19:09 23.09.2023
16 Този коментар е премахнат от модератор.
17 Точно така
До коментар #13 от "Княгиня Анастасия Романова":
Като роднините на кандидата за кмет издигнат от христо Антихриста и генКарабас Барабас, синът на Сатаната костов!19:50 23.09.2023
18 Да бе
До коментар #11 от "Просто човек":
По лесно е теб да те заведем!19:52 23.09.2023
19 Този коментар е премахнат от модератор.
20 Айде
21:43 23.09.2023
21 Матей преображенски
21:44 23.09.2023
22 Е.С.
Коментиран от #23
21:48 23.09.2023
23 Е.С.
До коментар #22 от "Е.С.":
Българите сме си крадци по-принцип. Така му се иска на русенският митрополит да бъде заграбен храмът.21:54 23.09.2023
24 Фашизмът на евроатлантиците
Отново по решение на РПЦ, през м. ноември 1953 г. в бившата легационна църква „Св. Николай” в София е открито подворие, с представителни функции, като ефимериите в него продължават да бъдат назначавани от Софийската митрополия, а Руската църква започва да изпраща периодично свой официален представител.
През 1977 г. в него са завършени поредните реставрационни работи, а през 1981 г. по случай честването на 1300 години от основаването на българската държава, е позлатен и интериорът на храма (3).
През последните години българските свещеници-ефимерии по неясни за нас причини бяха последователно отстранени от този храм, което принципно е абсурдно, поради обстоятелството че функциите му имат само и единствено представителен характер. И съответно, неговата материална собственост не може да бъде считана за руска, заради изброеното по-горе, както и БПЦ не може да претендира, че храмът-подворие в Москва, е българска собственост, тъй като характерът на двете подвория е реципрочен.
Считаме, че заключването на храм „Св. Николай” от странични лица е недопустимо, като следва Софийският митрополит (който е Негово светейшество патрирах Неофит, бел. ред.) веднага да се разпореди той да бъде отворен, к
22:33 23.09.2023
25 Този коментар е премахнат от модератор.
26 Диамантената ръка
00:56 24.09.2023
27 Този коментар е премахнат от модератор.