Петър Кичашки: Кметът на София е par excellence политически въпрос от най-висок ранг

Изборът на кмет на София не е просто за градоначалник на столицата. Това не е въпрос, касаещ дупките, уличните кучета или осветлението. Това е par excellence политически въпрос от най-висок ранг. Кметът на столицата е една от най-важните политически фигури в държавата. Тук въпросът е знаков, ключов. Темата е по-голяма от обикновеното управление на един (макар и необикновен) град. Затова кой ще стане кмет на София има огромно национално значение. Образно казано, дори и една партия да спечели цялата страна, ако загуби София, то все едно е загубила половин България.

В този смисъл изборите в София е нормално да фокусират повече внимание от всички останали. Да, важно е кой ще управлява Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора и Велико Търново. Но в тези градове резултатът има местно значение. Докато резултатът в София е от национален характер. Затова широката аудитория може и дори да не разбере кои са кандидатите в много градове, но всеки ще разбере имената на основните фигури, които претендират за властта на столичната улица „Московска“. Нека опитаме да направим прочит на това кои са основните кандидати за кметския стол в София. Не просто като личности, но и като политически тенденции, които тези личности олицетворяват.

Васил Терзиев беше обявен пръв като кандидат за кметския стол в столицата. Досега неколкократно съм имал възможност публично да споделя негативната си оценка за тази кандидатура. Самият Терзиев изглежда неубедително и арогантно. Попадна ми негово видео, в което с апломб обяснява, че хората, които го критикували не можели да му стъпят на малкия пръст, защото той бил много успешен бизнесмен и управлявал бил много хора. Това е дълбоко грешен начин да се позиционира един кандидат. Самовлюбеността е едно от малкото неща, които избирателите никога няма да простят на никого. А отвъд арогантната поза на либералната общност, която го издига, прозира и другия голям проблем - Държавна сигурност.

Казват някои, че не трябвало да се обръща такова внимание на неговия дълбоко червен род. На тях бих им казал следното - осъзнайте се. Не е проблем, че някой имал роднини с власт. Проблем е, когато всичко, което си постигнал е функция на тази власт, както изглежда в случая. Проблем е, когато си захранен със сребърната лъжица на тази власт, особено когато тази власт е най-мракобесния инструмент на една кървавочервена диктатура. Въпрос на приличие е човек да си дава сметка за тези реалности. Но приличие всяко тука оставете. Г-н Терзиев и неговият екип имат съзнанието на едва ли не „служебни победители“. Властта, както лъха от всяка тяхна дума, от всяка тяхна пора, смятат, че им се полага по право. Казвал съм им го и друг път - високомерие избори не печели. Досега всеки, подхождал по този начин, е губил изборите. Ще видим съвсем скоро дали г-н Терзиев ще е изключение от това правило.

Антон Хекимян е уважаван от мен журналист и професионалист. Пожелавам му успех! Впрочем, неговото „тричане“ от страна на либералната общественост е проява на лош вкус. Особено на фона на техния кандидат. Но струва ми се обаче, че ГЕРБ сякаш нямат нагласата да положат необходимите усилия да спечелят София. Г-н Хекимян е добър журналист и професионалист, но е дълбоко непознат за политиката. Никога не е давал знаци (публично) какви са идеологическите и политическите му разбирания. Това, когато се захващаш с голяма политика, е проблем. Неговото решаване ще изисква време и усилия. Ходът по неговото издигане ми беше симпатичен. Още повече, че хвърли в ступор редица от лапнишараните, които фантазираха ли, фантазираха кой щял да е кандидата при положение, че дни преди официализирането на кандидатурата тя беше ясна на просветената общественост. Но добрата тактика по издигането няма да реши от само себе си проблема с липсата на политически опит от страна на кандидата.

Впрочем, несъстоятелни са сравненията между г-н Хекимян и г-н Трифонов, който също напусна бТВ преди да навлезе в политиката. Слави Трифонов е човек с над 30-годишна политическа биография. Заявявал е политически позиции цял живот, аргументирал ги е, защитавал ги е. Без значение дали човек е съгласен с него или не, не можеш да кажеш, че Слави е „журналист без позиция“. Има позиция и не е журналист. Това са различни вселени. Г-н Хекимян е силно разпознаваем, което е добре за неговия екип. Това е първият проблем в политиката - хората да познават кандидата ти. Но е дълбоко непознат за политическата игра. Това е вторият проблем - не е достатъчно човек да е разпознаваем. Необходимо е да е разпознаваем в тази социална роля. Предстои да видим дали кампанията на г-н Хекимян ще успее да преодолее този дефицит.

Проф. Вили Лилков е единственият друг от сериозните кандидати за кметския стол. Оформят се две писти към този момент - А-група, съставена от проф. Лилков, Антон Хекимян и Васил Терзиев и Б-група от всички останали. Но за тях след малко. Проф. Лилков е сериозен човек със сериозна биография. Явен антикомунист, убеден десен човек с научни и професионални успехи и дълбочинно познаване на София. Той е единственият, който има доказан опит по отношение на градските проблеми, но освен това има и необходимия политически образ, за да придаде плътност на националната фигура кмет на Столична община. При него има един основен проблем и той е свързан с необходимостта от максимална видимост до края на кампанията. С всяко свое участие, неговото електорално влияние се увеличава, но сега в кампанията всяко участие ще е свързано с ресурс. Предизвикателството пред неговия щаб ще е да фондонабере достатъчно, за да се равни на торбата с пари, която изсипва Терзиев и на машинарията на ГЕРБ.

Относно всички останали кандидати, струва ми се, че никой от тях няма присъствието да направи нещо значимо. Кандидатът на БСП Ваня Григорова е всичколог, който се изказва с категоричност по всички въпроси - от синдикалните, през хората с увреждания, та чак до въздушните потоци в града. Това е, разбира се, несериозно. Отделно трудовият u стаж в „Отворено общество“ е достатъчно красноречив факт сам по себе си. Деян Николов пък е публично непознат служител на „Русия за България“, която се е самонарекла „Възраждане“. При тях двамата и при кой и да е от другите, няма електорален запас и енергия за реализиране на отчетлив резултат.

Изглежда, че изборите в София ще се решат на балотаж между двама от тримата основни кандидати. София ще има възможност да покаже своята зрялост. Ще видим какъв ще е крайният резултат, има доста вода да изтече. Но каквото и да се случи, резултатът в София ще изиграе своята огромна национална роля. Както винаги е било и както винаги ще бъде.