Нагорни Карабах спира да съществува. Един вековен конфликт

Враждата между арменци и азербайджанци съществува още от 7 век. Тя е белязана от кървави стълкновения и погроми. Сега бе обявено, че от 1 януари 2024 Нагорни Карабах спира да съществува. Това ли е решението?

След поражението, претърпяно от проарменските сили при нападението на Азербайджан, с декрет ръководството на Нагорни Карабах разпореди разпускането на всички държавни институции и организации от 1 януари 2024 година. Така международно непризнатата репубика спира да съществува. Както отбелязва германската обществено-правна медия АРД, решението е взето заради тежкото политическо и военно положение. Неговата цел е да защити сигурността и живота на населението в Нагорни Карабах. Разпускането на всички институции бе част от условията за капитулация. Според арменските медии, документът е бил подписан от президента на Нагорни Карабах Самвел Шахраманян.

По данни на германската медия, след последната военна офанзива на Азербайджан в региона, той е бил напуснат от десетки хиляди хора. За броени дни над 65 000 души, т.е. половината от населението на Нагорни Карабах вече са избягали в Армения. Експертите прогнозират, че всички живеещи в републиката арменци ще я напуснат. По официални данни става дума за 120 000 души.

От страна на Нагорни Карабах се чуха намерения за разпускане на собствената войска и за стартирането на разговори за интеграция с Азербайджан още непосредствено след последната военна офанзива на Баку в региона.

Защо е важен регионът?

В сложния конфликт за Нагорни Карабах всичко се върти около въпроса за независимостта на региона. Преобладаващо мюсюлманският Азербайджан се ползва в конфликта с подкрепата на Турция, а Русия се явява защитничка на Армения.

От особено значение е фактът, че през региона преминават много нефтопроводи и газопроводи, по които ежедневно се транспортират милиони барели от Каспийско море до турското средиземноморско крайбрежие. От избухването на войната в Украйна насам Азербайджан доставя повече газ и на ЕС.

Непризнатата независимост

Конфликтът съдържа няколко противоречия. Първото е, че обявената за независима през 1991-а година република Нагорни Карабах, населена предимно от арменци, се намира на територията на Азербайджан и в международно правен план принадлежи не на Армения, а на Азербайджан.

Второто противоречие е липсващото признаване на държавата от страна на Армения. Макар Нагорни Карабах да е смятан за "неделима част от Армения", законопроектите за признаването на независимостта и досега остават блокирани в арменския парламент и в правителството.

Закрилата на Русия

Враждата между арменци и азербайджанци съществува още от 7 век - откогато византийците християни и арабите мюсюлмани спорят за контрола над страната. По-късно, под османско владичество, арменското население възприема Русия като един вид закрилник.

Така например през 18 век арменците са се ползвали с покровителството на руската императрица Екатерина II, когато натискът спрямо арменските християни от страна на Персия нараства. След руско-персийската война (1804-1813) Нагорни Карабах преминава през 1805 под руско владичество, по време на което арменците християни са третирани преференциално спрямо азербайджанците мюсюлмани.

Травмата от геноцида

Геноцидът от страна на Турция спрямо арменците през 1915/1916 година предизвиква вълна от миграция от Армения към Нагорни Карабах и в крайна сметка води до все по-остри конфликти между азербайджанци и арменци. През март 1918 година се стига до погроми срещу азербайджанците. Те на свой ред реагират с антиарменски погроми - през 1918 година в Баку и през 1920 година в град Шуша. При тях загиват над 30 000 арменци.

След кратък период на независимост на 13 декември 1922 година от Армения, Грузия и Азербайджан е създадена т.нар. Транскавказка съветска република. Но само след 14 години тя отново се разпада на съставните си части, които оттам нататък съществуват като самостоятелни съветски републики. Но и това не успокоява конфликта - постоянно се стига до кървави стълкновения и погроми между двете народностни групи.

Нова ескалация след Студената война

След разпада на Съветския съюз както Армения, така и Азербайджан отново обявяват независимост. Същия ход предприема и Нагорни Карабах - на 3 септември 1991. Два месеца по-късно Азербайджан отменя автономията на региона и започва енергийна блокада.

Конфликтът ескалира отново. В началото на 1992 година се стига до следващи масови убийства в азербайджанските и в арменските села. На 12 май 1994 година влиза в сила примирие, което укрепва Нагорни Карабах.

Във втората война за Нагорни Карабах ситуацията е друга и регионът понася големи териториални загуби въпреки подкрепата на Армения. Войната е прекратена временно чрез договорено със съдействието на Москва примирие, което помага на Азербайджан отново да овладее части от оспорвания регион.

От арменска гледна точка Азербайджан в нито един момент не е гарантирал автономията на Нагорни Карабах. Азербайджан от своя страна многократно е заявявал, че признава "широката автономия" на региона, но не и неговата независимост.

Преценките сочат, че от избухването на конфликта насам са загинали 35 000 души. Над 1,1 милиона от двете страни са били прогонени от Армения, Нагорни Карабах и от останалата част от Азербайджан.