Последните ще станат първи

Това предсказа Христос преди 2 хиляди години. Макрон посети последен моргата в Израел и първи предложи изход от кризата, по начин различен от този на Нетаняху и на Хамас.

Израелският министър председател призовава всички демократични страни за солидарност в борбата срещу ислямската заплаха. Бенямин Нетаняху стъпва по острието на бръснача, защото със сигурност ще бъде подведен под съдебна отговорност за подценяване на всички предупреждения, които са му били направени от израелското разузнаване за предстоящи нападания от страна на Хамас. Понастоящем, каквото и да се случи в Газа, той просто няма полезен ход.

Макрон също е в затруднение, но не споменава никога за "Война между цивилизациите". Изказва съболезнование на семействата на жертвите, организира панихида в замъка на "Инвалидите", повтаря редовно правото на Израел да съществува и да се защитава срещу всеки нападател, от където и да идва той. Френският президент обаче знае, че ако танковете на "ЦАХАЛ" започнат да мачкат жени и деца в Газа, френските предградия ще пламнат. Това се случи няколко пъти и вече открито се говори за възможна гражданска война. Тя ще стане неизбежна, ако религиозният заряд на сблъсъка вземе надмощие. А Франция след една година е домакин на "Олимпийските игри".

Ето защо Макрон зове за непримиримост спрямо Хамас, защото неговите бойци не защитават палестинците, а избиват евреите, защото са евреи! Във Франция, послушниците на ислямската идеология също заклаха учители и свещеници, именно защото са стълбове на цивилизационния начин на живот.

От друга страна, освен зверското посичане на 1400 невинни израелци, Хамас се дискредитира с лъжливото уж нападение на болница в Газа. Ройтерс, АФП, Ню Йорк Таймс и всички други подхлъзнали се медии, си направиха самокритика и обещаха за в бъдеще да не слушат само едната страна на конфликта.

Вътрешно политическата обстановка в съседните на Израел страни също се влияе от случващото се в Газа. В тях с малки изключения избори няма и управляващите са изключително внимателни с чувствителността на поданиците си към евентуалните отмъстителни действия на ЦАХАЛ. Те също като Макрон се страхуват от пламъка на евентуална религиозна война. Именно тази общо мюсюлманска солидарност се опитва да избегне френският президент, като в едно и също време отказва да говори за сблъсък на цивилизациите и в същото време зове за непримиримост с Хамас. Макрон заяви, че един човешки живот на израелец не е по-скъп от живота на един палестинец. Тази негова позиция му позволи да се срещне с арабски управляващи, които отказаха да приемат Джо Байдън. Не случайно в Кайро френският президент, на срещата си с Абдел Фатах ал Сиси, предложи формиране на военна коалиция за война срещу Хамас. Подобно обединение между арабски страни и западни демокрации разгроми ислямската държава DAECH, разпростряла се между Сирия и Ирак. Самият президент Сиси ненавижда ислямистите и египетските затвори са пълни с бойци на Хамас.

Постоянният критик на геополитическите инициативи на Франция в региона - Ердоган, вместо да порицае безчинствата на Хамас, той обяви терористичната организация за освободителна армия на Палестина. Тази негова позиция го доближи до Иран, който изцяло е застанал зад Хамас и Хисбула.

В тази изключително сложна обстановка, Еманюел Макрон стъпва на пръсти в мозайката на религиозни и икономически интереси. Той знае, че турците не са араби и съперничеството им със Саудитска Арабия за влияние върху мюсюлманския свят е безпощадно. Иранците също не са араби, а персийци и вмешателството им в палестинския въпрос не се приема от арабите с отворени обятия.

В настоящия конфликт, който неизбежно ще се разрасне има само две опции. Първата е на израелският министър председател, втората на френският президент.

Стремежът на Еманюел Макрон да създаде отново коалиция, за ликвидиране на Хамас и неговия религиозен заряд не е за пренебрегване. Той може да успее само, ако крайната нейна цел е създаването на две отделни държави. Израел и Палестина.