Рада Бонева: Трябва да се научим да оценяваме ресурси като вода, храна, кафе и да не ги приемаме за даденост

Много е важно от една страна като индивиди да оценяваме от къде идват ресурсите ни - храната ни, кафето, водата, текстилът, полезните изкопаеми. Да проявяваме голямо уважение към тях и да не ги приемаме за даденост. От друга страна са ни нужни истински, работещи, ефективни системи за събиране на отпадъци, работещи закони за опазване на горите и за реакции в кризисни ситуации, както и изработване на дренажни системи. Със сигурност трябва да спрем да консумираме по начина, по който го правим в момента - така, сякаш няма утре.

Все повече започва да се говори за климатичната справедливост или по-скоро за климатичната несправедливост, защото Глобалният юг търпи все по-тежки щети от климатичните промени, причинявани в много голяма степен от индустриалното развитие на Глобалния север.

Години наред екстремни метеорологични явления като наводнения, дълги периоди на суша и торнадо в Централна Америка увеличават честотата и интензитета си в следствие на климатичните промени. За да изследват тези процеси, през 2022 и 2023 година две международни групи посетиха четири от най-засегнатите държави в Централна Америка по проекта "Climate: Game On!', който се изпълнява у нас от българската фондация "Биоразнообразие".

В течение на 10 дни през юли месец в Хондурас делегатите на "Climate: Game On!', където участвах, се запознаха с различни казуси. Голяма част от участниците в групата са били подбрани умишлено от Централна и Източна Европа, защото това са страни, в които според организаторите темата за климатичните промени не е на преден план в дневния ред на обществото.

Климатичните промени се отразяват драматично на местните общности в Хондурас - няма питейна вода, няма риба, няма строителни материали. Общностите, които посетихме, се намират много високо в планината и можеш да се свържеш с тях, само ако отидеш лично. Поради липсата на чиста питейна вода и заради замърсената такава, хората в тези общности имат множество здравословни проблеми. На тях им се налага да купуват медикаменти, да купуват и строителни материали, които преди са взимали от реката. Липсата на риба също е от решаващо значеине, защото в много части на Хондурас хората се изхранват с риболов.

Коренът на всички тези проблеми е свързан със събития от преди повече от 10 години, когато след държавен преврат новите управляващи дават държавните водни обекти в частни ръце. Коренното население се адаптира към тези промени като използват сонди, пренася се вода от други места, правят се банки за семена, тъй като семената са много скъп ресурс. Много от тях изпращат децата си да работят в САЩ или в Мексико или заминава бащата, а майката остава в Хондурас да отглежда децата.

Традиционни култури като кафе, банани, какао стават все по-уязвими на климатичните промени, поради непредвидимостта на времето, сушите и наводненията след това. За това се налага те да се преориентират към други, не толкова традиционни култури, като например африканската палма за палмово масло.

За да се насаждат палмови гори се унищожават огромни площи с естествено растящи гори, като в много случаи те дори не се изсичат, а се горят, което означава, че в тези пожари си отива цялата екосистема от насекоми и други животински видове.

Хората там говорят със страх и насълзени очи за кошмарите, с които се справят. Някога е било донякъде нормално, живеейки между два океана и в близост до големи реки, които преливат, да се случват урагани на всеки 20 години, а сега хората имат психическата готовност, че това може да се случи във всеки един момент.

Най-покъртително е било през 2020 година, когато два последователни урагана - Ета и Йота - се случват в рамките на две последователни седмици и хората все още се възстановяват от това и психически, и финансово, и инфраструктурно.

(Текстът е от участие на блогъра и правозащитник Рада Бонева в предаване на Bloomberg TV Bulgaria)