Приключенията на сглобката - извратеният политически пир

Ако сте изпълнени с ентусиазиран позитивизъм преди Черния петък, с надеждата говорещият хинди и мандарин блендер, който половинката ви така обожествява, да стигне до кухнята, можете да направите и сравнително положителен прочит на политическата обстановка в страната. В най-добрия вариант приключенията на сглобката, наричана с погнуса към партньора от самите ѝ елементи - не-коалиция, съществува, за да бъде добър пример за лош пример.

И това е напълно естествено с оглед профила на главните действащи лица в трогателно посредствената пиеса - покъртителна смес от политически аджамии, стари муцуни, част от които напълно отегчени, дори сами от себе си, и откровени глупаци.

Всичко това нямаше как да не доведе до смехотворни ситуации, минаващи пределите на абсурда, но то се получава напълно естествено. Само индивиди с твърде разчупена нагласа за живота, вселената и най-вече политиката, биха прибегнали до подобна форма на управление след изпълненията на клетото пишман управление, от което, ей Богу, "по-убаво немало" или човешкият гений още не го бил измислил..

Градските "тротинетки", които след прощъпулника си опитаха нескопосано да вкарат Пророка от Банкя в кауша, "за да стане човек", разчитат на неговата свита, примирявайки си с непрекъснатите му подигравки към тях. И това беше очаквано от ден първий на перверзното съглашателство. А Борисов най-много обича да се гаври с Христо Иванов и то хвалейки го, но това са детайли.

Прескачаме втръсналата на всички и като цяло неразбирана от повечето представители на социума мистична дерогация и минаваме на последните "писъци" от сградата за правенето на сила.

Лидерът на БСП Корнелия Нинова призова ГЕРБ да свали кабинета, в който за премиер загрява Бойковата евроотличничка Мария Габриел. Очаквано той се направи на ударен и всичко мина според очакванията, което му осигурява още перспектива пред подигравките му към властта, в която /не/участва. А вездесъщият Пеевски кротко отсече: "Пълна загуба на време".

Стигаме до безумието около насилието покрай мача, оказал се по ирония на съдбата също толкова безсмислен, колкото и политическия му резонанс. Премиерът Денков, за когото рицар на печалния образ ще звучи съвсем досадно, изтъркано и тривиално, се моли на министъра си да се разграничи от насилието, упражнили служителите му над фенове. Иначе щял да подаде оставка. Той. Премиерът. Ситуацията на сглобка не му дава да вземе сам главата на Калин Стоянов, но той и без друго няма вид на главорез. Затова - с академичен хленч, интелектуална тъга и щипка патетика, но и разбиране за пълната безнадеждност на стартиралия спектакъл - го удари на молба.

Междувременно представителите на сглобката тръгнаха да се изясняват чия номинация е Калин Стоянов и нищо чудно да се окаже, че този "нахалник" се е натрапил сам, възползвайки се коварно от творческия хаос в не-коалицията.

Няма да обиждаме цирковото изкуство, там и без друго си нямат дом след пожара през 80-те., за да характеризираме случващото се на горния етаж в родната политика. Нека просто помълчим и наблюдаваме. Както казваше великият Роуън Аткинсън - "Седя и гледам картините".

И умната с протестите - вижте го сега къде е Пеевски...