Да бракуваш и изхвърляш кръвна плазма, защото се чака транспорт… Д-р Людмила Желязкова пред ФАКТИ

Вече 11 години болниците в Бургас настояват за изграждане на Кръвен център. С какви проблеми се сблъскват и как може да се трансформира отделението в УМБАЛ Бургас в Кръвен център. Пред ФАКТИ говори д-р Людмила Желязкова, началник на Отделението по трансфузионна хематология в УМБАЛ Бургас.

- Д-р Желязкова, защо вече толкова години болниците в Бургас настояват за спешно създаване на Кръвен център. Защо Бургас зависи от Стара Загора?
- Болниците настояват, защото се затруднява ежедневната им работа. Броят на лечебните заведения, които използват кръв и кръвни продукти, постоянно расте. Нуждата от кръв е ежедневна, а понякога трябва да се реагира много бързо. А ние не можем да реагираме, защото работим като „склад за кръв“. Като отделение имаме правомощия само да вземаме кръвта, след което тя се изпраща в Стара Загора за обработка и се връща в Бургас в рамките на 3-5 дни. През това време пациентите чакат. Принудени сме да планираме потреблението 3-5 дни напред, което не се прави никъде другаде в страната. Няма как да се планира спешност и затова често сме принудени да даваме количества, които да предотвратят риска от смърт при кръвозагуба, а не количества, от които пациентът наистина се нуждае. Те се набавят впоследствие. Така „на ръба“ работим в последните няколко години, след като в областта бяха разкрити много нови болници. Това изнервя лекарите, пациентите и техните близки. Така повече не може да продължава. Ние сме надхвърлили в пъти изискванията за създаване на Кръвен център и молим цялата общественост да ни подкрепи. Исторически е назрял моментът нашата област да има собствен Кръвен център, за да може кръвта да се преработва тук и на място. Зависим от Стара Загора, защото някога, когато сме обслужвали само една болница, сме били прикрепени към РЦТХ Стара Загора и така си вървим и досега. Някога нашето отделение обслужваше само едно здравно заведение - Окръжна болница. Сега снабдяваме с кръв 11 лечебни заведения.

- Липсата на Кръвен център какво означава за ежедневната работа на лекарите?
- Няколко конкретни примера ще ви дам. Има пациенти с таласемия, които се нуждаят от кръвопреливане всеки месец и така до края на живота им. Това са най-вече млади хора. Те обикновено са планови. Ние знаем кога те ще дойдат и планираме кръвта, която трябва да им се прелее. Но в същото време има спешен пациент, който трябва да получи такава кръвна група, каквато я има някой от тези таласемици. И той я получава, а другият пациент чака. Връщаме го за друг ден, например. Показателно е, че голяма част от пациентите с таласемия се местят да се лекуват в градове, в които има кръвни центрове – Варна, Стара Загора. Там могат да извикат кръводарител сутринта и да набавят нужната кръв в рамките на часове. А ние чакаме с дни, защото имаме транспорт от Стара Загора два пъти седмично. Или друг пример – с плановите операции. Те също се отлагат. Критичните пациенти получават нужните количества, за да не загинат от кръвозагуба. Но това не е качествено лечение, защото лекуващият лекар ми е поискал пет сака, аз му давам два. И останалите три – в следващите дни.

- В същото време в Бургас се отчита активност за кръводаряване, но изпращате взетата кръв в Стара Загора. През това време пациентите…
- През това време пациентите чакат. Постоянно има хора, които дават кръв за свои близки. Те смятат, че като дадат днес, близкият може да бъде опериран веднага. Да, ама това не е така. Защото дарената кръв първо се съхранява, докато дойде денят за транспорт, после отива в Стара Загора, изследва се, обработва се до кръвен продукт – ако е годна, разбира се, след това чака деня за транспорт и се връща при нас. Разбира се, ние имаме количества на склад, за да не допуснем фатални случаи. Но не може да се планира седмица напред. Близките на пациентите се изнервят, карат се с нас, карат се с лекуващите си лекари. Аз ги разбирам и съм на тяхна страна, но това е, което можем да направим.

- Вие планирате потреблението на кръв за 3-5 дни напред. Каква е схемата, как се работи така?
- Много трудно, да не кажа невъзможно. Говорила съм с колеги от страната – никой не планира толкова напред. В градовете с Кръвни центрове – София, Варна, Пловдив, Плевен, Стара Загора, планирането е ден напред, а възможностите им са невъобразимо по-големи от нашите – те са производства, с лаборатории, с персонал. В другите градове, в които има отделения, пак е същото, защото там няма толкова много на брой болници, които имат нужда от кръв. Няма друго отделение в страната, което да дава кръв на толкова много болници. Отделение по Трансфузионна хематология (ОТХ) Бургас функционира на територия, която в летните месеци има 2 млн. души население. По време на празници и уикендите населението се увеличава 3-4 пъти. Никое друго ОТХ не работи на такъв натоварен режим. И само кръвните центрове в София и Варна през лятото обслужват такова многобройно население.

- А кръв по спешност как се планира?
- Никак. Да, ние знаем колко е приблизителното потребление. Винаги имаме количества на склад. Даваме на всички нуждаещи се, но по-малко. Но това не е решение! И още нещо много важно - поради редките транспорти (само 10 пъти в месеца) огромна част от кръвната плазма не може да се обработи, а се бракува и не стига до пациента! Прясно замразена плазма се произвежда от бургаски дарители дошли само в деня на транспорта и то само от 7:30 до 11:00 ч. Представете си колко много нереализирани възможности са това и на колко много пациенти бихме могли да помогнем. Плазмата се използва при масирани кръвоизливи, при изгаряния, на новородени…

- Имали сте фрапантен пример с бебе на 6 дни. Разкажете повече…
- Да, бебе на 6 дни се наложи да чака, защото кръвта, която беше предвидена за него, се оказа несъвместима. Справихме се с тази критична ситуация. Но това е стрес, който изчерпва силите до краен предел. Ако бяхме Кръвен център, нямаше да има никакъв проблем да намерим съвместим кръводарител, който да дари сутринта и да имаме готов продукт в рамките на часове.

- Ако стане така, че кръвта от Стара Загора се забави, а е насрочена операция…
- Тя не може да се забави, защото дните за транспорт са регламентирани, но все пак е път. Може да е затворен пътят, може да стане катастрофа, всичко става. Пак казвам – ние имаме количества, но е абсолютно е невъзможно да бъдат осигурени всички болни с цялото количество необходими биопродукти на момента. Причината за това е само и единствено големият интервал от вземането на кръвта до получаването на продукта, а то се дължи на липсата на производство на място. Ако операцията е планова и може да се отложи, тя се отлага. Ако не може, даваме не цялото количество, а толкова, колкото пациентът да не загине. В особено спешни ситуации изискваме извънреден транспорт, пращаме за кръв наша линейка.

- Какво е нужно за трансформирането на отделението на УМБАЛ Бургас в Кръвен център…
- Нужна е воля и желание, според мен. Нужно е някой да се захване и да доведе нещата до край. Това е въпрос, който дискутираме с всички представители на местната власт вече повече от десетилетие. Както и с няколко министъра на здравеопазването. Всички казват: „Да, много добре, трябва да стане.“ Но то не става. Писала съм подробен доклад какво е необходимо, за да се превърнем в Кръвен център – на първо място решение на МЗ. След това около 15 млн. лв. за ремонт на допълнителна сграда и апаратура. Сумата не е кой знае колко голяма, като се има предвид важността – Кръвният център е ключова придобивка в здравеопазването на региона! Той остава за бъдещите поколения. Община Бургас ни помогна с проектиране на допълнителна сграда, отпусна средства за това, проведохме среща и с областния управител, който се ангажира да информира народните представители и ресорните министерства колко е важен за Бургас този въпрос. Силно се надявам в МЗ наистина да обърнат сериозно внимание и да задействат процеса възможно най-бързо.

- Бургас е на първо място по брой кръводарители от всички отделения в страната. Как си го обяснявате?
- Обясняваме си го с нашата усилена работа – на отделението и на всички болници, които ни изпращат кръводарители. Много кампании провеждаме постоянно, но за съжаление капацитетът ни вече е прехвърлен. Ако сме Кръвен център, можем да увеличим работното време, можем да увеличим персонала, да правим и изнесени акции. Сега и дарителите се оплакват, че не винаги работното време им е удобно. Като отделение ние имаме повече кръводарители от РЦТХ Стара Загора и ВМА, които са център. И сме малко след Плевен, които също са център. Ние сме на 5-о място в страната и пред 2 от общо 6-те ЦТХ! Пред нас са само София, Пловдив и Варна.