Екологични предизвикателства при отсъствието на мир

Въпреки сегашното примирие между Армения и Азербайджан, предишният 30-годишен конфликт причини сериозни екологични последици за целия регион. Варварското обезлесяване, масовото унищожение на флора и фауна, силното замърсяване на реките, хищническата експлоатация на ресурсите и др. са нанесли дългосрочни и необратими щети на околната среда в засегнатите от конфликта райони.

Неотдавна Армения съобщи за изграждането на нов металургичен завод на границата с азербайджанската провинция Нахчиван, което предизвика опасения за сериозни бъдещи негативни въздействия. Текущият минодобив в Армения оказва сериозно влияние върху състоянието на околната среда в страните от региона. Много от мините са разположени в близост до водоизточници, което води до изхвърляне на опасни химически отпадъци в реките. Тъй като географски Армения е разположена в речния басейн на реки, преминаващи през Азербайджан, минните дейности, които се извършват на нейната територия, неизбежно засягат и екологията на Азербайджан.

Последствията от работата в кариерата на мината и преработвателния завод в Армения, а именно вредните прахови и химически емисии в реките, оказват сериозно влияние върху екологията на съседен Азербайджан. Така в резултат на директно изхвърляне на промишлени емисии от арменското предприятие за рафиниране на медна руда „Капан“ в реката, без да се отделят хилядите тонове соли на тежки метали и химически киселини, те преминават Армения в Азербайджан чрез река Охчучай. В крайна сметка отпадъците, които се наслагват върху почвения слой покрай речното корито, причиняват замърсяването на района. Тъй като нивото на замърсяване многократно надвишава нормата, речната вода в Азербайджан се счита негодна за употреба.

Като член на Конвенцията за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст, Армения трябва да се консултира с Азербайджан относно всяка своя дейност, да получи съгласие в повечето от случаите и след като се постигне споразумение да започне осъществяването на своите дейности.

Гореспоменатата конвенция е приета през 1991 г. и представлява основен международен договор, чиято цел е да се насърчи сътрудничеството между отдените нации при извършването на оценка и смекчаването на въздействието върху околната среда от определени трансгранични дейности.

И Армения и Азербайджан са част от Конвенцията и има плаха надежда, че след общото изявление на двете страни от 7 декември 2023 г. за нормализиране на двустранните отношения, може да се стигне до споразумение и за постигане на екологичната сигурност.

В резултат на директни преговори двете държави успяха да разрешат спорния въпрос относно това къде да се проведе 29-та сесия на Конференцията на страните (COP29) към Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата. Армения подкрепи кандидатурата на Азербайджан за домакин на следващата годишна среща на върха на ООН за климата, след което източноевропейските страни изразиха своето доверие и уважение към кандидатурата на Азербайджан да бъде домакин на срещата на върха на COP29 в Баку.

Можем да се надяваме, че съвместното помирително изявление ще има положителни последствия и върху устойчивостта на околната среда като проява на пряка взаимовръзка между мира и мащабното сътрудничество на добра воля.

Материалът е предоставен на ФАКТИ от посолството на Азербайджан в София