Изоставен даже и от Армения, Путин губи империята си

След убедителната победа на Никол Пашинян в Армения, стратегията на Владимир Путин в региона претърпя пореден неуспех, пише френското онлайн издание Le Grand Continent.

Някои избори са също толкова важни, ако не и по-важни, за изразяване на външнополитически възгледи, отколкото за определяне на посоката на социалната или икономическата политика на дадена страна. Такъв беше случаят с арменските избори на 8 юни, чиито геополитически последици станаха толкова значителни, че в крайна сметка засенчиха всички вътрешни проблеми на страната, особено на международната сцена.

За Армения тези парламентарни избори имаха за цел или да подкрепят, или да oтхвърлят политиката на премиера Никол Пашинян, който е на власт от 2018 г. Тази политика се характеризира преди всичко с деескалация на напрежението с Азербайджан относно Нагорни Карабах, което доведе до азербайджанската офанзива през септември 2023 г. и евакуацията на цялото арменско население от региона. Това е видно и от неотдавнашния опит на Армения да се присъедини към Европейския съюз, което автоматично би довело до разрив с доминирания от Русия Евразийски икономически съюз.

Изборната победа на партията "Граждански договор" на Никол Пашинян е силен сигнал. Тя демонстрира за пореден път ограниченията, с които се сблъскват руските кампании за дестабилизация и дезинформация. След като два пъти не успя да промотира проруски кандидати в Молдова и Унгария през 2025 и 2026 г., затруднена от неспособността си да подкрепи режимите на "приятелски страни" като Венецуела и Иран, Москва разгърна впечатляваща пропагандна машина. Този последен неуспех за Русия потвърждава вече наблюдавана тенденция: нарастващото желание за еманципация сред кавказките републики, нетърпеливи да заявят, че Русия вече не е Царската империя или Съветския съюз.

Остава обаче един въпрос: Ще спре ли Москва дотук? Само дни преди изборите няколко руски политически фигури предупреждаваха арменците срещу всеки опит за повторение на "украинския сценарий". Ще бъде ли готова Русия да започне нова война през следващите години, за да запази контрола си върху това, което смята, противно на всичките си декларации за "суверенитет" на народите, за своя сфера на имперско влияние?

Руската намеса в своя пик

През май серия от разследвания разкриха мащаба на руските усилия за политическа дестабилизация на Армения. Не бяха пестени средства за подкрепа на противниците на Никол Пашинян.

Журналисти от разследващата медия The Insider разкриха широкия кръг от руски структури, замесени в тази операция: Службата за външно разузнаване на Руската федерация, Руският институт за стратегически изследвания, агенцията "Россотрудничество", Руският дом в Ереван, представители на "Росатом" в Армения, няколко агенти на ФСБ, действащи в руското посолство под дипломатическо прикритие, и Дирекцията за стратегическо партньорство и сътрудничество към президента на Русия.

Една от основните структури, действащи зад кулисите, е мрежата "Буря-1516". Тази мрежа, активна от август 2023 г., е подкрепяна от руското военно разузнаване. Насочена предимно към Запада и Украйна, тази организация стои зад десетки проруски новинарски сайтове, преливащи от слухове и фалшиви новини. Що се отнася до Армения, "Буря-1516" се активизира още през есента на 2025 г., след проруското поражение в Молдова, като разпространи невярна информация, че Никол Пашинян е присвоил над три милиона евро френска финансова помощ, за да придобие луксозна вила в Марсилия. Тази информация беше напълно опровергана, но въпреки това беше разпространена от арменските медии и лидери на общественото мнение в диаспората.

Това напомня на методите, използвани в Молдова и Украйна, където се разпространяваше информация, че молдовският президент ръководи педофилска мрежа за трафик на украински деца, или че президентът Володимир Зеленски е купил апартамент за майка си в кулата Бурдж Халифа в Дубай.

Миналия май множество акаунти едновременно обявиха, че Никол Пашинян е тежко болен, като някои дори твърдяха, че е заразен с ХИВ.

Мрежа от руски ботове, наречена "Матрьошка", подсили тази кампания срещу Никол Пашинян, като публикува фалшиви видеоклипове, имитиращи чуждестранни медии, като Euronews и France 24, в които чуждестранни изследователи разкриват корупцията и репресиите на арменския режим или умишленото му прикриване на арменския геноцид.

Смята се, че тази мрежа е разпространила 343 фалшифицирани видеоклипа, повече от два пъти повече от 180-те видеоклипа, създадени с цел да повлияят на последните президентски избори в САЩ.

За да го представят като предател на нацията, едно видео, генерирано от изкуствен интелект, дори стига дотам, че показва бивши затворници от Аушвиц, които заявяват пред камера, че Никол Пашинян "строи газови камери за знаковите личности на Армения и ги тества на планината Арарат" - твърдение, което остава недоказано. Друго видео дори твърди, че арменският премиер се готви да започне война срещу Русия.

Други проекти стигнаха дотам, че създадоха истинска "двойник" на Уикипедия, със страници, умишлено фалшифицирани в полза на Русия, за да се обучават платформи с изкуствен интелект, базирани на това съдържание. Тези инициативи обаче очевидно бяха блокирани от компании за киберсигурност.

Накрая, без да знае до каква степен това начинание е постигнало целта си, Русия е планирала да отпусне 50 милиона долара, за да изпрати 100 000 арменци, живеещи във всички региони на Руската федерация, в Армения, за да гласуват, срещу заплащане, за противниците на Никол Пашинян.

Търговска война и сплашване

Русия не се задоволява само с разпространение на дезинформация; от тази година тя води открита търговска война срещу Армения.

Тази тактика идва в специфичен момент от руско-арменските търговски отношения, които преживяха истинска експлозия през последните години. Така двустранната търговия, която варираше от 2,3 до 2,6 милиарда долара през 2020-2021 г., надхвърли 5 милиарда долара през 2022 г. и достигна рекордните 12 милиарда долара през 2024 г. До края на 2024 г. Русия представляваше приблизително 39% от външната търговия на Армения. Това развитие се дължи до голяма степен на войната в Украйна, която създаде нови възможности за заобикаляне на санкциите и паралелен внос. Около 80% от арменския износ за Русия всъщност е реекспорт на стоки, специално закупени за препродажба в Руската федерация.

Обявяването на сближаване между Армения и Европейския съюз - първата среща на върха ЕС-Армения се проведе в началото на май - доведе до разгръщането на мащабна търговска война от страна на Русия, която забрани вноса на около десет категории стоки от Армения.

Само за няколко месеца, под претекст за фитосанитарни разпоредби - които преди изглеждаха безпроблемни - Русия забрани вноса на арменски цветя, някои вина, коняци и вода, както и почти всички арменски плодове и зеленчуци.

В същото време Русия разпространи информация, насочена към арменската общественост, твърдейки, че страната няма шанс да продаде тези отхвърлени продукти на европейския пазар. Във фалшиво видео френският външен министър Жан-Ноел Баро отрече Франция да е купувала арменски ягоди и обвини Армения в разпространение на невярна информация за арменския износ.

Чрез този съвсем реален икономически натиск Русия отправя ултиматум към Армения, който може да се обобщи с няколко думи: "Извън Москва няма спасение."

В края на май държавните глави на Русия, Беларус, Казахстан и Киргизстан - Владимир Путин, Александър Лукашенко, Касим-Жомарт Токаев и Садир Джапаров - заявиха в съвместна декларация, че подготовката на Ереван за присъединяване към Съюза представлява значителен риск за икономическата сигурност на Евразийския икономически съюз, като твърдят, че арменските власти трябва да проведат референдум, за да изберат окончателно между двата съюза.

Заплашителна статия в РИА Новости недвусмислено изложи алтернативата: "Русия иска от Армения да направи избор: ще се присъедини ли към Европейския съюз или ще остане в Евразийския икономически съюз?" В статията се твърди, че това по никакъв начин не е "натиск" от Русия, която просто иска да "напомни на арменците за тяхната история, за тяхното настояще и да ги помоли да вземат решение за своето бъдеще". Трудно е да се разбере защо една суверенна държава би поискала от друга суверенна държава да вземе решение по какъвто и да било въпрос, но тази публикация се стреми предимно да убеди арменците, че европейците се интересуват от тях само от антируска гледна точка и че като се дистанцира от Русия, Армения ще загуби не само "пазар", но и "своето бъдеще", тоест своя суверенитет.

За пореден път имперска Русия се представя, против всяка логика, като гарант за истинския суверенитет на страните в непосредствена близост до нея, за които твърди, че не биха могли да съществуват и оцелеят сами.

Последната реч на Владимир Путин, произнесена в Астана на 29 май, ясно следваше същата логика на разсъждение. Освен това руските медии умело уловиха същността ѝ, представяйки я като "какво ще се случи с Армения", ако някога се дистанцира от Русия. Руският президент изброи всички мерки, които Русия би предприела незабавно, ако Армения напусне Евразийския съюз: изтегляне на руски капитали, забрана за арменски продукти въз основа на технически и фитосанитарни разпоредби, ограничаване на споразуменията за туризъм и логистика, край на преференциалното ценообразуване за въглеводороди, прекъсване на потоците от руски капитали към Армения и премахване на преференциалния достъп до руски визи и разрешения за пребиваване.

Трудността за Армения произтича от много реалистичния характер на тези заплахи. Русия наистина може да си запази правото да прекрати тази система на преференциално сътрудничество. Когато Владимир Путин пита: "Къде например ще отиде арменското вино? В Испания? Във Франция? В Италия? В Португалия?", неговият въпрос е изключително уместен. Следователно, ако Европейският съюз възнамерява да продължи това сближаване с Армения, предизвикателството ще бъде да го подкрепи с конкретни икономически предложения, отвъд лозунгите и символите.

Заплахата от "украински сценарий"

Трябва да се отбележи обаче, че друга тенденция може да определи позицията на Армения. Русия не се задоволява с воденето на търговска война; тя също така повдига въпроса за "украински сценарий".

През януари 2026 г. пропагандистът Владимир Соловьов заяви по време на дебат за Армения: "Не ни интересува международното право и международният ред. Ако трябваше да започнем специална военна операция в Украйна в името на националната ни сигурност, тогава защо същите причини да не ни принудят да започнем специална военна операция и в други области от нашата сфера на влияние?"

В повторение на това изявление Дмитрий Медведев изрази съжаление, че вижда как Никол Пашинян "тласка страната си по пътя на Бандеровска Украйна".

Александър Лукашенко отправяше същите заплашителни изказвания: "Арменците трябва да бъдат много внимателни, за да не се повтори, не дай Боже, случилото се в Украйна... В Украйна всичко започна точно така..."

Трябва да се помни обаче, че ако е съществувал специфичен "украински сценарий", той не е бил защото Украйна е трябвало да избира между Евразийския икономически съюз и Европейския съюз в даден момент от историята си, а защото Русия е решила да се възползва от революция, за да анексира част от страната и да разчита на олигарси, донбаски босове, престъпни банди и наемници, за да се опита да завземе друга част от тази суверенна държава, нещо, което продължава да прави и днес, в контекста на война от съвсем различен мащаб.

От най-дипломатични до най-агресивни, изявленията на Русия са поразително ясни. Те предполагат, че в това, което Москва счита за своя "сфера на влияние", има само три етапа: предупреждения, икономическа война и открита война.