2024 г. - към глобален геополитически провал на Запада?

2024 г. и евентуалното отлагане на украинските избори, провеждането на европейски, американски, руски и може би израелски избори ясно ще разместят картите на световната политика. Това анализира на страниците на френския всекидневник Le Figaro Себастиен Бусоа, доктор по политически науки, изследовател на арабския свят и геополитика, преподавател по международни отношения в IHECS (Брюксел), научен сътрудник на Cnam Paris (Екип по отбранителна сигурност) и Северния център за трансформация на конфликти (NCCT Stockholm).

Процесът на деозападняване на света се ускорява с висока скорост от няколко месеца. Подкрепяните от Запада войни отдавна не водят до победи. Примерът със ситуацията в Украйна, както и тази между Израел и Газа, които монополизират вниманието на мнения, политици и медии, са двата бъдещи образа на глобалния геополитически провал на американците и европейците да наложат своя дневен ред. Все повече се говори за провал на Украйна и безизходица за Израел и Газа. 2024 г. и потенциалното отлагане на украинските избори, провеждането на европейски, американски, руски и може би израелски избори ясно ще разместят картите на световната политика. На Запад нарастват критиките срещу подкрепата за Украйна и Израел.

Ситуацията е същата и в Съединените щати, чиято безусловна подкрепа за Украйна и Израел в момента е поставена под въпрос и служи като лост за вътрешнополитическите дела. Това явление е съвсем скорошно, защото още преди няколко месеца и докато евентуалното преизбиране на Тръмп беше само мираж, американците все още масово подкрепяха тази финансова цена. Тази политическа и особено финансова подкрепа, която струва скъпо на Вашингтон, а също и на Брюксел, се обсъжда както никога досега и дори направо се поставя под съмнение; което не е така от две години за Украйна или от десетилетия за Израел. Западът показва посред бял ден своята неспособност да разрешава конфликти, подкрепян от ООН в упадък, и сега е широко критикуван вътрешно от населението, което вече не иска да плаща за далечни прокси войни или политики, които съсипват засегнатите страни . С изборите през 2024 г. (особено американските и европейските) западните мнения рискуват да сложат край на това финансово лошо управление. Тръмп ще постави Америка и американците отново в центъра на приоритетите на своя мандат.

2024 г. или годината на глобалните изборни катаклизми

Западняците са в капана на своите избори и невъзможността да водят дългосрочна политика. На всеки четири или пет години започваме от нулата. 2024 година отслабва западняците с броя на стратегическите избори или с отказа за някои от изборите. Отвъд продължаващите или дългосрочни войни, особено тези в Украйна и Газа, няколко западни държави и институции ще променят мнението си и стратегията си. Докато други ще видят своите лидери, които вече са на мястото си, да бъдат преизбрани и да пуснат корени в своите убеждения. Това все повече е слабостта на демокрациите: провежданите политики, колкото и радикални и прозападни да са те, са ограничени във времето и редовно се поставят под въпрос, докато срещу себе си имат лидери, които остават дългосрочно на мястото си и които просто трябва да чакат колелото да се завърти. Западът е изправен пред множество устойчиви и стабилни режими. Такъв е случаят с Путин, който знае, че повече от всякога възможната промяна в Белия дом, както и европейските избори ще отслабят подкрепата за Украйна. Това го устройва толкова, колкото и войната в Газа, която отвлече вниманието на Запада. Руският президент току-що обяви своята кандидатура за 2024 г. и желае да управлява до 2036 г. Бивш евродепутат ми потвърди това: тази сила, която Русия притежава, нито Съединените щати, нито Европа я притежават. Путин иска Украйна, дори и да му отнеме десет години. Европейците и американците вече няма да могат да подкрепят материално Украйна и ще трябва да я притиснат на масата за преговори.

Завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом може да успокои антируските настроения, но и да прекрати финансовата подкрепа за Украйна. ЦРУ смяташе, че Москва е помогнала на Тръмп да бъде избран през 2017 г. Майк Джонсън, настоящият председател на Камарата на представителите и лоялен привърженик на Тръмп, в момента е в политическа желязна прегръдка и заплашва да предотврати кредитирането на гласове за Израел и Украйна, което би устроило Русия, която застана на страната на палестинците. Що се отнася до Европа, предстоящите европейски избори ще затвърдят мястото на крайната десница. Както ни казва същият бивш евродепутат: тези нови избраници предизвикват старите елити, които те често описват като корумпирани. Популистки, тези течения, които продължават да се надигат в продължение на двадесет години, осъждат подчинението на Европа на Съединените щати и са близки до режими с авторитарни тенденции в Европа и другаде. През 2024 г. президентски избори трябва да се проведат и в Украйна. Но Зеленски загуби популярност и изглежда иска да отложи изборите за своя собствена изгода. Най-популярният от сегашните украински представители е генерал Валери Залужни, който може да бъде бъдещият президент, ако изборите се проведат и ако Зеленски спре да уморява предимно западните си кредитори с лъжите си. В Израел колкото по-дълго продължава войната, толкова по-дълъг ще е мандатът на Нетаняху. Той обаче стана много непопулярен и все още протака делата си за корупция. Ако войната свърши бързо, той ще изхвърчи. И ще бъдат свикани нови избори, причинявайки месеци и месеци на нестабилност и допълнително отслабвайки на еврейската държава и нейния американски съюзник. Ето от какво се страхува бивш израелски посланик в сърцето на ЕС: израелската демокрация върви зле и войната е добър начин да забравим всичко това. Не можем да загубим войната, казва той, но ако я спечелим (това означава да унищожим Хамас, което далеч не е очевидно), Нетаняху няма да получи благодарност за това. За израелците той до голяма степен е отговорен за драмата от 7 октомври.

Украйна може да загуби подкрепата на Запада

Искахме да накараме западняците да повярват, че украинската война срещу Русия ще бъде бърза. До днес няма нито победа, нито крах на московския режим. Бивш посланик в Съединените щати и Русия потвърждава, че табуто най-накрая е премахнато: не само мненията започват да се уморяват от този конфликт и от цената, понесена от американците и европейците за подкрепата на война, която ние искахме да повярват, че е тяхна ; но днес в медиите и сред някои специалисти по Русия усещаме възможен крах на украинците, които са изкуствено държани на една ръка разстояние от Запада. Само преди три месеца, казвайки това, хората изглеждаха като про-Путин. Това вече не е така. От момента, в който западняците кажат стоп, вече няма доблестна украинска битка. Можем да намерим битката за похвална. Похарчихме много за украинската контраофанзива и тя беше провал. Опитахме всичко, но Русия до голяма степен устоя със своите съюзници. Това със сигурност е форма на победа за Глобалния юг, който се оформя: арогантността на Запада и увереността, че сме най-силните, работят срещу нас. В Близкия изток недоверието към западняците и американците само нараства. Цикълът на изтегляне на американците от Централна Азия и Близкия изток беше отправна точка за засилване на присъствието на Китай в Афганистан, в частност и на Русия в Сирия. Докато Съединените щати подкрепят Израел, който убива цивилни в Газа, мненията се надигат срещу Тел Авив. Катар, Обединените арабски емирства, Русия и Китай се стремят към прекратяване на огъня, докато Вашингтон налага вето на ООН, за да позволи на Израел да спре да атакува цивилни в Газа. Днес има фронт на отказ срещу Израел и в полза на палестинците, което отслабва позицията на Съединените щати, които ще бъдат все по-изолирани в бъдеще.

Междувременно Русия пуска корени в Близкия изток и Сирия, благодарение по-специално на съюзника си ОАЕ, който настоя за нормализиране на отношенията с Башар ал-Асад и за повторното включване на Сирия в Арабската лига. Неотдавнашното посещение на Путин в Персийския залив е доказателство за това окопаване. Абу Даби не прилага санкции срещу Москва и бидейки близък до Израел, очаква време да предложи свои решения за уреждане на израелско-палестинския въпрос, докато Катар управлява Хамас както може. Москва продължи съюзите си с нарастващ брой арабски страни по време на войната в Газа, а Емирствата започват да дразнят Вашингтон, като не прилагат санкции нито към Русия, нито към Сирия. Абу Даби, исторически съюзник на Запада, вижда как светът се променя и се приближава към Глобалния юг, защото знае, че Израел в крайна сметка ще бъде в голяма опасност без подкрепата на Съединените щати. Тогава Мохамед бин Зайед, президентът на Емирствата, ще може да се представи като посредник, когато Западът вече няма влияние там.