САЩ и Иран бягат от война като дявол от тамян

На 28 януари 2024 г. трима американски войници загинаха, а други 47 бяха ранени при атаката срещу йорданската им база, разположена в североизточния край на страната, отговорна за наблюдението на джихадистки милиции, действащи в територии, много близо до Сирия и Ирак. С прякор Кула 22, американският пост беше атакуван от експлозивен дрон, управляван от шиитската милиция "Ислямска съпротива в Ирак", идеологически близка до иранските молли. Милиционерите успяха да използват измама, за да пробият противовъздушната защита на кула 22: те изчакаха американски разузнавателен дрон да се върне в базата си, преди да изстрелят своя, за да създадат объркване сред дежурния радар. Това пише в статия за френския вестник Le Figaro военният кореспондент и международен коментатор Рено Жирар.

Подобно на хутите в Йемен, радикалните шиитски милиционери в Ирак критикуват американците за тяхната политическа и военна подкрепа за нахлуването на Израел в ивицата Газа от октомври 2023 г. Правителството на Нетаняху пое ангажимент към израелското население да унищожи напълно Хамас, след погрома, който извърши на 7 октомври в кибуците на Южен Израел, граничещ с палестинска територия. В Газа ЦАХАЛ все още не са успели да заловят военните лидери на Хамас или да освободят заложниците, отвлечени на 7 октомври, но са унищожили с американски бомби голяма част от домовете, карайки мнозинството палестински цивилни да се разселят в собствената си държава.

Хамас е сунитско ислямско съпротивително движение срещу Израел, исторически близко до египетското "Мюсюлмански братя". Но борбата на сунитските араби срещу "ционисткия враг" е поета от аятолах Хомейни, веднага след като завзема властта в шиитска Персия (1979 г.). Лидерът на Иранската революция превърна "освобождаването на Йерусалим" в свещена кауза, за да привлече мюсюлманите по целия свят зад себе си. Започнали на 2 февруари 2024 г., ответните удари на Пентагона заради атаката на милициите от 28 януари бяха многобройни, целенасочени и закъснели. Те бяха многобройни (85 унищожени цели на иракски и сирийски територии), за да покажат на американските избиратели, че Джо Байдън винаги ще защитава с най-голяма твърдост живота на своите войници и за да изпрати ясно послание до всички милиции на Близкия изток, които биха се осмелили да се присъединят към оста на съпротива срещу Израел, спонсорирана от Техеран, не само на думи. Те закъсняха, за да дадат време на евентуални ирански съветници, разположени с тези ирански и сирийски милиции, да напуснат. Те бяха целенасочени, за да се пощади територията на Иран.

Преди да започне петото си посещение в Близкия изток след подновяването на израелско-палестинските военни действия, държавният секретар Блинкен повтори, че Съединените щати ще направят всичко, за да предотвратят ескалация на конфликта и че не желаят да воюват срещу Иран. На 5 февруари 2024 г. говорителят на иранското министерство на външните работи също заяви, че страната му не желае ескалация и че няма "проксита" в региона. По този начин Иран иска да разсее обвиненията срещу него, че атакува западните интереси чрез непреки средства. Също така не е погрешно да се счита, че близкоизточните милиции, идеологически близки до Техеран, имат известна автономия при вземането на решения. Например атаката на Хизбулла от 12 юли 2006 г. срещу патрул на IDF (която ще предизвика смъртоносна 33-дневна война) не е била преди това представена на Иран за одобрение. Същото се отнася и за атаката на Хамас от 7 октомври 2023 г.

Идеологически моллите отправят реципрочно обвинение срещу Америка, като се аргументират в две стъпки. За тях Израел е нелегитимна държава, произтичаща от колониална несправедливост, която Америка използва като "прокси", за да дестабилизира целия регион. Но освен идеологическите различия между Америка и Иран, днес има реални тактически конвергенции между тези две сили, за да се избегне влизането във война. И двете са разбрали, че стриктно погледнато няма какво да спечелят за самите себе си. Що се отнася до Иран, той вече достигна дипломатическата си нирвана, без да загуби нито един войник. Войната в Газа му беше донесена като подарък на сребърен поднос. Това му върна неочаквано лидерството в Близкия изток, като същевременно ни накара да забравим противоречивата му роля в Сирия и напрежението във вътрешен план. Саудитска Арабия, която се помири с него чрез китайците, се отказа от установяване на дипломатически отношения с Израел.

Иран отлично разбра цената на своето "приятелство" с Китай и Русия. Неговият теократичен режим тайно желае да сключи "голяма сделка" с американците, където всичко ще бъде поставено на масата: ядрена енергия, санкции и нова архитектура на сигурността за Близкия изток. Моллите искат да запазят естеството на своя режим, но искат Иран отново да се превърне в голяма търговска сила, макар и само за да намалят недоволството на младите си хора. Относно това, което наричат ​​"ционистко образувание", те имат готов риторичен изход: "Ние ще следваме при всички обстоятелства това, което решат палестинците", обичат да казват те.

Що се отнася до Америка, демократите на власт отдавна са ваксинирани срещу неоконсервативните военни интервенции в ислямските земи, които трябва да донесат мир чрез установяването на демокрации в западен стил. Изправен пред Доналд Тръмп, с когото вероятно ще трябва да се изправи на избори в първия вторник на ноември 2024 г., Джо Байдън не иска да изглежда като президент-ястреб. Ако обстоятелствата му позволяват, той дори би искал в рамките на шест месеца да се представи пред американския електорат като човека, който успя да нормализира отношенията с Техеран след четиридесет и пет години отчуждение. Без основание в историята, нито в географията, израелско-иранските и американо-иранските антагонизми са изкуствени антагонизми, подхранвани от вътрешни политически съображения и на двете страни. Стратезите с дългосрочна визия знаят това добре както във Вашингтон, така и в Тел Авив и Техеран.