Ивайло Мирчев: За офшорния вятър обективно

Тази седмица бе наситена с бурни реакции и не особено обективни медийни публикации в резултат на общественото обсъждане, което организирахме в Народното събрание по повод гласувания на първо четене Законопроект за енергията от възобновяеми източници (ВЕИ) в морските пространства.

Тиражирането на неверни твърдения и манипулативни мнения без никаква проверка на данните и фактите от страна на някои медии само спомага за нагнетяване на обществено напрежение и загубата на възможност за обективен и конструктивен диалог по тема с изключително значение за България и региона.

С регламентирането на взаимоотношенията на заинтересованите страни в морските пространства и въвеждането на процедури за развитие на офшорна енергийна инфраструктура за ВЕИ, нашето желание е да запълним една съществуваща дупка в българското законодателство, което да отключи икономически възможности за крайбрежните общини за индустрия с огромна добавена стойност и да даде мощен тласък за декарбонизацията на енергетиката ни.

Към настоящия момент България, Словения и Кипър са единствените крайбрежни европейски държави без подадени планове към ЕК за развитие на офшорен вятър. В последните анализи на ENTSO-E за развитие на офшорна мрежова инфраструктура, България е отбелязана с потенциал от 0, не защото такъв не съществува, а заради бездействието на Министерството на енергетиката в периода 2022-2023 г.

Тогава ЕК изисква държавите-членки да зададат незадължителни цели за морски ВЕИ, за да може Европейската мрежа от оператори на преносни системи за електроенергия да планира изграждането на регионални коридори за пренос на енергия в морето.

Въпреки неколкократните покани към България и достатъчно проучвания на техническия потенциал на Световна банка, EK и ЦИД, които индикират десетки гигавати технически потенциал, служебният министър на енергетиката не е подал такава информация, с което и не прави заявка за необходимост от офшорна инфраструктура, която да ни свърже с крайбрежните държави в региона. Проектозаконът задава ясни цели за планирането на инвестиции както в самите ветроенергийни съоръжения, така и в инфраструктура в следващите 20 години, така че евентуални бъдещи своеволия да бъдат избегнати.

И в двата предложени модела за разработване на проекти за ВяЕЦ са заложени състезателни процедури и за първи път законопроектът регламентира задължителни търгове за ВЕИ. Подготовката на търгове е най-удачният механизъм за подбор на инвеститори с техническа и финансова обезпеченост, така че да се минимализира рискът от неизпълнени проекти и да се гарантира най-ниска цена на единица произведена енергия.

Проектозаконът въвежда задължение на институциите да изготвят стратегически документи за планиране на такива съоръжения в морето (зони за ВяЕЦ и линейна инфраструктура), а подобни документи сами по себе си изискват ангажиране на заинтересованите страни и оценка на въздействието.

Въпреки обвиненията, че офшорните вятърни централи ще имат пагубен ефект върху птици, риби и екосистеми, към момента няма категорични данни за това и оценки задължително ще бъдат направени в рамките на мониторинг на зоните, определени за проучване.

Притесненията на рибарите са важни за нас и ще бъдат чути, но имаме много примери от Северно море за синергии между риболов и опериране на платформите за офшорен вятър, които се превръщат в своеобразни екосистеми от ракообразни, миди и дребна риба. Гърция е също отличен пример за зониране. Въпреки че южната ни съседка заема трето място в света по износ на риба и има в пъти по-развит туристически бранш, миналата година гръцкото правителство прие закон, а тази година и конкретен план за изграждане на 2 ГВт ВяЕЦ до 2030 г. в своите три морета.

Смятаме, че българската акватория на Черно море би била още по-подходяща за плаващи платформи, които се изграждат при по-голяма дълбочина точно поради липсата на биоразнообразие. В 90% от водите, заемащи обема на Черно море при дълбочина от 150 – 200 m няма кислород и живи организми поради висока концентрация на сероводород, което моментално минимилизира екологичните ефекти на платформите.

Очаквани ползи за българската икономика

Анализ на консултантската компания QBIS показва, че офшорен вятърен парк в Дания с мощност от 1 ГВт генерира около € 5 млн. (еднократно) приходи за местното пристанище, предназначено за инсталиране на оборудването, докато пристанище за експлоатация и поддръжка се оценява, че получава приходи от около € 0,5 млн. на година, което се равнява на € 12,5 млн. за очаквания 25-годишен живот на офшорна вятърна ферма.

Според това проучване, същият парк води до 9451 директно заети (изчислено като часове на пълна заетост), като около 33 % са местни доставчици на услуги, т.е. около 3100 работни места от съществуващи в региона свързани индустрии могат да бъдат асоциирани с една централа, в допълнение към заетите в парка. Допълнителни ползи се очакват за корабостроителната и кораборемонтна индустрия в България.

Смекчаване на цената на електроенергията за потребителите след 2030 г.

Според анализи, направени за пътната карта на въглеродна неутралност, към 2030-2035 г., цената на 1 МВч произведена енергия от офшорен вятър ще бъде 10 пъти по-ниска от тази на енергията от въглища и 50% по-ниска от цената на енергия от нови ядрени мощности. Според последен доклад на EMBER електроенергия от ветрогенератори в Черно море в допълнение към развитието на вятърните паркове на сушата може да намали цената на тока в страната с до 45%.

Призоваваме за конструктивен дебат по темата - такъв, какъвто виждаме в Румъния и Гърция, които в момента активно работят за поставянето на устойчиви основи за офшорна вятърна индустрия в региона, привличане на сериозни инвеститори, локални производители на оборудване и репликиране на добрите практики от 30-годишния опит на Северно море в този сектор. Европейските цели за ВЕИ в морето са така амбициозни, че няма да могат да бъдат изпълнени, ако се разчита само на съществуващите пазари, което е и допълнителен стимул за подпомагане на регионално партньорство и технологичен трансфер.