Д-р Петър Москов: Поредната лъжа е, че имаме "евроатлантическо управление“

Д-р Петър Москов, председател на партия "Консервативно обединение на десницата“, министър на здравеопазването в периода 2014-2017 пред ФОКУС

Казвате, че ни управлява договор между доскоро враждуващи олигархични групи. Напът ли е да се счупи този договор заради поста на външен министър?

Че го казвам – казвам го. Потвърждавам го и пред вашата интелигентна и политически активна аудитория, защото това е така. Вероятно в хода на нашия разговор ще търсите аргументи и от мен, аз съм готов да ги дам. И точно защото е сглобка и сговор между олигарси, доскоро враждуващи, точно затова дали тази новина, която казвам, ще направи добро или лошо впечатление на вашите слушатели, звучи така: няма никаква опасност да се счупи, защото не са застрашени финансовите, икономически и властови интереси на олигарсите, които седяха зад сключването на този политически брак по сметка. Това са фойерверки за активния боледуващ с ежедневните действия на собственото си политическо лидерство електорат на това, което се нарича там "Демократична България“, "Продължаваме промяната“ и всичко останало – вижте сега ние как ще се опънем за нещо, което всъщност няма смисъл. А защо няма смисъл? Защото… хайде, вие сте журналист с житейски и професионален опит като човек, следящ политическия и обществения живот. Какво ще се промени за нас, за хората, живеещи на тая територия – да обърнем малко жанра, аз да ви попитам – какво ще се промени, ако не г-жа Габриел, ами г-н Денков, или аз, или вие сме външен министър на държавата? Какво точно ще се промени?

Нищо. Тогава за какво е този спор? Параван ли е на нещо?

Защото грозното лице на това е точно сглобката между доскоро враждуващите олигарси, олицетворявани от едната страна – олигархията около компютъра на политическата корупция в България, ДПС, олицетворявана от г-н Пеевски. Но той е просто олицетворение. До оня ден беше Бисеров, сега е Пеевски, утре ще е някой трети, което означава, че машината, която е зад тях, олигархична, т.е. връзка между икономическия, финансовия и политическия свят на едно място в тази партия, стои. И от друга страна, враждуващият с него доскоро клан около г-н Прокопиев, които бяха смъртни врагове, щяха да се унищожават взаимно, щяха да правят правосъдна реформа срещу влиянието на ДПС в тази система, в момента те постигаха паритет.

И се оказа, че ДПС им подкрепи правосъдната реформа. Без тях нямаше как да бъде приета.

Не просто, че ДПС я подкрепи. Те постигнаха следното разбирателство. От разказа за това как политическото влияние на ДПС и на който и да било трябва да бъде премахнато от съдебната система, защото такъв разказ преди 10 години се вееше като знаме за разумните хора, включително и хора като вас и мен, нали така, ако приемем, че ние сме разумни с вас, двамата. Това финишира като подялба на този интерес.

ГЕРБ къде е – вътре?

Ами, ако до този момент с основните инструменти за влияние в съдебната система, в прокуратурата разполагаше ДПС, буквално като персонални назначения, защото докато ние се занимавахме с други неща, свързани с политиката, ДПС се занимаваше до овладява съдебната система, беше позволено на ДПС да овладява съдебната система, защото на демократично мислещите хора им беше обяснявано, че някакви други неща са важни към тоя момент. Например, да се бием помежду си. Та, това еднолично влияние, от което се ползваше и ГЕРБ, когато ДПС беше благосклонна да им даде да си поиграят със сферите на влияния в съдебната система, днес се превърна в тройна сфера на влияние след конституционните промени и ДПС, ГЕРБ и там цялата олигарха, която се е строила зад "Демократична България“ – "Продължаваме промяната“, последният да затвори вратата, те заедно упражняват контрола върху това.

Вероятно за различните олигархични групировки това е добра новина, защото не само едни олигарси упражняват контрол върху прокуратурата, т.е. може да плашат други техни конкуренти с прокуратурата – вече взаимно има този контрол. Няма да се плашат взаимно, заедно ще усвояват парите. За нас като общество нищо няма да се промени като справедливост, като начин на работа на съдебната система, като ефективност на това, което всеки един от нас в собствения си живот търси като лакмус за това дали правосъдието е справедливо.

Доскоро знаехме Пепи Еврото, сега разбрахме, че има Мартин Нотариуса. Възможно ли е да има още "Нотариуси“ в Съдебната система, а и не само там? Каква е гаранцията, че и в другите браншове, в другите ресори няма такива?

Вие, като говорите за Пепи Еврото, аз нямам честта да познавам тази одиозна личност. Дай Боже да е още между живите – чувал съм различни версии. Той просто изчезна този човек. Но пък съм имал честта неговият брат да бъде прокурор по делото, което ДПС с любезното съдействие на ГЕРБ ми спретнаха преди близо 10 години. Вашите слушатели вероятно помнят, че ме обвиняваха за едни безумия, свързани с това, че гарантирахме имунизационния календар на България. Съдът, разбира се, им наби шамарите. Та, индиректно аз съм потърпевш от това нещо.

Вие с епидермиса сте го усетили?

Повярвайте ми, дълбоко под епидермиса го усетих, защото целта на това нещо е тази – да те сплашат и да обяснят на всеки друг, който би си позволил да тръгне срещу тях: "Вижте какво се случва с тия хора“. И наистина, да ходиш 10 години по съдилища, да ти обясняват "обвиняемият“, "престъпникът“ и не знам си какво и т.н. е грозно, поне за хора като нас, които се опитваме да живеем почтено живота си. Вероятно има хора, за които това е ежедневие и не им прави впечатление. Но знаете ли, ето това е същността, за която вие попитахте, на това, което трябва да се промени в съдебната система. Защото промените в Конституцията, пак казвам, дадоха и на други олигархични групи възможността да контролират действията на прокуратурата.

От тая гледна точка, голяма част от посткомунистическата олигархия вече трябва да е спокойна, че и тяхната ръка е на болезненото място на главния прокурор или бъдещия главен прокурор, който ще бъде избран, и може да си правят каквото си искат. Всъщност важният въпрос за съдебната система е въпросът не за контрола, не кой как кого ще избира, от какви големи форуми ще бъдат избрани тези хора, които всъщност могат да отстранят главния прокурор, а въпросът е: кой носи отговорността. И този въпрос не беше адресиран нито веднъж в целия този, ще стане 10-годишен, дебат, г-жо Събчева. Защото и преди, и сега ние нямаме персонализирана, камо ли политическа отговорност за това действията на сегашния или на бъдещия избран – в края на годината мисля, че трябва да се състои това удоволствие, нов главен прокурор – кой носи политическата отговорност за това, което се случва там.

Някакви членове на някакъв Висш съдебен съвет, избрани от някакво мнозинство ще го избират. Ако някой от вашите слушатели може, докато тече предаването, да изброи пет члена на ВСС, аз съм склонен да му даря голяма хубава бутилка уиски. Ето такъв облог правя с вашите слушатели. Това е абсолютно безконтролно от гледна точка на носене на политическата отговорност. В една демокрация отговорността винаги е политическа. Когато разговорът отива на гилдийни неща, на синдикални организации, било то на прокурори или на съдии, или на нещо такова, да върна просветената ви аудитория малко назад и да кажа, че единственият опит, просъществувал в това отношение, да се замени ясната политическа отговорност с някакви такива професионални организации е бил по времето на Бенито Мусолини. Да приемем, че това не е най-добрият житейски опит, нали така.

А големият разговор е: какво се случи всъщност през тези 10 години, защото дайте си сметка – ние извървяхме тези 10 години затворени като общество в целта и в политическия разказ за съдебна реформа, от 2014 до 2024 г., която сме днес. Днес с фанфари тя вече се е случила – дай Боже наистина да има някакъв добър резултат от това нещо. Целият обществен живот, цялата обществена енергия, цялата възможност политическите избраници на всички нас да реализират някакви политики, да бутнат обществото ни в някаква посока бяха заложник на разказа за това, че ако не се случат тези промени в Конституцията, които преди там месец ли, колко ще станат, вече се случиха, нищо друго не бива да се случва, защото то няма смисъл. И хайде сега да си дадем сметка, че за тези 10 години да кажем моето дете ще завърши гимназия. За тези 10 години младите ми колеги в болницата се научиха вече, и то трайно, че възможността да нахранят семейството си зависи от това, какво количество документи са предали на Касата, а не дали са излекували вас, мен или някой от слушателите.

Едно поколение полицаи са абсолютно наясно, че те не трябва да пипат там, където не им се дава и също така, че е по-важно, защото така е политически коректно, по-важно е за тяхното житейско спокойствие – а хората в крайна сметка си гледат това, да защитават нечии права, а не нашата собственост. Казвам го по най-мекия възможен начин, но това е общият либерален разказ, който говори за това, че престъпниците, било то малцинствени, или не, те са жертви и ние трябва да им даваме, даваме, даваме и да ги интегрираме, а не да ги наказваме, че те са избрали по престъпен начин да изкарват прехраната си. Та всичко това, образователната система, по която се е учил синът ми, здравната система, здравната система, по която аз и вие имаме ежедневен досег, системата за сигурност, която не ни дава никаква сигурност, тя остана същата и това са 10 години изгубени за България, с фалшивия разказ за това, че единственият политически смисъл имат конституционните промени, които да казват как пет или шест, или седем прокурора, избрани от парламента ще избират главен прокурор.

Е, честито! Вече го имаме. Само че животът ни и във вътрешнополитически, и във външнополитически план, където България трябваше да има широк консенсус и да устоява срещу моментната лява либерална европейска конюнктура собствения си национален интерес, това беше провалено. Та, за мен това, е… Това, което направи Христо Иванов, изисква поздравления, защото това е в крайна сметка смисълът на политическото усилие – събираш достатъчно голяма обществена енергия около някаква теза, за която казваш, че е важна. Той го направи, завърши го. За мен това, което направиха тези хора от "Демократична България“ и всички, които се подведоха по свирката им, беше всъщност да подменят дневния ред на българската десница.

Тази подмяна на дневния ред се опитах да я очертая на вашите слушатели – тя завърши по гротескен начин на последните кметски избори за София, където т.нар. "десни“, защото това не е десница и заради политиките, които провеждат – вероятно ще стане въпрос в рамките на разговора ни, ако има време. Знаете ли, десницата след 1989 г. се случи в България, поне тази, която не беше контролирана от "Държавна сигурност“, за да може хората, които не са част от клановете на вечното управление, не са част от висшите кланове на червената номенклатура и на "Държавна сигурност“, които прехвърлиха политическата власт на бащите си в икономическа власт на синовете си, та да може хората, които не са част от този "родилен дом“ на "Държавна сигурност“ да имат собственото си политическо представителство. Това беше един от смислите да съществува тази десница в посткомунистическа България.

И това може би е една от причините, защо тя бе разбита.

Така. Резултатът от това е, че тези, които претендират днес да се наричат такива, издигнаха за кандидат – хайде, не на… въпреки че никой град не заслужава червен кадесарски род да управлява града му, но пък в София това е обидно, да издигнеш флагрантен представител на масивен кадесарски комунистически род, който от името на т.нар. "десница“ да ни пази от комунистите. Извинявайте, но това е перверзия. Та, 10 години фалшифициране на политическия дневен ред, 10 години загубени за България за реални действия по промяна и ефективност на публичните системи, подобряване на ежедневния ни живот в името на "великата“ съдебна реформа, това са същите 10 години, в които беше осъществена промяна на десницата. Е, време е за рестарт, след като всичко си дойде на мястото, след като т.нар. "десница“ живее под знамената на "Държавна сигурност“. Трябва силна проевропейска консервативна десница, която да вдигне това одрипано, опърпано, но синьо знаме, за Бога!

След като либералната олигархична сглобка и лявата антиевропейска алтернатива имат нужда от дясна проевропейска и консервативна такава, възможно ли е това да бъде "Синя София“? Вървите ли към сформиране на такова движение? Защото в един момент след анализа не трябва да се мине към действие?

"Синя София“ е първият успех на това, за което ви говоря, първият успех на нещо неконтролирано от посткомунистическата олигархия, което да върне дневния ред вдясно. Сега вашите слушатели могат да кажат: "Голям успех пък вие имате – трима общински съветници“. Да, да, не е малък срещу цялата информационна, медийна и финансова среда. Имайте предвид че кампанията на "Синя София“ струваше към 70-80 хиляди лева, а онези ръсеха толкова на ден. Но пък показахме сега на софиянци, надявам се скоро и на цяла България, че има алтернатива. Има алтернатива през достойни кандидатури, има алтернатива през ясна дясна политическа програма. А иначе начертаването на това в какво живеем – то някак си вие го казахте, но още веднъж да се опитам да бъда ясен на вашите слушатели. Имаме такава една центристка либерална сглобка. За тях е характерно, че те приемат вътрешнополитическия дневен ред, наложен от олигархията. За тях това е ОК, те изпълняват нейните желания, а във външнополитически план раболепно козируват, разбира се, срещу т.нар. "пари за възстановяване“ на моментния ляволиберален европейски дневен ред.

Това е някаква форма на будалкане?

Да, да, но будалкане на всички нас. То за тях си е някак си осребрено. Срещу това, видите ли, което е безкрайно удобно и за двете страни, се представя като алтернатива това, което имаме вляво. То е ляво антиевропейско като генезис – БСП, "Възраждане“, всякакви там деривати на БСП и т.н. Големият разказ, подхранван от всевъзможни политолози, психолози, антрополози и не знам още какви -лози, е – видите ли, че алтернативата щяла да дойде от президента. Не, не, не! Ако президентът реши да се занимава с партиен живот някога, да си остави там удобството, безотговорността на тази позиция, защото ти там само даваш диагнози, не носиш отговорност за лечението, президентът ще бъде този, който ще оглави тази лява антиевропейска алтернатива. Дали президентът ще участва в това, или не, поставя въпросът: кой ще води тази лява антиевропейска алтернатива, а не дали това е разумната алтернатива.

И споровете там са за това, кой наистина ще води това нещо. Та, докато разговорът е съсредоточен между това, дали е по-добре Пеевски, Борисов и Кирил Петков да са заедно, защото видите ли, от другата страна били президентът, Корнелия Нинова и г-н Костадинов, ние ще живеем в този омагьосан кръг. На това му е нужна наистина дясна проевропейска консервативна алтернатива и "Синя София“, и КОД работят и търсят съюзници, за да може това нещо да се формира. Надявам се да можем по достоен начин да го покажем още на предстоящите европейски избори, защото България има нужда от ясен десен вътрешнополитически дневен ред и от хора – простете ме, но с ясна идеология и с – отново простете ме, с топки, които могат да застанат срещу моментните леви течения в Европа и да кажат: "Дотук! Ние искаме нещо различно“. Защото Европа не е Брюксел. Брюксел са чиновници, които са изпратени от националните правителства да вършат техническата работа на националните правителства. И ако забравим това, сме забравили смисъла в какъв съюз членуваме.

Какво ще предприемете, за да излезете от цикъла на политическото брокерство, което наблюдаваме и което толкова добре описахте?

Ами, истината е, че ние сме избрали трудния път – говоря за КОД. Трудният път е да не се занимаваме с това да се прикачим към някаква голяма мейнстрийм политическа сила и да им бъдем някакви там "брошки“ за разкош, както примерно направи СДС с ГЕРБ. Избрали сме да не ползваме влиянието и лостовете, медийни и финансови, на червената олигархия, която владее икономическия живот в държавата в момента, и това е тъжният извод. Това е трудният път. И като говоря за съюзници, аз, разбира се, имам предвид – сега няма да произведа новина, имам предвид и различни политически партии, с които бихме могли да направим това нещо, но главно въпросът е: има ли останали хора, които имат нужда от смисъла, за които заниманието с политика е отстояване на определена политическа линия. Връщането на разговора към това кой бил мафиот, пък другият бил ли по-голям мафиот и т.н. – това не е разговор за политика. Това е някаква криминална хроника. Връщането на разговора за дясното и лявото е единственото спасение от политическото брокерство, за което говорим. И като говоря за това, че това управление в момента е ляво, независимо от заявките на един или друг, ще кажа само едно нещо и нека вашите слушатели се замислят за това. От 2018 г. досега дефицитът, сумарния дефицит на бюджетите, приети за тези години, е 34 милиарда.

Т.е. за тези 6-8 години тези, кръщаващи се "десни“ правителства, които ни пазят от комунистите, са изхарчили 34 милиарда, които не сме произвели. Това са взети пари назаем, които ние ще плащаме, няма да ги плащат тези, които са взели решенията да ги харчат. Политиката на това управление от гледна точка на управлението на публичните пари – а то това е важното, защото каквито и други приказки се говорят, няма значение… Въпросът е: как гледаш на публичните пари – като на твои, с които си купуваш политическа популярност, или като такива на хората, които са ти ги дали да ги управляваш, за да правиш публичните системи ефективни.

Това е разликата между лявото и дясното. Та, в приходната част на бюджета това, което правят, е лъжа, защото те не финансират социализма си с увеличаване на данъците, както правят повечето социалистически правителства. Защото като трябва да имаш повече разходи и обществото го приема, кажи, че за това са нужни повече данъци, повече осигуровки, някакви такива неща. Кажи ни ги тия работи, пък да видим дали можеш така, с широко отворени очи да продължаваш да правиш това – говоря за финансовия министър. Те взимат заеми, което е скритият, подъл начин с това да практикуват социализма си, но с отложена дата на платеж. Не ни идва по-високият данък сега, той ще дойде през увеличаващите се лихви, които всички трябва да плащаме за тези, повтарям, 34 милиарда. В разходната част на бюджета като бюджетна политика това е откровен социализъм. Това са социални разходи, които може би са нужни, но откровеният разказ на десния политик пред обществото е, че ние не можем да харчим пари, които не сме изкарали. И това го знае всеки баща, всяка майка, всяко семейство, нали така?

Така е, така е. Какво ще предприемете обаче за европейските избори? С какви нагласи отивате? Къде са ви партньорите? От кои партии?

КОД е в процедура, подали сме своите документи за членство в ЕКР, Европейските консерватори и реформисти – това е европейското семейство на консерваторите. Ние сме абсолютно убедени, че независимо от разговорите за това какви вълни имало, кой щял да дойде, кой кого щял да махне и да посочи, мястото на една политическа партия е там, където е идеологията на тази партия. Партии, които нямат идеология, като "Продължаваме промяната“, вече 4 години не могат да си намерят политическо семейство някъде, където е най-добре за тях, а пък каква е идеологията на това – няма никакво значение. КОД ще участва на европейските избори. В разговори сме с различни политически партии, в разговори сме със структури на гражданското общество, за да можем наистина, на фона на либералната сглобка и лявата ѝ антиевропейска алтернатива, да има дясна проевропейска консервативна алтернатива, която да върне разговора и действията. Защото разговор е лесно да се води – разговор сега водим в студиото. Необходими са действията, политическите действия по връщане на нормалността и в икономически, и в ценностен план, защото другото е постепенно икономическо, ценностно, духовно самоубийство на България и на Европа.

Пак ви питам – сами ли ще бъдете или с други партии?

Вярвам, че ще можем да направим мощна структура, мощен съюз, който да се оформи като такъв десен консервативен център. Т.е. КОД търси съюзници и знам, че ще ги намерим.

Все пак да посочите някои политически партии, движения?

Позволете ми в момента да се въздържа от това, защото както казва един от нашите евроатлантически лидери – г-н Пеевски, в Европа така се казвало, че докато всичко не било договорено, нищо не било договорено. Апропо, мога ли да отворя една скоба? Поредната лъжа, поредната спекулация, ама тя пък вече е болезнена, е това, че тези хора наричат себе си "евроатлантическо управление“. Г-жо Събчева, ние с вас помним, и ние, и нашите родители, многогодишния стремеж на една част от обществото, не мога да кажа на цялото, България да бъде част от обществото на демократичните и свободни народи, които наричат себе си "евроатлантически“.

Ако разтворим учебника и видим какво аджеба значи това "евроатлантически“ – това означава демокрация, означава свобода, означава свобода на медиите, означава икономическа свобода на субектите и свобода на предприемачите, означава запазване на духовните и ценностните основания, на които нашата цивилизация, европейската, е изградена. И един военен съюз – НАТО, който да пази, да защитава тези ценности, демокрацията, свободата, пазарната икономика, конкурентното начало и ценностите. Е, как се свързва с това представителят на ДПС г-н Пеевски – със свободата на медиите ли, с икономическата свобода ли, със свободата на съдебната система ли? Как се свързва с това месната олигархия на ГЕРБ, около която е изградена местната сила на тази партия? Как се свързват с това хората от "Продължаваме промяната“, които до онзи ден бяха адептите на проруския президент Радев, а преди два месеца ни сервираха клан на "Държавна сигурност“, който да ни пази от комунистите? Извинявайте, но това е фалшификат на евроатлантизма, това е подигравка, плюнка върху мечтата на моите и на вашите родители.

И ако хората го осъзнават и го видят в целостта му, аз знам, че ще реагират. Няма да реагират на площада, няма да реагират бурно, но трябва да реагират на едни избори, защото лъжата трябва да има алтернатива. Демокрацията не е избор между различни олигархични кланове, а управлението не е сговор на тези кланове. Друго нещо е.