Верно ли ставаме все по-прости

Проф. Петър Иванов от Центъра за демографска политика (да не се бърка с Центъра за изследване на населението към БАН - бел.ред.) казва, че ние българите ставаме „все по-малко, все по-бедни и за съжаление, все по-прости”.  От Центъра изнасят стряскащи данни за огромен брой неграмотни у нас. И не са само те. През последните години сме заливани от все по-черни прогнози за бъдещето на образованието у нас. Политиците са единодушни, че са необходими реформи, но когато дойдат на власт, не смеят да ги започнат. Същевременно сме първенци в света по-брой на висшите училища на глава от населението. Дето се вика, всяка година се откриват по няколко университета, дори не могат да се запълнят местата в тях. И човек си задава въпроса: „Е, как става така, че ставаме по-прости?” Би трябвало да ставаме по-умни...

Да, ама не,

както говореше в първите години на демокрацията коментаторът Петко Бочаров. Според анкета на Българската стопанска камара /БСК/ сред общо 405 предприятия през декември 2013 г. почти всеки трети смята, че придобитите по време на образованието му знания и умения впоследствие не са му били от полза в работата. Напълно удовлетворени от образованието си са само 15% от анкетираните. Я си сложете ръка на сърцето и признайте дали работите по специалността, която сте завършили?

Това сочат данните. А, иначе, и с просто ухо, ако се разходиш по софийските улици, се чува, че добре облечени хора разполагат с речников запас от няколкостотин думи.

Специалистите са единодушни, че проблемите се зараждат още в средното образование. Напоследък пак се заговори за т.нар.

„дуално” образование,

което се сочи за мотор на успеха на Германия. Т.е., ако вкараш децата в работещи предприятия още в невръстна възраст, изведнъж нещата ще се оправят и икономиката ще живне...

Ало, министрите и депутатите! Вие трябва да си спомняте, че в България имаше дуално образование. През 80-те години на ХХ век въведоха Учебно-професионален комплекс (УПК). Идеята беше, че разглезените момчета и момичета от гимназиите като минат през последната година от обучението си през техникумите за професионално обучение, ще придобият професия, която ще могат да упражняват.

Не помня да имаше някаква полза от УПК-то. Да не говорим, че беше кански несправедливо спрямо учениците от техникумите, които учеха с една година повече от останалите, а на финалната права бяха настигани от гимназистите, които получаваха (в обичайния случай) същата квалификационна степен като тях.

Демокрацията дойде, УПК-то тихомълком беше изоставено, тежката ни и неефективна икономика се срути, появиха се компютрите, нови, модерни професии навлязоха в страната, а средното образование беше оставено на самотек. Знанията от него не стигаха за влизане в университет, което породи нуждата от частни уроци. Заплатите на учителите оставаха нищожни и завършилите педагогическа специалност само по изключение ставаха учители. Същевременно, по-чисто демографски причини, добрите учители, за които всеки от нас си спомня, оредяваха. И както при всичко в България,

всеки се спасява поединично.

Някои дават пари за частни уроци, други „уреждат” децата в малкото останали елитни училища, трети направо ги пращат да учат в чужбина, ако намерят начин.

Проблемът „средно образование” набъбна през последните 20-ина години толкова много, че става почти нерешим. Не че и в света той не е проблем, но поне в тази негова част, към която се числим, има работещи решения. Само че политиците трябва да заровят томахавките и да се обединят за сериозни реформи в сектора. Защото без политическо решение, промени няма да има. И ще продължим да се плъзгаме надолу. Поне в това отношение не сме стигнали дъното от 100% неграмотни, коментират зевзеци.

И да не ни мотаят с успеха на дуалното образование в Австрия и Германия. Ще сме доволни и от образователна система по подобна на Финландия и Великобритания. Да припомним, че финландската образователна система е призната за най-добрата в света според проучване публикувано от Pearson.

„15-годишните финландчета имат най-добрите познания по математика, в останалите научни дисциплини и четенето от връстниците си във всички богати държави. Страната постигна всичко това, като промени системата, прехвърли отговорността на учителите и ги подкрепя изцяло”, писа по този повод авторитетното издание Economist.

И без друго социологическо проучване за обществените нагласи към образованието, представено от Министерство на образованието и науката в края на миналата година показва, че близо 70% от българите искат реформи в образованието.

Така че моментът е назрял. Да не кажа презрял. Иначе ще ставаме все по-прости и по-прости...