Искрен Иванов пред ФАКТИ: Путин разглежда Тръмп като възможност да спечели в Украйна, а Байдън – като пречка пред това

Тръмп срещу Байдън за втори път… Това е най-очакваната битка за президент на САЩ през ноември. Ако спечели Тръмп, отново ще чуем лозунга: "Да направим Америка велика". Байдън пък иска да спаси Щатите от Тръмп. Кой ще прекрати войната в Украйна… Пред ФАКТИ говори доц. Искрен Иванов, политолог, експерт по международна сигурност и управление на конфликти и преподавател в Софийския университет.

- Г-н Иванов, втори мач между Байдън и Тръмп! Единият непредсказуем, а другият не помни кога е започнал мандатът му. Какво да очакваме?
- От тук нататък се очертават два сценария за развитието на президентските избори в САЩ. Първият е победа за Тръмп, което изглежда реалистично на фона на покачващата се подкрепа за бившия американски президент. И все пак, възходът на Тръмп зависи от две неща: подкрепата на влиятелните лобита в Америка и крилото на пуританите, които виждат в него политическия месия, който ще „извади САЩ от ада“. Вторият сценарий е изненадваща победа за Байдън, което е също толкова реалистично тъй като президентът в САЩ се избира непряко и ключовата роля принадлежи на електоралната колегия. С други думи може да се повтори сюжетът от 2016 година, когато народният вот беше на страната на Хилари Клинтън, но делегатите в колегията връчиха победата на Тръмп. Такова развитие на събитията е възможно само ако разликата между двамата кандидати продължава да е толкова малка. Кой от тези два сценария ще се осъществи обаче – за това е рано да говорим.

- Появиха се коментари, че до изборите Байдън може да се откаже… Колко е опция това?
- Това би било много недалновиден ход от страна на демократите. Такъв прецедент има в лицето на покойния президент Линдън Джонсън. За да предприемат такъв ход демократите, наистина трябва да извадят кандидат, който буквално да плени избирателите. Такъв на този етап няма и не се очертава да има през следващите няколко месеца. Освен това нека си представим как би изглеждало това в очите на американците – че президентът им абдикира от отговорност. Това ще хвърли страната в хаос. Не вярвам и самият Байдън да го направи освен ако не бъде поставен под политически натиск от съпартийците си.

- Срещу Байдън и Тръмп вървят разследвания на специални прокурори… Това ли е висшата демокрация – обект на проверки да върви към президентския стол?
- Както и друг път съм заявявал своята позиция – в момента либералната демокрация се намира в криза, заради рязкото свиване на средната класа в развитите държави. Това дава възможност на мощни кръгове от олигарси да влияят върху политическите процеси в големите държави и води до патологии като тази, която вие споделяте. Съвсем отделен е въпросът, че американската съдебна система често има навика да превръща изборите в шоу. Това се харесва на избирателите, които виждат във фаворитите си играчи, на които трябва да се залага. Когато започнаха съдебните процеси срещу Тръмп, той се зарече да отмъсти за това на демократите и го виждаме под формата на обвиненията, които прокурорите отправят към Байдън и сина му Хънтър във връзка с предполагаемите им бизнес активи в Украйна. Но ви уверявам, че никой уважаващ себе си федерален съдия няма да гласува за тези обвинения. Когато се стигне дотам, Върховният съд на САЩ винаги се старае да пази прозрачността в демократичните процедури – и както видяхме в този дух позволи на Доналд Тръмп да продължи в предизборната надпревара.

- И двамата имат обвинение, което е еднакво за тях - за изнасяне на класифицирана информация. Избирателят вълнува ли се от такива технически неща?
- Разбира се, че се вълнува. Онова, от което американците парадоксално не се вълнуват, е външната политика на САЩ, ако Америка не е във война. Тогава всички се обединяват около държавния глава, независимо кой е той. Но, когато става въпрос за изнасяне на държавни тайни или държавна измяна, социалната стигма върху провинилия се е огромна, особено ако той е политик. Американското общество не толерира такива провинения и пример за това е добре познатата афера Уотъргейт, която съсипва политическия имидж на Ричард Никсън. В крайна сметка, за да не стане жертва на импийчмънт, той подава оставка. Сходно е положението с много корумпирани президенти още от годините на основаването на САЩ, от които американците са сваляли доверието си.

- С какво печели симпатизанти Тръмп и с какво Байдън?
- Златните козове на Тръмп са реториката и енергичността му. Американският избирател обича политиката да е като шоу, където логично печели онзи, който може по-добре да развлича зрителите. Тръмп го прави и затова подкрепата към него расте. И все пак, основната причина за възхода на Тръмп не е стратегията на щаба му, а много процеси, които се подеха срещу него. Публичният му арест, призоваването му в съдебната зала, разпита от прокурора – всичко това го превърна в мъченик в очите на собствените му избирателите. Преди тези кампании губернаторът на Флорида – републиканец Рон ДеСантис беше фаворит, но след като процесите срещу Тръмп започнаха, рейтингът на бившия президент рязко скочи. Байдън печели избирателите си с традиционната за демократите реторика, която е насочена към ЛГБТ малцинствата, социално слабите избиратели и застъпниците на безплатното здравеопазване в Америка. Въпреки напредналата си възраст, повечето млади американци виждат в него единственият възможен вариант Америка да продължи да функционира като държавата на свободните и смелите с малко повече грижа за обикновените хора. Вицепрезидентът му – Камала Харис, също има заслуга за рейтинга му, бидейки представител на две ключови електорални групи в САЩ – жените и афро-американците.

- В същото време чухме Путин да казва, би работил и с двамата, но Тръмп бил по-непредсказуем. Какво означава това на дипломатически език…
- Това означава „ще се разбера и с двамата, защото имам ядрено оръжие, а въпросът е как“. И, разбира се, означава, че Путин разглежда Тръмп като възможност да спечели в Украйна, а Байдън – като пречка пред това. Ако Тръмп спечели президентските избори, той няма да отстъпи на Путин, но само по онези стратегически въпроси, които касаят САЩ. Виждаме, че по отношение на Украйна и НАТО нещата стоят по друг начин. Ако Байдън спечели, политиката на САЩ към Русия едва ли ще се промени.

- Байдън губи памет, но демократите го номинират. Как да си го обясним…
- Нали знаете, че, когато една държава цъфти, има много кандидати да я ръководят, но те рязко намаляват, когато тя се намира в криза. По същия начин стоят нещата и в САЩ. Ако при Тръмп ситуацията е такава, заради многобройните кампании срещу него, при Байдън нещата стоят огледално. Демократите знаят, че следващият американски президент ще трябва да преведе страната в ключов момент, когато възможността за пряк военен сблъсък между НАТО и Русия расте. Засега такава опасност няма, но вие чухте думите на руския президент Владимир Путин, че Русия е готова за ядрена война. Някои определят това като блъф, но последните официални доклади от американското разузнаване не изключват Путин да натисне червеното копче, ако се почувства притиснат до стената. Големият въпрос е как ще отговорят САЩ и кой ще понесе (гео)политическата отговорност за последиците? Ето затова никой не иска да е на мястото на Байдън, защото, ако за Тръмп решението е мащабна реформа в НАТО с цел префокусиране върху сдържането на Китай, за демократите Русия е приоритет.

- Осем месеца до изборите е доста време, но ако изборите бяха днес как се позиционират двамата?
- Днес силите на двамата кандидати са изравнени. Ако изборите бяха днес, съдбата на Белия дом щеше да се реши от електоралната колегия, не от избирателите. Винаги, когато има такова колебание, изборните резултати зависят от волята на делегатите. Тръмп води като подкрепа сред избирателите, но има много делегати от Североизточното крайбрежие, които биха убедили колегите си да гласуват за Байдън. Не защото не вярват на Тръмп, а защото го считат за непредсказуем. Обратната логика също важни – много избиратели на Байдън може и да не го подкрепят, защото виждат в Тръмп по-енергичен и готов за действие политик. При всички положения обаче тези избори ще са ключови не само за бъдещето на американската демокрация, но и за статута на САЩ като глобален актьор.