Ще признаят ли всички европейски държави Палестина?

Поне в дипломатически план месец май може да бъде записан като особено успешен в палестинската история. Общото събрание на ООН гласува предоставянето на допълнителни права на палестинците в световната организация. За пълноправно членство вече им липсва само правото на глас.

Междувременно пет европейски държави са на път да признаят Палестина като суверенна държава. В случая става дума от една страна за солидарност с цивилното население в ивицата Газа, от друга - за поредна стъпка по посока на решението с две държави. Актуалното израелско правителство продължава да отхвърля този вариант все по-категорично.

След терористичното нападение на Хамас срещу Израел от седми октомври 2023 година министър-председателят Бенямин Нетаняху обяви за военна цел унищожаването на властващата в ивицата Газа военно-ислямистка палестинска организация. Но заради твърдия военен подход, в рамките на който са загинали над 35 000 цивилни жертви по палестински данни, както и заради катастрофалното хуманитарно положение в ивицата Газа срещу Израел е насочен все по-голям международен натиск.

Испания: посредник в Близкия изток?

Най-вече Испания и Ирландия са държавите, които искат да увеличат този натиск чрез признаването на Палестина. За целта испанският премиер Педро Санчес проведе в последните месеци множество разговори с европейските си партньори. По данни на медиите той се е опитал да придвижи инициативата на европейско ниво, но заради отхвърлянето ѝ от страна на Германия и на други държави е създал вместо това коалиция на желаещите. Очаква се на 21 май върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Жозеп Борел да оповести конкретните планове на Испания, Ирландия и Словения.

Испания поддържа добри контакти с много арабски държави, най-вече от Магреб, както и с Турция. До известна степен тези връзки датират от времето на диктатурата на Франко (1939-1975 година), след която Испания създава икономически и дипломатически отношения и с Израел. В следващите години Испания се утвърждава като уважаван посредник между еврейската държава и арабския свят. Проведената през 1991 година Близкоизточна конференция в Мадрид е смятана за предвестник на мирния процес от Осло, започнал с подписването на споразумието между Израел и Организацията за освобождение на Палестина (ООП) през 1993 година.

Солидарността на Ирландия се дължи на собствената ѝ история

Ирландия също даде силна подкрепа за палестинците още от началото на войната в Близкия изток. Ирландското правителство се гордее с това, че още от 1980 г. насам, по-дълго от която и да е друга страна от ЕС, подкрепя решението за две държави с напълно суверенна палестинска.

В Ирландия обяснението за силната идентификация с Палестина е в нейната история: тя започва с британския правителствен служител Артър Балфур, който администрира колонизираната от Великобритания Ирландия в късния 19 век и отказва тя да получи самоуправление. През 1917 година, вече като британски външен министър той излиза с т.нар. Декларация Балфур, с която от името на своето правителство се обявява за еврейска родина в контролираната тогава от Османската империя Палестина. След като малко по-късно районът става британски протекторат, там са изпратени да служат жандармеристи, по-голямата част от които преди това са се борили брутално срещу ирландските бунтовници.

Идването на евреите в населения предимно с мюсюлмани Близък изток се сравнява в католическа Ирландия със заселването на британски протестанти в северната част на острова. Някои ирландци свързват произтеклия от това конфликт в Северна Ирландия с Близкоизточния.

Подкрепа от Словения, Малта и Норвегия

Лявото правителство в Испания и дясно-центристкото правителство в Ирландия междувременно са се сдобили със съмишленици и извън своите граници: Словения обяви, че смята да признае Палестина до средата на юни, но това може да стане и по-рано. Малта също проявява подобна склонност. През април, в Съвета за сигурност на ООН, тя гласува за пълноправно членство на Палестина в световната организация, но то пропадна заради ветото на САЩ.

Норвегия, която не е член на ЕС, но е тясно свързана с Общността, обмисля признаването в "рамките на пролетта". Външния министър Еспен Барт Ейде Осло обяви, че страната се надява, че този ход ще доведе до политически обединена палестинска държава, вместо до "държава на Хамас".

В рамките на Европа позициите са различни

В ЕС до момента палестинската държава е призната най-вече от страните в централната и в източната част на континента. Признаването е свързано със социалистическото им минало, когато тези държави са поддържали идеологическа близост с лидера на ООП Ясер Арафат.

Днес някои от тези страни, най-вече Чехия и Унгария, са по-скоро поддръжници на Израел, макар да не са прекратили пълноценните си дипломатически отношения с палестинците.

Първата и засега единствената страна, която призна палестинската държава след присъединяването си към ЕС, е Швеция през 2014 година. Но не е сигурно дали испанско-ирландската коалиция ще се увеличи: в Белгия правителството спори за подходящия момент, а Португалия след идването на консервативно правителство на власт засега не споделя тези намерения.

Други страни като Германия принципно поддържат връзки с Палестинската автономна област, но са готови да признаят държава едва тогава, когато го направи и Израел. Докато Хамас, класифицирана като терористична организация от редица държави, включително всички членки на ЕС и САЩ, остава политически фактор в палестинските територии, подобна крачка се смята за изключена.