За какво бих гласувал на 9 юни?

Предстоят ни двойни избори. Пред евроизборите обществеността в Европейския съюз е разделена от не/желанието за участие в многосекторната война на Русия в Украйна в полза на дълбочинната държава и Задкулисието на САЩ, и брюкселските ѝ екзекватури. Ние отдавна сме с колонизирана икономика, с разгромено животновъдство и съсипани зеленчуко- и плодопроизводство. Превърнахме се в суровинен придатък, с източвани демографски ресурси. В консумативен, зависим и високо спекулативен пазар на нискокачествена ГМО- и остаряла ВПК- продукция. Заплащана прескъпо и в аванс, с години напред. Особено след чиновническото решение за встъпване в ЕС и НАТО без допитване до населението, външната политика се преплете с вътрешната. Угоднически реактивна, страхливо васална. На фона на дискредитацията на българската политическа върхушка с нейната партийна система и усвояване на евросубсидии по схема.

Ето защо предоговарянето на членството ни в ЕС е абсолютно задължително! В тази си форма то буквално задушава и убива българската държава и икономика!

Тази е също сред темите-ТАБУ за глобал-либералите. Редом до: 1. По-добре ли би било, ако през 1878 г. не бяхме освободени от Османидите? 2. Следва ли ДАНС да разкрива само руски шпиони и евентуални от Китай, Куба, КНДР, Лаос, Гвинея-Бисау, от 2-3 ...-стана от Централна.Азия? Но не и от съседите ни Турция, Гърция, Румъния и други ДЧ на НАТО, ЕС? От Израел и Косово? 3. Ролята и мястото на „избрания народ” (според Чудомир „устойчивия етнос”) и идеалистичната му държава в Близкия изток в световната геополитика. „Антисемитизъм” - семитизъм? Омаловажаването на приноса за спасяване на българските евреи през ВСВ 4. «Политкоректната» манипулационна война срещу историческата ни идентичност. Дезинфо-слугинството за съюзниците.

Поддържането на жизненото равнище чрез кредити отвън, вместо финансова и социално-икономическа политика, е безхаберие. То ще е в тежест за бъдещите поколения-неемигранти. Само през 2023 г. дори цветущият IT-сектор има годишен спад от 34%. Отчитайки Московско-Вашингтонската взаимно-реваншистки политики с илюстрация войната в злочеста Украйна и близостта на етническото прочистване на Палестина, съдбоносна цел №№№ 1,2 и 3 на външната ни политика може да бъде единствено опазването - на всяка цена - на мира за България. Чрез системно възвръщане на държавния и национален суверенитет. Ако се наложи и неутралитет!

На 9 юни т.г. ще гласуваме за война или за мир!? Нужни ли са чекмедже-бабаитите, или харвардските ЕСес--ци, усвоили да обличат кражбите и ударите срещу средната класа под формата на "закони"? Или $-€-овият башибозук, който под „солидарност и лоялност” към съюзнически задължения разбира кучешка въртиопащина? Вместо консенсуално формулиране и защита на националния интерес. За генетичния полит-приспособенец и лумпен-хамелеоните българската история е смяната на властта на ятагана на фесовете, с нагайка или водка;....следват бичът с ласо и краварските ботуши.

Бих гласувал за избраници, които да съживят идеята: „Черно море - зона на мира”. С цел обезпечаване на максимално благоприятни външни условия за повишаване на жизнения стандарт на възможно повече българи чрез широко, взаимно изгодно неидеологическо, не васално и/ли нео-колониално сътрудничество. Сътрудничество, базирано не на измислени евроатлантически ($-€-ви) критерии, а преобладаващо на основата на ценностите на БПЦърква, на Бялото братство и на богомилските традиции на Най-старата държава на континента, Майка на европейската бяла цивилизация!

При сегашната и - нищо чудно? - бъдеща колониална външна политика крачим дисциплинирано към възможността България „да се затвърди” като плацдарм за война, с опция на жертва на обстрел или териториални анексии. Сглобката и пишман-полит-елитът от десетилетия ни убедиха, че не заслужават доверие. Че трябва да бъдат поставени под контрол от обществеността. На първо време чрез реално въвеждане на системата за всенародно допитване по възлови решения на управляващи. Ако опитаме да поставим коня пред каруцата, без поредни aматьорски попълзновения спрямо Конституцията, следващият състав на Народното събрание следва да приеме корекции в Закона за прякото участие на гражданите в управлението на държавата и общините, сега на практика възпрепятстващ решенията на референдумите от НС. Тоест, необходими са няколко изменения и допълнения, конкретизиращи темите на референдумите и ограничаващи правата на парламентарните случайници да боравят с резултатите от тях. От референдуми, поне в буржоазно-демократичен дух. Належащи първи теми за референдуми в напрегнатата обстановка в непосредствено съседство на страната в най-кратко време са: членството на България в НАТО и ЕС. Досегашното ни участие, макар и законово непротиворечащо, не е одобрявано от населението и не е морално обвързващо! В Европа имаме немалко промери за защита на национални интереси и съобразяване с обществените нагласи като референдумите в Норвегия относно членство в ЕС, тези във Франция и Нидерландия по Евроконституцията.

Не сме длъжни да бъдем Гюромихайловци на съюзниците! Други срочни теми, биха могли да бъдат референдум у нас по ограничаване на степента на ангажиране на страната с военните конфликти в Украйна и с палестинците, в т.ч. забрана за държавно обвързване с военно участие и в икономически санкции, нанасящи ущърб на български стопански субекти. Или за атлантико-европейската ни „доинтеграция” като обмисляне на актуалността за прибързано влизане в еврозоната (= ИПС на ЕС).

Значими стъпки в борбата с корупцията биха били законодателното фиксиране на задължително внасяне в държавния бюджет на получени комисиони от обществени поръчки, както рязкото съкращаване на субсидии за получени гласове от партии и коалиции на парламентарни избори. Дали ще надделеят този път депутатския си егоизъм и себичен кьорсофраджилък? За ГЕРБ и ДПС е политическо самоубийство, но съкращаването на администрацията първоначално поне с 30 % е икономическа необходимост! В бъдещата ни на практика референдумна, не само парламентарна, република, е задължително новите управляващи да запитат на референдум останалите неемигранти дали са съгласни България да бъде географска колония на Афганистан, арабистаните и Африка. А защо не и за АЕЦ и Westinghouse, отстранена в Чехия?

По повод претенции на Москва към поведението на България като членка на НАТО, „сглобката” натрапчиво ни набива в главите вината, агресивността и некадърността на Путин и Русия. МВнР-София повтаря от 30 години, че Р България подкрепя последователно суверенитета и териториалната цялост на Украйна в нейните международно признати граници, както и европейската и евроатлантическата ѝ перспектива. Но родните атлантици не пожелаха да вникнат, че в Договорите ни за приятелски отношения и сътрудничество и в Протоколите за установяване на дипломатически отношения от 1991-93 г. с Русия и с Украйна всяка от страните ясно е идентифирана териториално като екс-РСФСР и бивша Украинска ССР. Щом нито РФ, нито Украйна, е денонсирала някой от упоменатите документи, не е нужно да предизвикваме трудно предсказуемата в действия ядрена сила. Нито да рутим по време на война паметници, посветени формално на нейната армия през ВСВ. Общество е разделено на фили и фоби. Ако атлантиците-ястреби спечелят изборите у нас и наесен в САЩ, прекратяването на поредния кръстоносен поход срещу Русия и еманципиране на Европа от САЩ е много слабо вероятно. И не зависи от София на лакеи-послушковци.

Масова е неохотата за воюване срещу непредвидима Москва за кариерата на платени интересчии и „международни” чиновници, или вместо родни кабинетни атлантици.

От новите управляващи бих могъл да очаквам дистанциране от опитите за подклаждане на международни заговори и конфликти, по принципа "разделяй и владей". Вместо превръщането на България в управляем отдалече военен плацдарм за чужди геополитически интереси. От новоизбраните очаквам пълна ненамеса във военни конфликти в близост до наша територия. Също, възраждане на икономическите и дипломатически отношения с всички страни от незападното мнозинство на базата на равнопоставено взаимно уважение и изгода, и зачитане на международното право.

Под плаща на Pax Americana, Евроатлантическата Матрица и Йехова (?) протича етап на лустрация на българо-руската история и отношения. Във Вашингтон, Брюксел, Париж и Берлин едва ли се интересуват градивно, че българицата (= кирилица или клементица) е първоначално основен Език-Майка на бялата раса не само на Балканите, но и в Европа. Най-вероятно преди Аспарухова България от 681 г. от н.е. В Украйна, Русия и поне в Беларус се пише на българица. В първите две страни са били създавани няколко старо- и средновековни български държави, с превишаващи местното население култура, умения, държавотворност, организираност. Въпреки нежеланието на Москва и Киев да признаят многостранния българския принос към техните държавни образувания, вероизповедания, народи или племена в миналото. И досега и в двете държави съществува българска диаспора или техни граждани с български етнически корени (в Русия + милиони потомци на волжки българи). София няма - като минимум - демографски интерес да прекъсва контакт с такива хора, вкл. и от съседни на България държави като Турция, Румъния, Гърция; в Западните Балкани. Както и в страните с българска емиграция, в т.ч. САЩ. Независимо от разделението на българското общество и управляващи. Но не всички българи мечтаят за гурбет в САЩ, или да работят сред чиновниците на НАТО.

България не може „да дели мегдан” със Щатите, Русия, Турция, Китай, Индия... и да им попречи - на инат или със сила - да ни преразпределят геостратегически в техен интерес. Българският политически елит е не просто зависим, но сякаш изпитва комфорта да бъде зависим, да не взима решения. Рефлексите му за управление, включително на кризи, изглеждат накърнени, даже загубени. Разделението на обществото е екзистенциален риск за държавата ни. Но ДАНО след изборите бъде съставена коалиция, която с достойнство да търси баланс в отношенията с ядрено-геополитическите съперници. Без сервилност и предпочитания (преди евент. тематични референдуми). Без цитиране на Рейгън за „империята на злото”, на Хенри Форд за евреите, или на френския историк Еманюел Тод от 1976 г.„Ако САЩ напуснат Европа, целият свят ще види слънцето да изгрява над една мирна планета“. Нито да вземат на сериозно поликоректната мейнстриймова пропаганда, че след военен успех в Украйна „джуджето Путин” ще ни окупира. Нещо, което СССР/РСФСР не пожелаха през соца с „братска България”. Която вече е с разбито и безполезно за изхранване на Русия селско стопанство, кастрирана икономика и армия !? Но защо? Заради останали няколко хиляди руснаци с жилища, некомпактно живеещи у нас? Не като в Украйна, милиони?

От новите управници очаквам реализъм и елементарна аритметика: че 300 км. за пряк ракетен обстрел от Русия не компeнсират 10 000 км. отстояние от Big Brother-a тартор, който е в екзистенциална криза на жандарм на собствения си световен ред.

Ще гласувам за: онези, които ще спрат подмяната на историята ни, под претекст, че досегашната била изцяло измислена от Москва. За политици, които не свързват просперитета на нацията ни с натрупването на пари, а с обогатяване и запазване на културата и ценностите ни. За политици, които не използват етнически различните за електорат, а данъкоплатците - за дойни крави. За истински елит, който осъзнае, че да произвеждаме е по-добре, отколкото да си внасяме или да даваме на концесия.

Дано след изборите бъде назначен и министър на външните работи професионалист-българофил! Нещо което не се случвало от десетилетия. Дипломати-министри видяхме само при 3-4 служебни правителства. Последният от тях бе освободен наскоро поради личното си и национално достойнство, въпреки че представяше най-професионално официалните позиции на страната. Пред МВнР виждам 2 сериозни предизвикателства: 1. Предприемане на конкретни стъпки, освен за опазване на българското население и територия от въвличане във война, както и дипломатически лобинг за непривличане в нея на хората с българско национално съзнание в Украйна и Русия. 2. Епизодично Париж, Берлин, преди брексита и Лондон, правеха намеци за обособяване на отбранителен капацитет на западноевропейските държави, извън НАТО. „Креташе” и самостоятелният Западноевропейски съюз (ЗЕС) с 4 мироопазващи мисии за 63 години съществуване. Докато през 2011 г. той „беше разпаднат”. Натискът на Вашингтон, може би вече и на Лондон, и над другите членки на ЕС във връзка с войната в Украйна ескалира неимоверно. Защо тогава българската дипломация не стане инициатор за реактивиране на европейската алтернатива на НАТО ЗЕС ?

Крайно време е обаче за промяна в кадровия подбор на външните министри. След провеждането на референдуми за членството в ЕС и НАТО те би следвало да бъдат лоялни единствено към България. Не към чужди посолства или НПО-та, нито да бъдат подбирани сред познатите ни амбициозни дами или „евентуални г-да”. С неизживяни комплекси на неудържимо школско отличническо бележкарство пред „когото трябва”.

Нищо против повишаване на жизнения стандарт на евродепутатите ни!? Но за жалост мнозина от сегашните са със споменатите по-горе качества. „По-европейци” от другите европейци в политическите групи на ЕП (Европарламента)!? Българи на второ място, без консенсус помежду си!? Недостижими за контрол. Дали лобират или поне гласуват за Бг? Пакетът „Мобилност” на Макрон в наш ущърб и „плана му за РСМ” (= така наричат сега Кутмичевица или Повардарието) „с колаборацията на Илхан Кючюк (ДПС)” бяха прокарани. Какво друго постигнаха нашенци в ЕП? Опазили розовото масло, с което сме известни по света повече от век!! Другият голям успех кой ще да е? - спасението на българския розов домат, шкембе чорбата, енергетиката или най свидното - децата ни от "европейските ценности" ? Дама смени партията си в името на келепира?

Има още малко време за размисъл! Избори „до дупка”? Безалтернативни? С жалка армия, а и отдавна нямаме компактна патриотична офицерска интелигенция, която – на езика на Апостолите – „да натири” поне временно обнаглелите „полит-плюскачи и ибрикчи-кьорсофраджии”! А за президентска република сме твърде неединни.

Текстът е публикуван в ogniangarkov.blog.bg