Как министерства работят на принципа „гробищен парк“… Ивайло Тонев пред ФАКТИ

Напоителната система за земеделие в България трябва да се възстанови. Трябва да се преосмисли и начинът, по който се управляват язовирите в страната. Колко ли пъти сме чували това… А каква работа се е свършила, а кой какво е могъл да свърши… Пред ФАКТИ говори Ивайло Тонев, бивш управител на „Напоителни системи“ ЕАД - клон Хасково.

- Г-н Тонев, във ФАКТИ няколко пъти коментирахме как българска вода напоява земи в Турция и Гърция, а у нас земеделието страда. Вече имаме и нова дирекция „Хидромелиорации“ в Министерството на земеделието. Тя работи ли…
- През този месец силно впечатление ми направиха две медийни изяви на бившите министри на земеделието г-н Кирил Вътев и на екологията г-н Юлиян Попов. И двамата коментираха темата за „Напояване и напоителни системи“. Но за какво говореха… Невероятно изглежда как могат да бездействат, докато са на власт, и когато вече не заемат топлите министерски кресла започват да говорят по темата и да правят констатации от рода „открихме топлата вода“. А реално за тези неща не са си мръднали пръста, докато е зависило нещо от тях. Коментари от този тип според мен са обидни за всички български земеделски производители, които са лишени от напояване.

- Както всички знаем, за да се прави земеделие, трябва да разполагаме със земя и вода. Вода имаме, но не я използваме Защо?
- Земеделието като отрасъл се ръководи от Министерство на земеделието и храните, а те са и собственици на 181 язовира, изградени за напояване. Водите - подземни и повърхностни, които са публичен ресурс, са на подчинение на Министерство на околната среда и водите.

Състоянието на поливното земеделие в страната, което през 80-те години е достигало 13 милиона декара, през 2023 г. достига скромните 280 хиляди декара.

И това е отговорност изцяло в тези две министерства. Както става ясно от тези интервюта на бившите министри – просто си прехвърлят топката, а у нас остава усещането, че въпросните институции работят на принципа на „гробищен парк“ - т.е. инициатива и помощ отвътре за решаване на проблема няма как да се очаква. Относно напояването, също е и положението в камарите по земеделие, където „зърненото лоби“ диктува процесите, защото субсидиите на декар за зърнени култури явно напълно ги устройват.

- И къде е ролята на държавата. Изобщо можем ли да говорим за такава?
- Държавата ни в момента не е в състояние със собствена продукция да изхранва населението, ако изключим зърнените култури, където се разчита изцяло на внос, което поставя в риск националната сигурност. В тази връзка през миналия месец до ДАНС и с копие до служебния министър председател г-н Димитър Главчев е изпратен сигнал за нарушения и факти, саботиращи възстановяването и развитието на поливното земеделие в страната, а именно:
1. Отказ от изпълнение на секторна стратегия приета с Решение на МС.
2. Усвояване на целеви средства, предоставени за „Опазване на природата от вредното въздействие на водите“, за фонд работна заплата на „Напоителни системи“ ЕАД.
3. Изразходване на 5 милиона лева бюджетни средства за инвентаризация на поливните площи, след като същите данни са налични в „Напоителни системи“ ЕАД.
4. Загуби на природен ресурс и финансови средства в особено големи размери.
5. Умишлено неизползване на речния отток на страната в полза на страни, които са извън ЕС.
6. Изпълнение на проекти с европейско финансиране, но без икономическа обосновка и не по предназначение.
7. Предоставяне безвъзмездно и безсрочно на енергийни съоръжения, собственост на търговското дружество „Напоителни системи“ ЕАД, на „НЕК“ ЕАД.
8. Неглижиране от страна на Министерството на земеделието и храните на всички работещи предложения и сигнали.

- Вие пишете доста сигнали, но обратна връзка имате ли…
- Към настоящия момент Министерство на земеделието и храните - в лицето на новия министър г-н Георги Тахов, и новосформираната Дирекция „Хидромелиорации“ - в лицето на г-н Николай Карафезиев, остават глухи за направените работещи предложения. Не говоря само за тези от нас, а и от хората, които са правили милиони декари напояване, както и за опита на съседните ни страни към настоящия момент.
От какво имаме нужда:
1. Преобразуване на „Напоителни системи“ ЕАД в Агенция „Мелиорации“, което ще сложи край на ТЪРГОВИЯТА с поливна вода.
2. Приемането на „Закон за Хидромелиорациите“ и възстановяването на „Фонд Мелиорации“, което ще осигури финансирането на сектора.
3. Субсидиране 100% водата за напояване - вода срещу продукция (както е в Румъния и Гърция), защото това ще извади на светло земеделския бранш.
4. Предоставяне на Агенция „Мелиорации“ възможност за изграждане и лицензиране на сондажи за поливна вода.

- В момента сме в предизборна кампания. Дали някоя партия е заложила подобни неща в програмата си…
- Имам желание във времето на предизборната кампания, защото не съм сам, а има и други експерти по темата, готови да съдействат, да запознаем партиите, които се борят за гласовете на българските граждани, с този огромен проблем. Надявам се в тяхно лице да намерим хора, които са готови да прилагат реално необходимите действия, а не само да споделят впечатления, подобно на господата, от времето, когато са били министри.