Как започна и завърши Новорусия

На 24 май се навършват десет години от събитие, за което сега малко хора си спомнят: през 2014 г. самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народни републики обявиха създаването на единна държава, наречена Новорусия.

Година по-късно самите инициатори на този проект обявиха закриването му. Всъщност от него остана само името "Новорусия". То обаче все още се използва редовно от руски официални лица, включително и от Владимир Путин.

На "Новорусия" като руски исторически и политически феномен е посветен материал на "Медуза".

Името "Новорусия" във връзка със съвременните реалности беше популяризирано от Владимир Путин. На 17 април 2014 г., в разгара на конфликта в Източна Украйна, в рамките на т.нар. си Пряка линия, той каза, че югоизточната част на Украйна е Новорусия, която е станала част от Украйна едва с решение на съветското правителство през 20-те години на миналия век. Спомни си и Екатерина II, която създава Новоросийската губерния, и Потьомкин, който управлява тези земи след завладяването им в руско-турските войни.

В същото време Путин погрешно нарече Новоросийск център на Екатерининска губерния. Всъщност сегашният Новоросийск се появява едва през 1838 г. Официалният център на Новоросийска губерния през 18 век е първо Кременчуг, а след това Екатеринослав (при Павел I за кратко се нарича Новоросийск, сега Днепър).

Преди това, на 6 май, депутатът от Върховната рада на Украйна от Партията на регионите Олег Царьов, който премина на страната на т.нар. Донбаското народно опълчение, заяви, че в страната са се появили или ще се появят в близко бъдеще осем "народни републики", в южната и източната част на страната: Одеса, Николаев, Херсон, Запорожие, Донецк, Луганск, Харков и Днепропетровск - и тогава те ще се обединят във "федералното образувание Новоросия". И той също се позова на Новоросийската губерния на Екатерина.

Опитите за създаване на "народни републики" се провалиха, както знаем, навсякъде с изключение на Донецк и Луганск. На 22 май 2014 г. в Донецк се състоя учредителният конгрес на партията "Новорусия", на който "народният губернатор" Павел Губарев обяви, че нейната цел ще бъде създаването на едноименна държава. На 24 май беше подписан документ за това от лидерите на самопровъзгласилите се ДНР и ЛНР.

По-късно се появи дори "парламентът на Новорусия" - негов говорител стана Олег Царьов. Знамето първоначално включваше син Андреевски кръст на червен фон, а след това бяло-жълто-черен "имперски" флаг.

Също през 2014 г. за един месец историкът Александър Шубин написа книгата "История на Новорусия"по поръчка на Военно-историческото дружество, ръководено от Владимир Медински. Институтът за руска история на Руската академия на науките се зае с колективна монография (публикувана през 2017 г.).

Русия многократно официално отричаше да е страна в конфликта в Източна Украйна. Но едновременно с войната - битките за летището в Донецк, Иловайск и Дебалцово и т.н. - в Русия се провеждаше интензивна пропагандна кампания, целяща да докаже, че голяма част от Украйна е не Украйна, а Новорусия.

Какво ново в Новорусия?

Първоначално това е типично колониално име. Когато Екатерина II създава Новоросийския край, в Америка вече съществуват Нова Англия, колонията Ню Хемпшир, град Ню Йорк (бивш Нов Амстердам), град Ню Орлиънс и вицекралството Нова Испания.

Такива кръщавания са постоянна практика на колониалисти и заселници. Финикийците пристигат на ново място в Африка, построяват град - и го наричат просто Нов град - Карт Хадашт, Картаген. Славяните се преместват на ново място - и изграждат Новгород (Велики, Нижни, Северски, а също и Новогрудок в Беларус).

Новорусия на Екатерина е проект изцяло в духа на заселническата колонизация от 18 век: "цивилизованите хора" завладяват огромни земи от "варварите" (в случая от кримските татари и казаците) - и "в диво поле" се изгражда "ново общество", в което всеки може да започне "нов живот".

Новорусия, разбира се, не е Новият свят: тези земи са добре познати от древни времена. Половецкото поле в "Приказката за похода на Игор" е сегашната Луганска област. Първата битка на древните руски отряди с монголите се е състояла на река Калка - недалеч от съвременния Мариупол.

Дори и през годините на царуването на Екатерина Новорусия не е съществувала постоянно като административна единица: структурата на местното управление се променя, променят се и границите. След създаването на провинцията избухват три войни с Османската империя, в резултат на които Русия анексира почти цялото северно крайбрежие на Черно море, включително Крим. Но "Новоруссия" тогава твърдо се налага като неофициално име, което успешно подчертава, че това е територия на активна колонизация.

Екатерина старателно подчертава, че Новоросия свързва Русия с античното и византийско наследство, тъй като в още по-древни времена гръцките колонии са били разпръснати по северните брегове на Черно море. Оттук и многото гръцки имена, включително Симферопол, Севастопол, Мариупол, Тираспол, Мелитопол, Херсон и Одеса. Те са изковани на имена главно през 18 век, но са внимателно стилизирани, за да наподобяват античността. По-нататъшните планове на Екатерина включват поражението на Османската империя, превземането на Константинопол и възраждането на Византия - дори и внукът на императрицата с подходящото име, Константин, се подготвя да поеме ролята на неин владетел.

Новорусия на Екатерина е колонизирана от "новите руснаци". Например понтийските гърци, сърби и българи, които са привлечени от Османската империя. Но и "старите", разбира се, а като пример е героят на Гогол Чичиков, който се възползва от новорусийската колониална треска за своята измама - и купува крепостни "мъртви души" в Централна Русия за "преселване" в Херсонска губерния.

През 19 век името "Новорусия" постепенно излиза от употреба. Главно защото колониалният проект беше пълен успех: тази територия беше разработена и напълно интегрирана в Руската империя, превръщайки се в нейния най-важен икономически център: първо земеделски - благодарение на степните черни почви, след това търговски - благодарение на пристанището в Одеса, и след това и промишлен - благодарение на Донецкия въглищен басейн.

Защо е бил нужна Новорусия? И защо тя на никого не е нужна сега?

Конотациите за новост - независимо дали колониални, или каквито и да било други - на практика са изчезнали от "Новорусия" на Путин. Ако Павел Губарев, Олег Царьов и други основатели на новата Новоросия през 2014 г. са имали предвид, че ще създадат "нова Русия", освободена от пороците на съществуващата, тогава те никога не са говорили за това директно.

Основателите на "народните републики" винаги са благодарили на Русия и лично на Путин за "моралната подкрепа", но никога не са декларирали публично намерението си да се присъединят към Русия. Очевидно тогава Кремъл е възнамерявал да използва Новорусия почти по същия начин, както Абхазия и Южна Осетия: да създаде замразен конфликт и с негова помощ да поддържа съседната страна в постоянно напрежение.

"Министърът на външните работи на ДНР" Александър Кофман разясни тогава пред британски журналисти за плановете за организиране на нещо като "сепаратистки Интернационал" - и да покани в него и привърженици на независимостта на щата Тексас, на Шотландия и на Страната на баските и т.н. Обикновено обаче, ако има някакви контакти с тези движения, то те са били главно в Москва. Това е и отдавнашна мечта на Кремъл - да създаде някаква глобална мрежа, способна да излъчва своите наративи и да създава различни трудности за "световния ред".

Какво излезе от това, се знае. През май 2015 г., почти година след провъзгласяването на Новорусия, Кофман призна провала на проекта: Харков, Запорожие и Одеса не подкрепиха Донецк и Луганск и никаква федерация на "народните републики" не се получи.

Олег Царьов от своя страна обяви, че "проектът е замразен" и се позова на Минските споразумения: те предполагаха, че "народните републики" ще останат част от Украйна, но ще получат автономия. Явно е, че никаква Новорусия не се вписва в тази концепция.

А после настъпи 2022 г. и Русия просто окупира и анексира териториите на четирите области на Украйна. По това време в речта на Владимир Путин се появи формулата "Донбас и Новорусия". Очевидно първата дума в него се отнася за Донецката и Луганската народни републики, които се борят за своята независимост от 2014 г., а втората - за Запорожката и Херсонската област, части от които Русия вече е окупирала вече без посредници-федералсти.

За десетте години от провъзгласяването на Новорусия досега, тази територия успя да се превърне в нещо като "Див Запад", където всъщност не важат никакви закони, освен господството на силата, и властват бандитски групи и военачалници. А и накрая се превърна във военна зона.

Някои елементи на колониален ентусиазъм обаче отново са видими: руснаци изкупуват жилища в разрушения и окупиран Мариупол. Руската пропаганда непрекъснато се опитва да вдъхнови публиката си с картини на нов живот в "нови територии".

Но ако някой някога се е вълнувал от перспективите за суверенна Новорусия, то явно неговите планове не съвпадат с плановете на кремълския любител на историята на имперските завоевания.