Няколко грешки в изчисленията

"Адмирирам всеки, който мисли как да се помогне на бедните (това е крайно необходимо!), но трябва да отбележа няколко грешки в изчисленията на Валери Найденов", казва икономистът Георги Ангелов в своя профил във Facebook по повод анализът на журналистът Валери Найденов "Как изхвърлихме 10% БВП на боклука".

1. Вярно е, че преди 2008 г. имаше необлагаем минимум и той беше в размер на 600 млн. лв годишно, но не е вярно допускането, че тези пари са отивали в най-бедните. Всъщност, необлагаемият минимум се отнасяше за всички, които плащат данък върху доходите (системата действаше така - от дохода на всеки се изважда необлагаем минимум, след което остатъкът се облага). Поради начина на действие на необлагаемия минимум, до бедните достигаха само 44 млн.лв. - 13 пъти по-малка сума от споменатата в статията.

2. Вярно е, че разходите на правителството имат мултипликатор и всъщност има няколко изчисления за неговото ниво в България. Повечето посочват размер между 0.3 и 0.4 (тази размер се наблюдава и в други малки отворени икономики като България). Умножавайки мултипликатора по сумата от 44 млн.лв. стигаме до ефект от 0.02% от БВП - а не 10% от БВП, както се твърди в статията. Т.е. ефект има, но той е около 500 пъти по-нисък отколкото изчислява Валери Найденов.

3. Не е вярно твърдението, че бедните са пострадали от плоския данък заради премахването на необлагаемия минимум. Първо, данъчната ставка беше драстично намалена за всички (и за бедните). Второ, данъчната реформа беше съпътствана с цял комплекс от мерки, свързани с намаление на осигурителните ставки, промени в минималните доходи, промени в минималните прагове, промени в социалната система и субсидиите, стимули за увеличение на доходите и създаване на работни места, директно компенсиране и т.н. Трето, през 2014 г. беше въведено и връщане на платения данък на хора с доход до минималната заплата (340 лв на месец), т.е. те бяха освободени от данък. Всичко това е многократно повече от 200 лв необлагаем доход, който съществуваше през 2007 г. Т.е. за всички данъкоплатци плоският данък от 10% е по-изгоден от съществуващия преди това прогресивен данък. Връщането назад ще означава загуба на доход за всички.

4. Добре е да уточним, че повечето бедни са сред безработните, пенсионерите и хората извън пазара на труда. Те не плащат данъци - освободени са, независимо дали има или няма необлагаем минимум. Данъкът не им е проблем, а липсата на работа и/или доход.

За съжаление, изводът е, че нито бедните ще забогатеят, нито България ще стане икономическо чудо ако се върне към данъчната система, която съществуваше преди плоския данък. Проблемът с бедността е свързан с липса на работни места и липсата на трудови доходи в много домакинства. И тези хора няма да излязат от бедността с промяна на облагането /те не плащат данъци/, а имат нужда от мерки, създаващи работни места, от инвестиции в квалификация и образование. А това е далеч по-сложно от бърникането по данъчната система.