Как изхвърлихме 10% БВП на боклука

Kитайската културна революция бе триумф на пубертета над средната възраст. Жалко, че днешната младеж не я помни. Щеше да се изкефи. Но ако иска да добие представа за китайското “дадзибао”, където хунвейбини разкулачваха белокоси професори, нека си пусне клипа с предаването “Референдум” на БНТ по темата за плоския данък.*

Винаги съм твърдял, че да обсъждаш сериозна тема по телевизията е

като да четеш Хегел на човекоядците

в тропическа джунгла. Имам предвид българската тропическа телевизия, разбира се. У нас всеки водещ е убеден, че след третата дума може много по-добре да довърши мисълта на всеки професор. А за да има шоу, задължително се вика някой юродив, който да изпадне в транс и да пищи като линейка в задръстване. Рейтингът иска екшън, а не мъдри мисли!

Шоуто "плосък данък" стана, мъдри мисли бяха изхвърлени през прозореца. Може би това е и целта - всякакъв напън на сивото вещество може да убие вярата в плоския тотем. След 5 години биене на чело и благочестиви пости има ли българинът сили за истината?

Но аз няма да ви глезя!

Плоският данък е едно свлачище, което отнася България в небитието и сега ще ви го докажа с факти. “Факт” не идва от fuck, както май са убедени хип-хоп икономистите. Уви, скокът от вярата към знанието изисква лек мозъчен напън. Напънете се. Нужни са само малко събиране и изваждане.

Дори не ви трябват умножение и деление, за да видите ясно, че всичко, което ви говорят вече втора петилетка за плоския данък, е чиста лъжа. Лъжа е, че увеличава данъчните приходи. Лъжа е, че “осветява” бизнеса. Лъжа е, че привлича инвестиции. Истината е точно обратното и то ще ви извади очите.

Сами можете да разгледате бюджетните отчети на страницата на Министерството на финансите и да ги съпоставите**. Но за да ви спестя труда, аз съм подбрал някои опорни числа.

Да започнем с данъка върху доходите на физическите лица (ДДФЛ). На пръв поглед след въвеждането на плоския данък през 2008 г. има увеличение в приходите, макар и мизерно, в сравнение с увеличението през 2007 година. При еднакъв ръст на БВП (брутен вътрешен продукт). Би трябвало да е повече, а е три пъти по-малко.

Но макар и мизерно, това увеличение не се дължи на плоския данък! През 2008 г. бе въведен и

един друг, съвсем нов допълнителен данък -

премахнат бе необлагаемият минимум. Да го наречем “данък бедност”. Стотици хиляди мизерстващи българи започнаха да плащат десятък върху своята мизерия и това естествено увеличи приходите в бюджета. Повтарям, нямаше никакво “осветяване” на богатството. Имаше нов данък и нови данъкоплатци -най-бедните.

Какви са постъпленията от данък бедност ? Това число няма да намерите в официалните отчети, нито в статистиките - то е засекретено. Но през декември министърът на труда и социалните грижи каза по радиото, че ако днес се върне необлагаемият минимум, бюджетът ще се лиши от 600 милиона лева.

Проф. Иван Ангелов пък го изчислява на 500 милиона. Аз приемам числото на министъра, защото той е началство и знае тайните сметки на държавната бюрокрация.

Значи иска се елементарна аритметика - вземаме общите приходи от ДДФЛ, вадим “данък бедност” и остава приходът от плоския данък. Последният официален отчет е за 2012 година. Тогава приходите са били 2 милиарда и 297,7 милиона лева. Махаме 600 милиона “данък бедност” и получаваме 1 милиард 697,7 милиона лева. Това е с близо 130 милиона по-малко от постъпленията от ДДФЛ през 2007 г. - последната година с прогресивен данък. Значи плоският данък не увеличава приходите от ДДФЛ, както се провикна по телевизията г-н Георги Ганев, а ги намалява.

С други думи, неолибералите ни будалкат. А

политиците са или наивни, или доволни

Вярно, този подарък за богатите е отворил огромна дупка в бюджета, но нали “данък бедност” е запушил дупката. Запушил я е с кожата, одрана от най-бедните. По мои неофициални сметки, ако махнем приходите от “данък бедност”, още през 2008 г. плоският данък е намалил постъпленията от ДДФЛ с над 200 милиона лева, за които милионерите трябва да черпят. И вероятно черпят, казва ли ти някой?

Но ако богатите и заможните са доволни, значи не могат да мислят с повече от един ход напред. Защото данък бедност е като термит, който изяжда бизнеса на техните фирми. Ако сте богат, значи обирате каймака на някаква фирма, нали така? Браво на вас. Накъде обаче вървят нещата? През 2008 г. приходите от корпоративния данък стигнаха рекордните 2 млрд. и 228,5 млн. лева. През 2012 г. обаче те спаднаха на едва 1милиард и 478 милиона. При една и съща данъчна ставка - 10%. Намалението е катастрофално - цели 34% за 4 г. Явно бизнесът на фирмите се срива.

 Като дял от БВП преди 5 години корпоративният данък е бил 3,2%, а през 2012 г. се е свлякъл до жалките 1,9%. Не чувате ли зад тези проценти шума от падащите фирмени кепенци? Утре това ще са вашите.

За сведение на медиите, които пак нещо не са разбрали - това показва защо ви се сринаха приходите от реклама. Когато няма на кого да продава, бизнесът не рекламира.

Но г-н Георги Ганев заяви по време на дебата, че между ДДФЛ и корпоративния данък нямало никаква връзка. Гениално! То е все едно да твърдиш,

че яйцето няма нищо общо с кокошката

Нали за да има една фирма приходи, някой трябва да й купи стоката или услугата. Ако тези 600 милиона останат в ръцете на бедните, те ще се изхарчат до дупка, и то за стоки, които най-вероятно се правят в България - кисело мляко, хляб, билети за театър. Като председател на Асоциацията по макроикономика г-н Ганев може да приложи формулата на “мултипликатора”, това е една макроикономическа магия, за да изчисли с колко би се ускорил растежът на БВП. По мои сметки - с около 2%. Значи вместо сега да планираме 1,8 ръст, можехме да планираме 3,8, и то с много повече основание.

Нищо чудно за 5 г. да сме изхвърлили на бунището 10% ръст на БВП. Това е реалната заслуга на данък бедност. Ние ли сме най-умните в Европа? Защото само ние махнахме необлагаемия минимум.

Умните европейци и американци знаят - данък бедност прибира тъкмо парите с най-висок мултипликатор и тогава растежът умира като препикано мушкато. Надушат ли спихващо се местно потребление, инвеститорите бягат през девет земи в десетата. Но българският неолиберал се държи като съпруг, заварен от жена си на калъп: “Не бързай да си правиш изводи скъпа, нещата не са такива, каквито изглеждат!” Как да не са такива, бе, мило, какво правите голи в кревата? Тук съпругът минава в контраатака: “Ти си виновна, защото не ми създаваш благоприятни условия за вярност!”

И като го повтори три пъти, сам започва да си вярва. Да, неолибералите отдавна се самоубедиха и вече дори топ не може да избие заблудите от главите им. Как така хем сме в криза, хем спестяванията достигат рекордни нива? Защо не инвестират тези богати хора? Седят върху вързопи с пари, а не искат едно цехче да открият!

Как да го открият, щом после веднага ще го закрият - никой нищо не купува. Мирише, та смърди на умряла икономика. Но не, според г-н Ганев свиването на корпоративните данъци се дължи на кризата в Европа и всякаква друга мисъл граничи с лудост.

Но пък нали именно износът расте в годините на депресията! И то расте внушително, чудодейно дори. В отделни кризисни години имаше скок с над 20%. Следователно за българския бизнес, който работи с чужбината, няма криза. Има

липса на потребление

у дома. Бизнесът умира не защото Ирландия и Испания имат проблеми, а защото тук и у нас от най-бедните се отнемат 600 милиона годишно и не им остава за хляб, мляко и нови обувки. И като падат кепенците на фирмите, изчезват и работните места, потреблението пак се свива, пак падат нови кепенци и така от година на година, последният да изгаси тока.

Тази патология, при която се развива икономиката на суровинния износ, а вътрешният пазар колабира, е добре описана в класиката. Има даже една знаменита теория за “дуалистичното развитие”. Обикновено нещата завършват с гражданска война. Неслучайно днес обстановката в държавата е 10 пъти по-настръхнала, отколкото преди да се покръстим в плоската вяра.

Но дотук говорим само за преки данъци, а делът им е нищожен - едва 1/4 от данъчните постъпления. Само че преди плоският данък беше към 1/3. Преди три петилетки - наполовина. Все по-голям и по-голям дял пада върху косвените данъци - ДДС, акцизи, глоби и т.н. А тези данъци са регресивни, те удрят в най-голяма степен най-бедните и средните и почти не засягат богатите. Много ясно, че свиват потреблението, увеличават неравенството и убиват бизнеса. В България сега се гордеем с най-регресивната данъчна система в Европа и на планетата и чакаме светлото бъдеще.

Няма да навлизам по-подробно в другите рибарски лакърдии, които бяха хвърлени на висок глас в екшън предаването “Референдум”. Например оригиналното твърдение, че между плоския данък и неравенството нямало никаква връзка и че прогресивният данък нямало да намали бедността и безработицата. Чувате ли се какво говорите? Все едно да твърдите, че когато паднат температурите, времето се затопля.

Но колкото и да е живописно предаването “Референдум”, все пак е

малко еклектично и разнобойно като жанр

Хем ликвидира всякаква интелектуална плевел още в зародиш, хем като тепих не може да се сравнява с “Разбиване”. Какво да посъветвам? Можеше поне мъжете да се облекат в женски дрехи, сега това вдига рейтинг. А, и едни хора в аудиторията понякога ръкопляскат, защо не покажете какво гледат пък те? Вярно, Каролев се старае да раздвижи шоуто, но още е далеч от Мистър Бийн. Дайте му две адреналинки, за да върнете усмивката на лицето му.

Тук един ми подсказва, че Каролев не бил водещ, а Добрина Чешмеджиева. Възможно е, явно пак нещо съм пропуснал. Ако е така, моите извинения!

Автор: Валери Найденов
"24 часа"