Божидар Чеков: Френският Моцарт на финансите подпали европейската опера

Жордан Бардела – лидерът на „Националния съюз“ предупреди френските избиратели „Ако нямам пълно мнозинство на парламентарните избори, аз отказвам поста на министър председател!“ Мъдрост или изнудване? Може би и двете.

Все едно. Кой нормален политик би приел да оглави правителство на страна с Три хиляди милиарда и двеста хиляди милиона дълг и да бъде отстранен при първия вот на недоверие, само шест месеца след началото на управлението на страната. Тази негова декларация паникьоса финансовите пазари и лихвите литнаха нагоре.

Габриел Атал – министър председател в оставка, побърза да обвини „Националния съюз“ в некадърност и липса на смелост. „Тези хора ли искате да ви управляват?“ – обърна се той към избирателите и увеличи сътресението в най-богатата на правила и закони държава в Европа. На практика, какво ще стане, ако „Льопенистите“ спечелят парламентарните избори след десет дни, но откажат да управляват? От където и да бъде погледната ситуацията, изводът е само един – пълен институционален хаус, с последици за целият европейски съюз!

Кой е виновника? Той е само един – словоохотливият, влюбен в себе си политик, бивш служител на банката Ротшилд – Еманюел Макрон. Дори и този слух обаче не отговаря на истината. Макрон не е бил банкер, а „сводник“ между закъсали предприятия, които търсят нов акционер.

Още на сутринта след изборите, в които неговата партия получи унизителни 15% той реши на своя глава да разпусне парламента. Това било достойна постъпка, на политик загубил изборите – според някои. Без никаква подготовка, без да се посъветва с най-близките си хора, Макрон тласна Франция и Европейския съюз в най-лошата възможна криза, тази на неизвестността.

И цялата политическа буря пламва само дни преди началото на Олимпийските игри, над които виси опасността от ислямистки атентати. Чудно ли е тогава, че хиляди туристи анулират резервациите си, което от своя страна ще нанесе огромни загуби на френския туризъм.

В едно от интервютата, след решението, той каза, че е разбрал „Гнева“ на обществото, но не призна вината си за мекушавата политика спрямо нахлуващата от всякъде емигрантска вълна. Не спомена нищо за финансовото си лекомислие, с което налива милиони в бездънната украинска кофа, докато кредиторите тропат на вратата на Франция.

И вместо да запретне ръкави и поведе партията „Ренесанс“ създадена от самият него, в предизвиканите по каприза му избори, Макрон се посвещава на поднасяне на хризантеми, върху братски могили на герои от миналото.