"Да направим Европа отново велика": какво иска Унгария

На 1 юли Унгария поема ротационното европредседателство. Какво означава за ЕС фактът, че начело на Общността застава най-скептичната ѝ членка?

Никой не бе особено изненадан, когато Унгария разкри официалното си мото за шестмесечното председателство на ЕС - "Да направим Европа отново велика". Но това, че то силно напомня на мотото на Доналд Тръмп не зарадва мнозина.

Ултранационалистическият популистки премиер на Унгария Виктор Орбан е близък съюзник на бившия американски президент и най-големият евроскептик сред държавните и правителствените ръководители на ЕС. През последните десет години неговото правителство постоянно влизаше в сблъсъци с чиновниците от ЕС и другите държави членки - заради миграцията в ЕС, заради нарушаването на принципите на правовата държава и демокрацията в Унгария, както и заради военната подкрепа за Украйна.

По време на редица важни гласувания Будапеща се възползва от правото си на вето и забави реализацията на политически мерки, за които всички други страни от ЕС вече се бяха договорили. От опасения, свързани с опазването на принципите на правовата държава и демокрацията ЕС замрази предназначени за Унгария помощи за милиарди, но отпусна впоследствие част от тях след извършването на реформи. А съвсем наскоро Унгария бе осъдена на глоба от 200 милиона евро за нарушаване на правото на ЕС за предоставяне на убежище.

"Ще бъдем почтен посредник"

Задача на председателството на ЕС, което ротира всеки шест месеца, е да посредничи между 27-те държави членки, оставяйки националните интереси на заден план. Освен това страната, която е начело, носи отговорността за напредъка в законодателството на ЕС. В това отношение Европейският парламент постави под съмнение способността на Будапеща да се справи с тази задача.

През юни миналата година парламентът с мнозинство прие резолюция, в която се разглеждаше въпросът как Унгария би могла да се заеме с тази задача при положение, че самата тя не се придържа към правото на ЕС. Но възраженията не бяха обвързващи и не доведоха до последствия.

На първи юли 2024 Унгария поема председателството на ЕС от Белгия и така до края ще представлява и другите държави членки в преговорите с Европейския парламент и Европейската комисия.

На пресконференция в Будапеща унгарският министър по европейските въпроси Янош Бока увери, че неговата страна ще изпълни ефективно задачите на председателството. "Ще действаме като почтен посредник, който сътрудничи лоялно с всички държави членки и институции", подчерта той. По думите му по време на председателството си Унгария иска да увеличи икономическата конкурентоспособност на ЕС, да укрепи отбранителната политика, да се стреми към последователна политика на разширяване и да намали нелегалната миграция чрез по-добре защитени граници и по-ефективни екстрадиции в сътрудничество с държавите извън Общността.

Сред другите намерения Бока открои реорганизацията на кохезионния фонд, която трябва да помага за намаляването на различията между по-богатите и по-бедните региони, както и по-силно ориентирана към фермерите селскостопанска политика, отчитайки протестите срещу мерките на ЕС за климата. Унгария смята да се заеме и с демографските предизвикателства.

Бока обяви и официалното мото "Да направим Европа отново велика", което силно напомня сходния лозунг на Тръмп. То подчертава "очакването, че би трябвало заедно да бъдем по-силни, отколкото поотделно, но и че същевременно би трябвало да можем да си останем такива, каквито сме, когато се съберем", обясни Бока.

Държава "бунтар" начело на ЕС?

"Опасявам се, че унгарското председателство само би могло да укрепи представата, че макар да не спазва правилата, една държава членка, която е "бунтар", може да продължи да се възползва от Общността", казва пред ДВ професорът по европейско право Алберто Алемано. Той смята, че европредседателството е трябвало да бъде отказано на Унгария.

Според Алемано Унгария би могла да повлияе на присъединителните преговори за членство с Киев. "Смятам, че въпросът за отваряне на преговорните глави изобщо няма да бъде повдиган по време на унгарското председателство." Юристът очаква ясни последствия и по отношение на мерките на ЕС за опазване на климата - особено във връзка с целите до 2030 година, на базата на които ЕС иска да постигне нулеви емисии до 2050. Експертът припомня, че унгарското правителство често е отправяло критики към "Зелената сделка" и климатичния дневен ред на ЕС. И в контекста на резултатите от евроизборите и представянето на десните партии в тях, една скептично настроена към опазването на климата страна начело на ЕС може да даде отражения върху позиционирането на Общността като цяло.

Само провокация?

Все пак влиянието на държавите, които председателстват ЕС, не бива да се надценява. Най-голямата част от законодателните инициативи постъпват по линия на ЕК и се одобряват от държавите членки и Европейския парламент.

Западноевропейски дипломат, пожелал анонимност, казва пред ДВ, че е вероятно следващата половин година да премине съвсем нормално. Той е убеден, че "Орбан и неговите хора са наясно, че другите страни от ЕС ще се намесят и ще поемат нещата, ако дневният ред на Общността бъде разклатен." Освен това дипломатът посочва: "Те най-много да използват платформата, за да провокират донякъде. Както с тяхното мото. От нас зависи да бъдем достатъчно дисциплинирани, за да не се повлияем."

Междувременно партията на Виктор Орбан "Фидес" обяви заедно с крайнодясната австрийска Партия на свободата и популисткото чешко движение "Действие на недоволните граждани" (АНО) създаването на ново политическо обединение в ЕП, което ще носи името "Патриоти за Европа". Това стана ясно в неделя, 30 юни. Те канят и други европейски партии да се присъединят към него. За да се създаде нова група в ЕП, трябва да се включат съюзници от още четири държави.