Честито какво?

Ние и независимост?

Все едно момичетата в публичния дом да честват деня на девственицата.

Виждате ли, така ни третират. Вменяват ни, че ние сме абсолютни идиоти и не разбираме какво ни се случва. Затова неизбежно честваме независимостта си. Ние и от думи не разбираме и не вникваме в смисъла на думата „независимост“. Дори съм сигурен, че някъде съществува научен институт, който има изследване за това, че независимостта е лошата и отрицателна форма на така човеколюбивата зависимост. Напълно в тренда ще е скоро „независим“ да се замени със „зависимофоб“.

Днес зависимостта ни е лошо маскирана. Толкова лошо, че за да бъде възможна за преглъщане е необходимо вниманието на хората постоянно да бъде разсейвано. Разбира се, с други зависимости. Я от СССР. Я от Османската империя.

Днес зависимостта ни се маскира като много странно партньорство и другарски съвети. Особено извратени търговски сделки, в които ние никога не печелим.

Зависимостта ни се маскира като загриженост да не попаднем в зависимост. На моменти зависимостта ни изглежда като борба за свобода.

Ако попитате някой , той ще ви отговори, че ние сме независими, а всичко хубаво което ни се случва е в резултат на загрижеността на нашите партньори. Лошите неща са резултат от това, че нашите приятели не смогват да ни опазят. Че останем ли сами ще бъдем погълнати от империята на злото. Само че никой не ни информира, че в момента сме в търбуха на другата империя и единствения път да излезем от там е да бъдем из@кани, ще ме прощавате.

А партньорите дори Европа на две скорости измислиха за такива като нас. Втората скорост е за такива свободни и независими като българите.

Днес честитки от мен няма. Ако трябва да кажем нещо хубаво, е да благодарим на нашите предци, които са имали гръбнак, чест и кураж да се борят за независимостта си. В наше време такава не се намират.