Г-н Пунтила и неговата дъщеря Ева

След супер успешните роли на Г-н Балкански (по Алеко Константинов и Георги Данаилов) и Швейк (по Хашек) актьорът Герасим Георгиев-Геро с тежка стъпка отново атакува емблематичен за изкушените български зрители образ. Няколко поколения още помнят великолепния спектакъл на Леон Даниел в Армията с Йосиф Сърчаджиев в центъра на едно пъстро социално-алкохолно бедствие. Сега, почти три десетилетия по-късно, жрицата на Сфумато Маргарита Младенова прави нов прочит на известната пиеса на Бертолт Брех „Г-н Пунтила и неговият слуга Мати“ в Младежкия театър „Николай Бинев“.

В него Геро е вездесъщият едър (във всяко едно отношение) фински земевладелец с две лица – ларж, благодушен и разбиращ, готов да помогне с работа, пари, съвет или целувка по пръстчето вместо годежен пръстен; но и не по-малко брутален, стиснат и никого не зачитащ в своята „тъмна“ фаза, когато сменя белите небрежни одеяния със строг черен костюм. В основата на вечната амплитуда в неговите настроения а ла д-р Джекил и мистър Хайд (класическо сравнение по Робърт Луис Стивънсън) стои един прост фактор: алкохолът.

Доброто лице е пияният Пунтила, злото – трезвият. Именно според колебанията на спиртомера се изострят или притъпяват социалните антагонизми между богатия земевладелец и бедните селяни, кръчмари, краварки, неговия шофьор Мати (Бойко Кръстанов) и прочее антураж, слугинаж и кандидат-рода на Пунтила; лъсват неизбежните противоречия и неравенство между потенциалния работодател и кандидат-работника.

При директен автор като Брехт не би могло да бъде иначе, но във версията на Маргарита Младенова тези социални и политически послания са сговорчиво преоблечени като кабаре с много песни и музика. Заявката за атрактивна форма, опакована с не особено атрактивни костюми, обаче не успява напълно да грабне публиката – в кресливото кабаре доста акценти и нюанси безславно се губят в общото високо еднотоние.

Приятно изключение са появите на сцената на Гергана Христова – Пунтиловата дъщеря Ева, която с неоспоримия си комедиен талант (вече доказан неведнъж, особено пък като уморена стюардеса в „Летище“)  превръща линията на годежа й с нескопосния аташе (шеметния и тук Вежен Велчовски) в централна. Скуката чат-пат разбива и „профсъюзът на годениците“ - привлечени с галантност, а след това грубо напъдени от имението съответно от пияния/трезвия домакин. Шармантната компания от краварка (Ярослава Павлова), кръчмарка (Мариана Миланова), аптекарка (Лилия Гелева) и телефонистка (Зорница Маринкова), към която в началото „омагьосаният“ от алкохол и женски чар главен герой просто не съумява да упражни „социален подбор“, също заслужава овации.Като цяло обаче спектакълът има още да се развива в посока пълния си блясък. Не съм от онези, които си спомнят в детайли паметното представление на Леон Даниел и изпълнението на тандема Йоско Сърчаджиев-Мирослав Косев като Пунтила и Мати, но едно помня: не беше скучно.

В постановката участват още актьорите Светослав Добрев, Александър Хаджиангелов, Елена Бърдарска, Веселина Конакчийска. Сценографията и костюмите са на Даниела Олег Ляхова, музиката – на Асен Аврамов. Преводът на пиесата е на драматурга Константин Илиев.