Бърз и яростен, Ким Чен-ун в окото на бурята

Река Ялудзян, разположена на границата между Северна Корея и Китай, има тежко изпитание. Напуснала коритото си, вследствие на унищожителните валежи от края на юли месец, тя трябва да се справи с допълнително предизвикателство: след като вече е погълнала множество домове, тя трябва да намери място в себе си и за могъщото тяло на Ким Чен-ун. Същият пори водите ѝ безпощадно и целеустремено, разположен на носа на невина и стенеща под авторитета му гумена лодка. Върховният водач лично води спасителните операции, съобщават севернокорейските медии, а от кадрите по държавните телевизии на Пхенян виждаме как Ким Чен-ун снизхожда инструкции на ратаите в плавателния съд, докато смирява с присъствието си водите на Ялудзян.

Вероятно за да пресъздадат рисковете, които Върховният водач поема, в солидарност с тегобите на любящия го народ, медийните регулатори оставят любопитен кадър: носещата тежка отговорност лодка се килва внезапно настрани и влиза в нережисиран "контакт" с короната на погълнато от водата дърво. Въпреки че се навежда, в опит да не дисциплинира с осанката си клоните на дървото, Ким Чен-ун жертвоготовно понася щета: оправя с ръка разрошената си коса. Това е първият и вероятно последен растителен вид, който дръзва да компрометира прическата на Върховния водач.

Наводнението обаче взема животи, а над 5000 човека са дислоцирани вследствие на природното бедствие. Ким Чен-ун посещава палатковите лагери, дарявайки хората с комфорта и мека топлина на присъствието си. Ръце на верующи се протягат към него, плът от плътта на планина Пектусан. Но в същото време Върховният водач е яростен и бесен, разбираме отново от Корейската национална новинарска агенция (KCNA). Поради загубената битка с наводнението е имало разстреляни, вероятно между 20 и 30 човека, научаваме този път от англоезичните медии. "Те, обхванати от пораженчески настроения в борбата с природата, не се включват уверено в работата по предотвратяване на бедствия, а само очакват шанс от небето", е цитиран Ким Чен-ун от KNCA.

Нищо пораженско обаче няма в духа и действията на Ким Чен-ун. За около един месец Северна Корея изстреля на два пъти балистични ракети (макар и с близък обсег на действие) и разположи до границата с Южна Корея 250 пускови установки за балистични ракети (дизайнът им, според специалистите, наподобява балистичната ракета с близък обсег на действие Hwasong-11D, за която Пхенян твърди, че може да бъде въоръжена с ядрена бойна глава). Впоследствие Северна Корея взриви остатъчна инфраструктура - железопътна и пътна артерия - свързваща страната с Южна Корея, а последната бе обозначена като "вражеска държава" в конституцията на северната ѝ съседка.

Това се случва на фона на летящите балони, които двете държави продължават да си изпращат през милитаризираната им граница от месеци насам. Съдържанието на севернокорейските балони обикновено е съставено от пропаганда, боклуци, включително и екскременти (тези дни севернокорейски балон успя да стигне до президентския комплекс в Сеул, а съдържанието му бе прозаично: към обичайните закани има и подигравка, свързана с това, че президентът на Южна Корея Юн Сук-йол е бездетен). Съдържанието на южнокорейските балони също съдържа политически листовки, но също така и долари, флашки с поп музика и телевизионни сериали, както и снимки с часовниците, които Ким Чен-ун носи, заедно с техните цени. Тази балониада, която си разменят Пхенян и Сеул, бива придружена и от обвиненията на Северна Корея спрямо това, че южната ѝ съседка е изпратила няколко безпилотни летателни апарати, които също разпространявали пропагандни позиви.

Но всъщност това, което по-скоро тревожи севернокорейската власт, са засилените съвместни военни обучения между Южна Корея и САЩ, случващи се на фона на увеличеното военно присъствие на американците в Източна Азия, където, като част от консолидацията на Триадата от Кемп Дейвид (САЩ, Япония, Южна Корея), Вашингтон периодично дислоцира допълнителни военни активи (бойни групи, водени от самолетоносачи, стратегически бомбардировачи и ядрени подводници).

Но подобно на гумената лодка по река Ялудзян, корейският полуостров също е тесен за могъществото на Ким Чен-ун. Оттук Великият водач влезе и в европейското полезрение с това, че същият изпрати севернокорейски войски в Русия. Всъщност първоизточникът на тази информация бе южнокорейското разузнаване (National intelligence service, NIS), според което от началото на този месец е започнала дислокацията на севернокорейски - вероятно специални части и инженерни войски - части в руския Далечен Изток (локализирани в различни бази във Владивосток, Хабаровск, Усурийск и Влаговешенск). Въпреки че в първоначалния доклад на NIS не се споменават конкретни числа, впоследствие ръководителят на въпросното южнокорейско разузнаване заяви, че на руска територия вече са разположени 3 000 военни от Пхенян, като очакванията са тяхната бройка да достигне до 12 000 човека. Според NIS въпросните севернокорейски части биват обучавани в руските бази около споменатите по-горе градове, екипирани са с руски униформи и фалшиви документи. Специален акцент в обучението им, изглежда, е свързано с безпилотни летателни апарати, а вероятно и с управление на бойни изтребители (преди NIS да вдигне частично завесата по отношение на преноса на севернокорейски части в Русия, в средствата за масова информация вече се беше появила информация, че там вече има севернокорейски пилоти).

Постепенно започнаха да се появяват снимкови и видеоматериали, които показват мъже от корейски произход в руски военни бази. На един от тези видеоформати руски глас зад кадър споменава, че са завладени от... (тук видеото прекъсва, за да продължи в политически коректен ракурс). Предвид това, че и Москва, и Пхенян отричат да има такъв пренос на жива сила, интересно е тогава на какво изобщо са функция появата на тези изображения - дали на изключителна немарливост от страна на руските военни или на умишлено пусната информация (на част от снимките корейците - един от тях идентифициран като човек, виждан в обкръжението на Ким Чен-ун - гледат съзнателно към камерите, така че това не са скришом правени фотоси). Въпреки че функциите и предназначението на дислоцираните севернокорейски военни в Русия да не са все още съвсем ясни, то техният "пренос" може да бъде потвърден като факт.

Неяснотите обаче остават много повече от това, което се знае. Така например, не е ясно какво точно получава Ким Чен-ун от Владимир Путин в замяна на изпратените хора и боеприпаси (артилерийски снаряди, балистични и противотанкови ракети, които руснаците използват срещу Украйна). Сателитните изображения показват изключителен трафик на контейнери не само от Северна Корея към Русия, но и обратно, но в тях може да има всичко - от храни до петрол. Най-ценното нещо обаче, което Москва може да даде на Пхенян, не би се съдържало в контейнери. То е know how - за ядрената, ракетната и сателитната програми на Северна Корея. Спекулира се, че руснаците могат да помогнат и за модернизацията на морския флот на "отшелническото кралство", с акцент - изграждането на ядрена подводница. И във всички случаи севернокорейските военни получават обучения, които могат да се превърнат и в жив боен опит, ако бъдат изпратени на украинския фронт.

Така или иначе, сътрудничеството на Ким Чен-ун с Владимир Путин, стъпващо на сключеното в средата на тази година всеобхватно стратегическо партньорство между Северна Корея и Русия, е особено полезно за Пхенян. Един път, посредством него севернокорейският диктатор си осигурява друга спасителна линия както за преодоляването на хроничните проблеми на Пхенян, свързани с дефицита на продоволствени стоки и въглеводороди, така и по отношение на военно-технологичните потребности на страната. Втори път, Ким Чен-ун получава допълнителни гаранции, насочени срещу консолидацията в Източна Азия между Вашингтон, Токио и Сеул (този процес включва също така разведряването на двустранните отношения между Япония и Южна Корея, постигнато последните години благодарение на консервативните управления на Фумио Кишида и Юн Сук-йол).

А тези гаранции са много важни за Пхенян: Китай не би следвал руския авантюризъм в противопоставянето ва банк (тук, сега, с всички средства) срещу колективния Запада. На международната сцена Си Дзинпин играе билярд, а Ким Чен-ун има нужда и от човек като Владимир Путин, който предпочита боулинга - хвърля топката спрямо всички кегли.

Севернокорейският диктатор винаги ще има подкрепата на китайския президент, когато става дума за стратегическото позициониране на Северна Корея срещу САЩ, Япония и Южна Корея, но сега, основно поради потребностите на Русия покрай войната в Украйна, той си осигурява и тактическия гръб на руския държавен глава. Авантюризмът и покачването на мизата са нещата, които обединяват Ким Чен-ун и Путин, и отделя тях двамата от Си Дзинпин.

Рискът за севернокорейския диктатор (а и за руския му колега) произтича от това, че Китай не би позволил романса между двамата да се превърне в нещо повече от това, доколкото Поднебесната империя предпочита да не дели влиянието, което има спрямо Пхенян. Си Дзинпин, много преди който и да е друг, ще удари пръв с юмрук по масата, ако прецени, че Ким Чен-ун и Владимир Путин вече не само се държат за ръцете.

Другият, но този път добре известен риск за Ким Чен-ун, са цигарите. Кадрите от лодката в прелялата река Ялудзян показват, че Великият водач явно вече не може да издържи една пропагандна лента време, без да пуши. Вярно е, че Джеръм К. Джеръм пишеше, че в лодката на нашия живот трябва да има "лула или две". Но южнокорейското разузнаване прави друга равносметка: Ким Чен-ун е 140 кг (помните ли часовниците му? Дори техните верижки спомагат за измерване на обема на китката му), има високо кръвно налягане и семейна предразположеност към сърдечно-съдови заболявания. Страда и от диабет. Още повече обаче - от параноя, която затруднява достъпа му до чужди специалисти и медикаменти. Успоредно на цигарите, алкохолът е другият вреден навик на Великия водач.

Но когато си в окото на бурята, природна и външно-политическа, високото кръвно налягане е някак закономерно.