Алтернативната история на Путин и Тръмп

Путин и Тръмп, двама лидери, които обичат да си присвояват чужди заслуги, се сблъскаха с наследството на Втората световна война. Коментар на Иван Преображенски.

В началото на май американският президент Доналд Тръмп обяви, че Съединените щати са допринесли най-много за победата във Втората световна война, както и в Първата световна война. Във връзка с това стопанинът на Белия дом реши да въведе два нови празника - 8 май и 11 ноември, въпреки че тези паметни дати отдавна са включени в американския календар.

В Москва този акт на американския президент беше приет като неприятелски, което не е изненадващо. Защото за руското общество и руския режим това не е просто празник, а основа на тяхната идентичност и основна връзка между властите и народа.

Кой е по-победоносен?

Още през 2015 година писах в мой коментар (за руската редакция на ДВ), че Русия е загубила символичното право да се нарича наследничка на победителите над нацизма. Войната в Европа, която тя вече беше отприщила, напомняше на мнозина за поведението на агресор.

След началото на пълномащабната война срещу Украйна през 2022 година самите думи "след началото на войната" започнаха да означават съвсем различна война в Европа. Руското общество вече беше разцепено. Част от него все още възприемаше "подвига на съветския народ" като основа на своята идентичност, докато другата част, която включваше както активни противници, така и - колкото и да е парадоксално - поддръжници на агресията срещу Украйна, премина към събитията и престъпленията на настоящето. Властите обаче продължиха да използват (и да обезценяват) резултата от Втората световна война като аргумент в настоящата политика.

Най-очевидният пример за това е военният парад на 9 май, който тази година Путин организира за четвърти път от началото на новата голяма европейска война, която сам отприщи. В рамките на масираното промиване на мозъци Кремъл се опитва да замени старите стереотипи за "нацията победителка" с мита за така наречената "специална военна операция". Това е ново издание на т.нар. победоносност - милитаристична идеология, изградена на основата на гражданска религия, своеобразен култ към загиналите войници, израснал от отровената от официалната пропаганда памет на хората за войната. Това включва и концепцията за "геноцид на съветския народ", която псевдоисториците развиват през последните години.

При деконструирането на тези митове става ясно, че през последните години не се е появило друго легитимно оправдание за правото на руската управляваща класа на власт, както и за войната и насилието. Ето защо решението на Тръмп да се конкурира с Кремъл по отношение на интерпретацията на миналото и създаването на още един център на историческа тежест и политически мит за победителите е опасно за Путин.

Тръмп и Путин: схватката на двама нарциси

Ако не бяха първите сто дни на новия американски президент, които потвърдиха репутацията му на човек, желаещ да докаже абсолютното превъзходство на САЩ като държава и на себе си като личност, човек би си помислил, че Тръмп изпълнява хитър план. Той отново започна да доставя оръжия на Украйна, на думи критикува руския лидер за ударите по цивилното население и периодично го заплашва със санкции. А сега сякаш заплашва Путин и с прекъсване на историческия мит, който все още е ключов за руското правителство, и дори с унищожаването му. Алтернативни паради, събиращи съюзници - не в Москва и дори не в Нормандия, където са дебаркирали в Европа, а някъде във Вашингтон.

Изглежда обаче, че зад неочакваната заявка на Тръмп не стои никакъв план. Налице е само желание да бъде в центъра на вниманието, макар той да има потенциала да се пребори за първото място. Подобно на Путин, Тръмп умее да бъде в центъра на вниманието и да си приписва чужди постижения, включително и тези на своите "велики предци". Както в случая с войната в Украйна или харченето на американския бюджет, Тръмп лесно превръща десетки и стотици хиляди в милиони и трилиони. Като цяло той е достоен противник на руския диктатор по отношение на приватизацията на общото минало.

Изкривена версия на историята като аргумент в политиката

Още преди Путин да дойде на власт, руските патриоти обичаха да разсъждават как Западът подценява решаващата роля на СССР за победата над нацизма. След това този дискурс стана обичаен, а в Москва омаловажаването на ролята на съюзниците от антихитлеристката коалиция се превърна в отричане. По-нататъшните дискусии по този въпрос достигнаха дори до твърдението, че всъщност Съветският съюз не се е борил с Хитлер, а с обединена Европа или дори с "колективния Запад".

В Русия тази история е разказвана толкова често, че не за първи път действа като самоизпълняващо се пророчество. В резултат на това един лидер, толкова нарцистичен, колкото и Путин, претендира за правото да нарича Съединените щати "краен победител". И тук можем уверено да кажем: сам Кремъл поиска това, използвайки една изкривена версия на общата история като аргумент в настоящата политика. Защото в тази игра могат да участват и двама.

* Иван Преображенски e доктор на политическите науки, експерт по Централна и Източна Европа, колумнист и автор на седмична рубрика в ДВ

***

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.