Радев и специалната операция "референдум"

На 9 май президентът Радев не се нареди телом до Фицо и Вучич в Москва, но все пак намери начин да присъства на парада, като започна в България специална операция „референдум“. Политическите цели на Радев са няколко.

Замисълът е византийски – уж укрепваме демокрацията в България, а всъщност се прави опит за спъване на страната по пътя ѝ за еврото. Президентът Радев в своето обръщение специално помоли всички да не тълкуват действията му по този начин. Но проблемът е, че друг начин на тълкуване на тези действия няма. Най-добронамереният прочит би ги определил като зов за мобилизация на антиевропейските сили в България и може би старт на партиен политически проект на Радев, който ще стъпи върху натрупания капитал от специалната операция „референдум“.

Изборът на дата за обявяване на идеята също е важен. Денят на Европа съвпада с военните паради на Путин, които в сегашната ситуация са най-вече търсене на международна подкрепа и оправдание за „специалната операция“ на Русия в Украйна. На вчерашното издание голямата звезда беше Си Дзинпин, до когото Путин беше плътно прилепен. Президентът Радев не се нареди телом до Фицо и Вучич, но пък ясно показа с обявяването на референдума, в чий строй вижда своето място.

Защо не става дума за демокрация

Радев твърди, че акцията му цели вземането на важно решение за страната да стане с „консенсус“. Всъщност това в никоя страна не е възможно: за всяка ключова политика би имало и сериозна опозиция в нормалния случай. Но да кажем, че целта е максимална демократична легитимация на дадено решение. Радев твърди, че въпреки многобройните произнасяния по въпроса за еврото на напълно демократично избрани български органи, това не е достатъчно. Според него е необходим референдум, тъй като доверието в тези органи е ниско.

Представителната демокрация обаче е точно толкова легитимна, колкото и формите на пряка демокрация. Нещо повече, основната форма на управление е представителната демокрация, а референдуми като цяло по света се използват рядко, а в някои страни изобщо не се използват (например в Германия или САЩ на национално ниво няма изобщо възможност за пряко допитване до народа). Това, че над 20 години българските представителни институции подкрепят членството на България в еврозоната е напълно достатъчна демократична легитимация за тази политика. През последните четири години проведохме седем пъти парламентарни избори и всеки един от тях произведе про-европейски мнозинства, които са и про-еврозоната. В такава ситуация да се твърди, че членството в еврозоната няма демократична легитимация, е неоправдано и манипулативно.

Защо кампанията за референдума няма да е информационна кампания за еврото

Президентът Радев твърди, че един евентуален референдум ще компенсира липсата на достатъчно информация на хората за еврото. Ще даде възможност за допълнително убеждаване на гражданите в ползите от общата валута. В този аргумент има голяма доза лицемерие, защото ако някой много иска да убеждава гражданите в позитивите от еврото, може и би трябвало да го прави и без референдум. Всъщност за провеждането на референдум са тези, които са против еврото. И Радев, който твърди, че е особен случай.

Конституцията

От страна на президентството се изляха много приказки за това, как Конституцията на страната била погазена с поправките, които намалиха влиянието на президента върху служебните правителства. Същевременно обаче, Радев не се поколеба да поиска референдум, който дори и неговият правен съветник Крум Зарков справедливо смята за противоконституционен. Крум Зарков даде пример за достойно политическо поведение. Президентът озадачава със своите действия в този случай.

В крайна сметка референдуми на могат да се правят за международно поети задължения на страната. Ние сме се съгласили, че ще приемем еврото, щом отговаряме на съответните условия. В момента вече най-вероятно напълно отговаряме на тях и ако получим покана за еврозоната, базирана на изпълнението на тези условия, трябва да я приемем. Това е правната страна на нещата и в нея няма място за референдум. Конституционният съд също се е произнасял в тази посока, макар и в малко по-различен контекст.

Партийно позициониране

Ясно е, че референдум няма да има, тъй като подобно решение няма да бъде взето от НС. Но политическите цели на Радевата операция са няколко. Първо, в управляващото мнозинство ще бъде внесен известен смут. ИТН и БСП може да решат да застанат на страната на Радев по този въпрос. Това ще направи гласовете на ПП-ДБ решаващи, ако приемем, че ГЕРБ и „Ново начало“ монолитно ще застанат против референдума. Малко вероятно е ИТН и БСП да излязат от правителството за този въпрос, но така или иначе известна суматоха ще бъде създадена. Най-малкото, ще има повод – достатъчно сериозен – за падане на правителството и отиване на нови избори, което само по себе си е дестабилизиращ факт.

Второ, Радев става говорител на евроскептиците с този си ход и обединява евроскептичната опозиция в страната. „Възраждане“, „Меч“ и „Величие“ не са кой знае какво, но и ако Радев застане зад тях, се получава по-кохерентна и по-респектабилна групировка. С отворени валенции към ИТН и БСП, което дава възможност и за разширяване към политическия център.

Трето, става ясно, каква партия ще се опита да направи Радев: тя ще е по-центристка от „Възраждане“, но по-евроскептична от БСП и ИТН. Специалната операция „референдум“ всъщност ще е платформата, върху която евентуален партиен проект на Радев ще стъпи. Интересното е, че с това позициониране той загуби един от най-перспективните си съратници – Зарков. Което означава, че проектът на Радев ще използва русофилски и евроскептични политици.

Котва на българския проевропейски курс

Трябва да се знае, че еврозоната е котва, която би удържала българския европейски курс. Някои се навигираха вече телом на парада в Москва. Други – само духом. Някои се опитват да режат котвеното въже с ножовка. Други – с референдум.

***

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.