Видяхме Германия. А комунистите в България ще се извинят ли?

Германски фирми поеха отговорност за бизнеса с нацистите, макар техните ръководители днес да нямат вина. А кога комунистите у нас ще се извинят за „Света Неделя“, жертвите и убийствата? Има ли България чест и приличие?

Знаете ли какво е базово приличие? В България то е дефицит, особено когато трябва да признаеш някаква вина или срам. И е трудно, трудно, сякаш някому вадят зъб. Едно от най-трудните и сякаш невъзможни неща е да признаеш политически, че си се провалил. Донякъде е и въпрос на PR (нашите до един самоуки пиари са дочули нещо оттук-оттам, и винаги действат по мотото: „отричай, дори да те хванат на калъп“), но има нещо отвъд това. Има приличие отвъд родните свинщини, което не е непременно „позитивна“ пропаганда. Има и неща като чест и достойнство.

Примерът на 49 германски компании

Общо 49 световноизвестни германски компании, чиито продукти ползвате масово - цветът и историята на бизнеса в Германия, намериха сили в себе си (по повод 80 години от края на Втората световна) да излязат с декларация. Тя, най-общо, заявява, че поемат отговорност за дедите си, които са правили бизнес с нацистите. Включително и за това, че „германските компании помогнаха за консолидирането на управлението на националсоциалистите“. В тази забележителна и внимателна декларация, разбира се, липсват някои неща, но въпреки това звучи мъжки. Пропускам характерните фрази за „крехкостта на демокрацията“.

Тоест, мъжко е (а защо не и женско?) да кажеш - добре, виновен съм за някои неща. Нося си отговорността и "йоще срама на челото". Декларацията е подписана от сума ти днешни германски шефове, които, разбира се, не са виновни за нацизма. И тук за мен идва културата на приличието, каквато ние така и не видяхме в България.

Не само не искат да се извинят, но и владеят държавата

Сто пъти сме говорили за това, но ето и сто и първият: българските комунисти не просто не искат да се извинят за жертвите, убийствата, самомитологизираната роля на Червената армия, лъжите, фиктивното комунистическо битие и измисления съветски свят. Не, те ни се хилят в лицето и не, и не. Нещо повече - те, българските днешни късни комунисти, владеят държавата. Те искат референдум за еврото, обичат си СССР (по путинско подобие) и са злоради като деца-побойници: „сега ще видите вие, мръсни прозападни копелета“.

А колко щеше да е красиво, ако въпросните имаха емпатията и относителното приличие на въпросните германски компании. Можеше поне едно „извинявайте“ за Народния съд или пък за трижди фалиралата соц-България, в която мнозинството бяха роби на труда, като по Георги Кирков.

Нито един не се извини за жертвите на комунизма

Да напомня: комунизмът у нас изтрепа общо поне 50-60 000 души. Изумителното е, че нито един – нито един! – от наследниците на тези хора така и не се извини. Нито за атентата в „Св. Неделя“, нито за нещо друго. А можеха, ако не бяха такива. Самият президент Радев, от когото мирише на пост-комунистическо, та не се трае, можеше да каже нещо в смисъл, че се помиряваме завинаги и че жертвите на комунизма спят дълбоко край своите палачи, т.е. поне да изкоментира факта за жертвите след 9 септември.

От Радев, разбира се, не може да се очаква нищо, освен да бръжди нещо там за мир и че Украйна не може да победи. Но това е нео-комунизмът (да, и чрез БСП, и варненския трол) – ние никога няма да се извиним по начина на горните компании. Добре, разбирам: ние винаги ще сме „лишь освободится от прошлого“, но все пак, все пак. Какво все пак? Ами, червените и ДС, поне поднесете едно „дезоле“, за сума ти чудовищни престъпления. И едва тогава президентствайте, т.е. бъдете червени роби и велики путинисти.

Един вбесен въпрос

Като казах „велики путинисти“: да ви разкажа още нещо. Руска приказка от имена: Пригожин, Политковская, Литвиненко, Естемирова, Немцов. За щастие, не и някой като Манделщам.

И пак, вбесен, да попитам хората, които харесват комунизма: верно ли искате „Москвич“ след 10 години чакане, робска заплата, мокър салам и копърка? И пак да попитам вбесен – кога ще се извините? За всичко?

Немските компании току-що го направиха. А вие, г-да на „вината с мезета“?

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.