"Обърна ли палачинката" Тръмп спрямо Путин?

Съвсем наскоро президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви по адрес на руския си колега Владимир Путин, че е "загубил разсъдъка си" и "си играе с огъня" - доста нетипично в сравнение с последните няколко месеца, които се явяват и първи месеци от втория мандат на Тръмп в Белия дом.

Американският лидер беше оставил устойчивото впечатление, че намира руския си колега за "разумен" човек, с когото е готов да "прави бизнес".

Което доведе до реакции сред европейските лидери, а мнозина наблюдатели търсеха обяснение за изненадващите "проруски" нагласи на Доналд Тръмп.

И сега - изведнъж обрат. На какво ли се дължи?

Наистина ли Доналд Тръмп доскоро е бил в неведение и едва сега е "прогледнал" относно намеренията и действията на Владимир Путин? Възможно, но по-малко вероятно. Все пак, Тръмп има натрупан опит от предния си мандат и не би следвало толкова лесно да бъде воден за носа толкова дълго време. Макар че, знае ли човек...

По-вероятно е Тръмп и преди, и сега да се изказва "ситуационно" спрямо Путин, а в действителност да не е променял истинското си отношение.

Известен е афинитетът на американския президент да разглежда международната политика като бизнес, а в бизнес преговорите е добре от време на време да "четкаш" отсрещната страна, без обаче да издаваш какви в действителност са намеренията ти.

И когато прецениш, че е дошъл моментът, да обърнеш дебелия край. "Нищо лично, Сони, просто бизнес", както се казва в една от най-големите класики в историята на киното.

Що се отнася до отношението на Тръмп към украинския президент Володимир Зеленски, там подходът беше в обратна хронология (първо се изпокараха в Овалния кабинет, после водиха конструктивен разговор във Ватикана след погребението на папа Франциск), но логиката и тук е подобна.

Ще бъде интересно да видим и дали след проведената в неделя украинска военна операция "Паяжина" Тръмп ще продължава да смята, че Зеленски "няма карти".

Но да се върнем към Путин. Тръмп направи немалко реверанси към него и това създаде едва ли не усещане, че настъпва нов световен ред, при който Съединените щати преминават от лагера на демокрациите в този на автокрациите. (Групирането на геополитическите играчи по политически системи е дълбоко погрешно, но да не разводняваме темата.)

Конфликтът между Русия и Украйна ни засяга в голяма степен тук, в Европа, но за Съединените щати това далеч не е така.

Тази тема въобще не е от приоритетните за редовите американски граждани - особено за тези, гласували за Доналд Тръмп. Нещо повече, за тях Русия и Украйна са нещо такова, каквото са за нас щатите Северна и Южна Каролина - а това никак не предполага мотивация за (продължаваща) американска ангажираност.

Даже не би било учудващо, ако самият Тръмп преди началото на "тридневната специална военна операция" трудно да е правил разлика между Русия и Украйна; а и сега, основната разлика между тях за него да е, че първата притежава ядрени оръжия, а втората - не.

На Доналд Тръмп не му пука нито за Путин, нито за Зеленски. Нито за Москва, нито за Киев.

И това е логично - той е президент на Съединените щати, а военните действия се водят в Европа, не в Централна Америка. От гледна точка на САЩ и американските интереси, войната в Украйна е една досадна тегоба, която е най-добре да приключи колкото се може по-скоро, без особено значение как. И да се прави бизнес и с двете страни, по възможност. Нищо лично, нали така?

Разбира се, това е опростенческият поглед върху ситуацията. Но и един по-задълбочен би довел до същия извод. САЩ продължават да са глобална сила номер едно, но вече в един доста по-мултиполярен свят, където Китай им "диша във врата", Иран набира сила и самочувствие, Турция играе собствена игра...

Отдавна мина времето на Студената война, когато САЩ и СССР можеха чрез свои проксита безпроблемно да си отварят по няколко фронта в различни точки на света, а останалият свят повече или по-малко се съобразяваше с двете суперсили.

Сега на Съединените щати би им дошло в повече да поддържат огъня и в Украйна, и в Близкия изток (което обяснява пестеливата им подкрепа към Израел), и в Южнокитайско море (Китай срещу Тайван), и по 38-ия паралел между двете Кореи.

Така че, очевидно Тръмп е "набрал" на Путин, задето му бави следвоенните планове.

Но и това вероятно подлежи на корекция в един следващ момент. Няма вечни приятели (и врагове) - има вечни интереси.

Любопитно е обаче защо повече от 24 часа след операция "Паяжина" (пиша тези редове в понеделник късно вечерта -б.а), Тръмп мълчи по отношение на Зеленски...

А, имаме реакция - говорителят на Белия дом Карълайн Левит е обявила, че Тръмп е готов да се срещне с Путин и Зеленски в Истанбул. Очакваме продължение...