Конфликтът в Близкия изток: страховете на арабските държави

От Дамаск до Аман, и от Бейрут до Багдад: арабските държави се страхуват от ескалация на конфликта между Израел и Иран. В Кувейт дори са готови с планове за действие в случай на повишена радиация.

Хората в Бейрут, Багдад и Дамаск са притеснени от това, че в непосредствена близост до тях пламна нов конфликт. Докато Иран и Израел си разменят удари, арабските държави, в ролята на наблюдатели, се страхуват от ескалация на конфликта, отбелязва германската обществена телевизия АРД.

Те остро осъждат израелските атаки

Арабските държави осъдиха остро израелското нападение срещу Иран и го определиха като накърняване на суверенитета на Ислямската република в нарушение на международното право. Техните декларации влизат в силен контраст с декларацията на държавите от Г-7, която подчертава правото на Израел на самозащита и представя Иран като основен виновник за нестабилността и терора.

АРД пише също така, че формулировките правят впечатление: Йордания и Катар подчертават приятелството си с Иран, а Саудитска Арабия дори определя Ислямската република като братска държава. Старите вражди между държавите от Персийския залив с преобладаващо сунитско население и шиитски Иран отстъпиха през последните две години на заден план.

Египетският политолог Мустафа Камел Сайед казва пред германската обществена медия следното: "Всички държави от залива междувременно имат добри отношения с Иран. Въпреки близостта си със САЩ в актуалния конфликт те са всъщност повече на страната на Иран, тъй като не одобряват подхода на Израел и не искат една страна да доминира в целия регион".

Опасения сред съюзниците на Иран

Дружеският тон спрямо правителството в Техеран е съпроводен обаче от загрижеността, че с помощта на подкрепяните от него милиции Иран може да пренесе конфликта и към арабските държави. Хутите от Йемен вече изстреляха ракети в посока Израел. Хизбула в Ливан и шиитските милиции в Ирак засега са по-скоро сдържани.

В преки разговори с иранското правителство външните министри на много арабски страни са настояли тази сдържаност да се запази, отбелязва АРД. Те се опасяват, че нападение на шиитските милиции в Ирак срещу американски военни бази би могло да предизвика САЩ да се намесят директно в конфликта – а това би дестабилизирало региона още повече.

Големи са и опасенията, че конфликтът между Израел и Иран ще блокира търговските маршрути в региона – въздушното пространство над държави като Ирак, Йордания, Сирия или Ливан отсега е временно, но изцяло блокирано. Индикациите от Иран, че обмисля затваряне на Ормузкия проток, тревожат държавите от Персийския залив. Оттам преминават около 20 процента от световния износ на нефт, припомня АРД. Респективно затварянето би излязло скъпо и на държавите от залива, и на световната икономика.

Енергийният експерт Гаурав Шарма казва пред германската обществена медия, че Иран е в състояние да предприеме тази стъпка, но той не я смята за вероятна, включително защото блокирането на протока ще попречи и на иранския износ за Китай.

В Кувейт се безпокоят, че възможните последствия от израелските атаки срещу Иран могат бързо да достигнат Кувейт. Така например са изготвени планове за действие как болниците да реагират при радиоактивност, ако Израел нападне иранската АЕЦ в Бушер – тя е само на 300 км по въздуха от Кувейт.

Ще бъде ли опазена стабилността?

Най-голямата тревога на арабските държави обаче е трайната регионална нестабилност, посочва АРД. От една страна предимно авторитарните режими се отнасят скептично към всяка промяна и виждат в нея потенциална заплаха за собствената си власт. От друга – намеците от Израел, че е мислимо и сваляне на иранския режим, будят мрачни спомени. Навлизането на САЩ в Ирак през 2003-а доведе до смяна на режима в Багдад, а последствията бяха гражданска война, хаос и подем на терористичната организация „Ислямска държава“ (ИД).

На този фон над 20 арабски и други ислямски държави призовават в съвместна декларация към деескалация, за преговори с цел постигане на всеобхватно примирие. Там се настоява още за превръщането на целия Близък изток в зона, свободна от ядрено оръжие. Това би включвало и Израел. Парадоксът е, че и ядрената сила Пакистан е подписала декларацията.