Ще се задоволи ли вече Нетаняху само с ядрена сделка

Бенямин Нетаняху избра момента за удара по Иран с изключителна прецизност. В разгара на седмицата дясната му управляваща коалиция бе на прага на разпад заради остро поляризиращия въпрос дали студентите в религиозните семинарии трябва да бъдат освободени от военна служба. Именно тогава започна безпрецедентната и досега изключително успешна офанзива на Израел - насочена както към ядрените обекти на Техеран, така и към висшето му военно и разузнавателно ръководство. Резултатът е силно изразен ефект на "сплотяване около знамето".

Нетаняху, познат и с прякора си Биби, несъмнено е преценил правилно, че точно такава ще бъде реакцията.

Днес както лидерите на опозицията, така и тези на коалиционните партии, демонстрират единство в момент, който може спокойно да се нарече първа глава от война - война, която Нетаняху дълго е желаел да води. Това е и конфликт, към който израелският военен и разузнавателен апарат се подготвя търпеливо и систематично поне от две десетилетия.

Както и през миналата година, когато Израел нанесе поразяващ удар срещу шиитската групировка Хизбула в Ливан - основния регионален съюзник на Иран - така и сега действията следват внимателен сценарий. Тогава операцията доведе до обезглавяване на ръководството на организацията, елиминиране на нейния лидер и висши командири, както и до унищожаването на значителна част от ракетния ѝ арсенал. Историята очевидно се повтаря - с нов мащаб и същата решителност.

Дори сред най-яростните критици на Биби - онези, които отдавна настояват за неговото оттегляне и не биха искали да му дадат дори миг политическо спокойствие - не се забеляза колебание да изразят подкрепа за превантивната атака срещу Иран. А и как биха могли да не го направят, дори ако в себе си хранят съмнения за това накъде могат да отведат Израел безкрайните войни на Нетаняху - и дали в крайна сметка амбицията му да трансформира региона няма да се окаже просто акт на политическо високомерие.

Опозиционният лидер Яир Лапид отправи благословии към "силите за сигурност". Центристът Бени Ганц, който напусна военния кабинет на Нетаняху през 2024 г., публикува молитва, рецитирана всяка седмица в синагоги за благополучието на израелските сили за сигурност, добавяйки накрая "всички сме обединени срещу враговете си".

Яир Голан, лидер на левите демократи, каза: "Силен народ, решителна армия и стабилен тил зад тях, ето как винаги сме били победители и ето как ще победим и днес". Авигдор Либерман, лидер на дясната партия "Исраел Бейтену" и бивш вицепремиер, който миналата седмица критикува Нетаняху за въоръжаването на престъпни милиции, превърнали се в кланове, противопоставящи се на Хамас в Газа, бързо публикува в социалните медии: "Вечният народ не се страхува."

Нетаняху често е обвиняван в манипулативно поведение, подтиквайки израелците да вярват, че всякакво споразумение за прекратяване на боевете в Газа би оставило страната изправена пред екзистенциална заплаха по южната ѝ граница. Мнозина в Израел не споделят тази позиция - сред тях са бившите премиери Ехуд Олмерт и Ехуд Барак, както и бивши ръководители на разузнаването, включително Яков Пери. Те открито заявяват, че Нетаняху манипулира общественото мнение и умишлено удължава конфликта в Газа, за да запази властта си. Освен това го обвиняват, че е склонен към милитаризъм и е неспособен да се превърне в истински миротворец.

Но що се отнася до разработването на ядрена бомба в Иран, съществува широко разпространен израелски консенсус, че режимът на аятолах Али Хаменей, въоръжен с ядрено оръжие, наистина би представлявал екзистенциална опасност за еврейската държава.

Разбира се, успехът ражда нов успех. В подобна атмосфера малцина биха се осмелили да влязат в открит дебат с Нетаняху относно постигнатото досега от израелските военни и разузнавателни служби. А списъкът с резултати е внушителен: ликвидирането на четирима висши командири от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (КСИР), включително ръководителя на иранските военновъздушни сили; елиминирането на половин дузина водещи ядрени учени; поразяването на ключови съоръжения за балистични ракети и допълнителното отслабване на и без това разклатената иранска противовъздушна отбрана. Освен това са нанесени щети върху обекти, свързани с ядреното производство - макар че точният мащаб на пораженията все още остава неясен.

Иранците не се справиха добре в подготовката за израелската офанзива, като удължиха ядрените преговори с екипа на президента на САЩ Доналд Тръмп, давайки на Нетаняху възможност да се възползва.

"Атака срещу Иран стана неизбежна", каза пенсионираният генерал Йоси Купервасер, бивш член на израелския екип за преговори по ядрената програма на Иран и сега ръководител на Йерусалимския институт за стратегия.

"Техеран открито отхвърли американското предложение и отказа да сътрудничи с МААЕ, като ѝ предоставя информация. Междувременно Иран натрупа големи количества високообогатен уран и започна да ускорява усилията си за разработване на оръжия", каза той.

Тръмп може би е имал и съмнения относно въздействието на войната на Биби срещу Иран и как биха могли да реагират арабските страни от Персийския залив. Затова държавният секретар Марко Рубио побърза да увери света, че Съединените щати не са участвали в ударите и настоява, че решението на Израел е било едностранно.

Но ако Тръмп наистина беше категорично против действията на Израел, той би могъл да го заяви далеч по-откровено - както в частни разговори, така и публично, по примера на други американски президенти в миналото. Израелските лидери неведнъж са действали в разрез с волята на Вашингтон, но този път подобно противопоставяне липсва. Вместо това Тръмп изглежда предпочита да играе на сигурно - от една страна подчертавайки, че не желае пълномащабна война с Иран, но от друга - внушавайки, че Техеран сам си е причинил настоящата ескалация.

И отново, успехът ражда успех.

Тръмп, както знаем, мрази губещите. Биби изглежда като победител в момента. А Тръмп е готов да използва израелската сила, за да се опита да принуди Иран да се съгласи на ядрена сделка, която го удовлетворява. Дали това ще се получи, предстои да видим сега, след като Иран отвърна на удара далеч не ограничено и избра да изстреля балистични ракети, принуждавайки САЩ да помогнат за защитата на Израел. Войните имат неприятния навик да излизат извън контрол, причинявайки ефекти, които никой не е предвидил.

От гледна точка на Иран, Тръмп играе двойна игра и това би могло да навреди на перспективите за ядрени преговори.

"Според Иран няма начин правителството на Нетаняху да е действало без зелена светлина от САЩ", каза Ели Геранмайе от Европейския съвет по външни отношения.

Тя добави, че хардлайнерите в Техеран може би ще наберат сила от израелската атака.

"През последната година в Иран се проведе вътрешен дебат дали страната е допуснала стратегическа грешка, като не е реагирала по-остро на предишни израелски атаки", каза Геранмайе.

Проблемът за иранските хардлайнери е, че Израел държи повечето военни козове. Системата за противовъздушна отбрана "Железен купол", подкрепата от САЩ и Йордания, както и превъзходните израелски разузнавателни способности сериозно ограничават възможностите на Иран за ответен удар. А с отслабената и дезорганизирана Хизбула е малко вероятно Техеран да разчита сериозно на ливанските си съюзници да окажат ефективен натиск върху Израел.

На този фон - при положение че слабостта и некомпетентността на иранския режим стават все по-очевидни за собствения му народ - възниква един по-съществен въпрос: ще се задоволи ли Биби само с евентуална ядрена сделка?

Без съмнение амбицията му е далеч по-голяма: не просто да нанесе удар, а окончателно да смаже теократичния режим в Иран и да създаде условия за смяна на властта. През годините Нетаняху нееднократно е заявявал, че крайната му цел е да подкопае духовното ръководство в Техеран. Той постави този въпрос на дневен ред още миналата година, когато започна офанзивата си срещу Хизбула. Тогава стратегията на "обезглавяване" проработи в Ливан - успех, който допълнително го окуражи да мисли в още по-глобален мащаб, с визия за преосмисляне на Близкия изток при условия, значително по-благоприятни за Израел.

"Широтата и мащабът на тези удари - срещу висши ирански служители и други военни съоръжения, в допълнение към ядрените обекти - предполагат, че тази операция е предназначена не само да разубеди Иран от създаването на ядрени оръжия, но и да ограничи всеки потенциален военен отговор и дори да дестабилизира режима", каза Матю Савил от Кралския институт за обединени служби, британски мозъчен тръст.

Разгромът на Хамас и Хизбула, съчетан с разкриването на техния покровител Иран като износен "хартиен тигър" с притъпени нокти, би могъл до известна степен да послужи като изкупление за Нетаняху. Именно заради сериозните пропуски в сигурността, позволили клането от 7 октомври, мнозина израелци все още го държат отговорен.

В тази ситуация, парадоксално или не, най-големият шанс за оцеляване на иранския режим може да се окаже именно предложението за сделка, дошло от Тръмп. Просто трябва да се подпише - точно сега.