Защо е малко вероятно Русия да окаже военна помощ на Иран

Руският президент Владимир Путин каза, че „неоправданите“ американски атаки срещу иранските ядрени обекти са изправили света пред голяма опасност и обеща да помогне на иранския народ, но не каза как, отбелязва Ройтерс, пише БТА.

Американският лидер Доналд Тръмп и Израел публично допуснаха възможността за ликвидиране на върховния лидер на Иран и смяна на режима, стъпки, които според Москва биха тласнали целия регион към бездната на широкомащабен конфликт.

Путин прие иранския външен министър Абас Арагчи в Кремъл вчера в присъствието на ръководителя на руската дипломация Сергей Лавров, външнополитическия си съветник Юрий Ушаков и Игор Костюков, началника на военното разузнаване ГРУ.

„С нищо непредизвиканата агресия срещу Иран е напълно необоснована и за нея няма никакво оправдание“, каза Путин пред Арагчи и добави, че иска да обсъди начини за успокояване на кризата. „От наша страна полагаме усилия да подпомогнем иранския народ.“

На среща по-късно с военни Путин изтъкна изострянето на конфликта в Близкия изток и включването в него на външни за региона сили, но не назова поименно САЩ.

„Външни за региона сили също биват въвлечени в конфликта“, каза Путин. „Всичко това тласка света в много опасна посока.“

СТРАТЕГИЧЕСКО ПАРТНЬОРСТВО

Руският заместник външен министър Сергей Рябков отговори по следния начин на въпрос на държавната осведомителна агенция РИА Новости на въпрос дали Иран е поискал военна помощ: „Взаимодействаме си с Иран в много области. Разбира се, би било безотговорно от моя страна да разкрия съдържанието на контактите, които се осъществяват, включително днес, предвид всички обстоятелства“.

Рябков добави, че стратегическото партньорство между Москва и Техеран е „нерушимо“, и посочи, че Иран има пълно право да се защитава.

Путин, чиято армия води война на изтощение в Украйна, не показва особено желание да се конфронтира със САЩ заради Ислямската република точно сега, когато Тръмп иска да възстанови отношенията с Русия, отбелязва Ройтерс.

Помолен да коментира дали американската атака срещу Иран ще се отрази на развиващия се диалог между Вашингтон и Москва, говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отвърна: „Това са отделни процеси“.

Русия заяви преди това, че също не иска Техеран да разработи атомна бомба, стъпка, която според Москва би предизвикала ядрена надпревара в Близкия изток.

Иранските официални представители смятат, че не получават достатъчна подкрепа от руска страна и се чувстват предадени както от Русия, така и от друга велика сила, Китай, отбелязва Ройтерс.

През 2015 г. Москва се намеси в гражданската война в Сирия в полза на президента Башар Асад, но когато миналата година правителствените врагове настъпваха към Дамаск, тя отказа да изпрати войски и още бойна авиация, тъй като сметна обстановката за твърде опасна; Русия все пак предостави убежище на сирийския лидер, след като той бе свален от власт.

В Русия има призиви за подпомагане на Техеран по същия начин, по който Вашингтон подкрепя Украйна – със системи за противовъздушна отбрана, ракети и спътниково разузнаване.

В неделя, след американските удари, Русия, Китай и Пакистан внесоха в 15-членния Съвет за сигурност на ООН резолюция с призив за незабавно и безусловно спиране на огъня в Близкия изток.

Руският постоянен представител Василий Небензя припомни аргументите на бившия държавен секретар на САЩ Колин Пауъл, с които той убеждаваше Съвета през 2003 г., че Саддам Хюсейн е непосредствена заплаха за света заради запасите на Ирак от биологични и химически оръжия.

„Отново ни карат да вярваме на американските басни, за да бъдат причинени отново страдания на милиони хора, живеещи в Близкия изток“, каза Небензя. „Това затвърждава убеждението ни, че нашите колеги от САЩ не са си извлекли никакви поуки от миналото.“

ЗАЩО Е МАЛКО ВЕРОЯТНО РУСИЯ ДА ОКАЖЕ ВОЕННА ПОМОЩ НА ТЕХЕРАН

След началото на израелските атаки срещу Иран парламентът на Ислямската република Меджлисът ратифицира Договора за всестранно стратегическо сътрудничество с Русия. Споразумението бе сключено през януари от президентите на двете страни, а Думата в Москва го ратифицира преди два месеца, припомня „Дойче веле“.

Но въпреки гръмкото си име това съглашение не представлява пакт за взаимна отбрана, отбелязва германската медия. То не съдържа клауза за военна взаимопомощ в случай на нападение и предвижда единствено двете страни да се въздържат от всякаква подкрепа за противниците на другата страна.

Според Марианна Беленка, която е експерт по Близкия изток и напусна Русия след началото на войната в Украйна, за да се установи в Израел, Москва е малко вероятно да окаже каквато и да било пряка военна подкрепа на Иран, поне не и официално и публично.

„Тя няма нужда да го прави, особено сега, когато се опитва да възстанови отношенията с Вашингтон, макар че известни задкулисни действия не могат да бъдат съвсем изключени.“

РУСИЯ КАТО ПОСРЕДНИК

Според Беленка Путин е искрен в публичните си предложения да посредничи между Иран и противниците му. Според нея миналата година руският лидер е посъветвал върховния водач на Ислямската република аятолах Али Хаменей да се върне на масата за преговори.

В скорошно интервю за новинарския канал „Ей Би Си Нюз“ Тръмп каза, че е отворен за възможността Русия да посредничи за уреждане на израелско-иранския конфликт.

Беленка смята, че като посредник Москва „може би няма да бъде в състояние да окаже същия натиск върху Техеран като Вашингтон, но може да послужи като канал за комуникация“.

По време на непреките преговори между САЩ и Иран през април Русия наистина се очакваше да играе значима роля в случай на ядрено споразумение с Ислямската република. Вестник „Гардиън“ съобщи, че Москва е оглеждана като възможно местоназначение за иранските запаси от високообогатен уран и че може да действа като безпристрастен арбитър при каквито и да било нарушения на споразумението. Подобна договорка би предвиждала, че ако САЩ нарушат договореностите, Русия ще върне обратно на Ислямската република високо обогатения уран.

Но подобен договор би означавал също, че Франция, Великобритания и Германия ще загубят ролята си на гаранти по въпроса за иранската ядрена програма, каквато имаха по силата на Виенското споразумение от 2015 г., от което Вашингтон излезе едностранно при първия мандат на Тръмп. То предвиждаше облекчаване на ембаргото срещу Техеран в замяна на отказ от иранска страна от обогатяване на уран, основен компонент за производството на ядрено оръжие.

Иран твърди, че ядрената му програма е за граждански нужди и отхвърля обвиненията, че иска да разработи ядрено оръжие.