Делото срещу Booking.com и къде е България? Ивелин Кичуков пред ФАКТИ

Хотелиерски асоциации от 26 европейски държави са започнали мащабно съдебно дело срещу онлайн туристическата платформа Booking.com, оспорвайки използването на клаузи за ценови паритет, които според тях ограничават конкуренцията и водят до завишени комисионни такси. В иска участват националните хотелски асоциации на Австрия, Белгия, Хърватия, Кипър, Чешката република, Дания, Естония, Финландия, Германия, Гърция, Унгария, Исландия, Ирландия, Италия, Латвия, Лихтенщайн, Литва, Люксембург, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения и Швейцария. Къде е България… Пред ФАКТИ говори д-р Ивелин Кичуков, председател на Българската асоциация по туризъм.

- Г-н Кичуков, хотелиерски асоциации от 26 европейски държави започнаха мащабно съдебно дело срещу онлайн туристическата платформа Booking.com, оспорвайки използването на клаузи за ценови паритет. Как се стигна до този иск?
- Хотелиерите в Европа се обединиха, защото години наред Booking.com налагаше т.нар. клаузи за ценови паритет – хотелите нямаха право да предлагат по-ниски цени на собствения си сайт или през друг канал. Това изкривяваше конкуренцията и оскъпяваше услугата. През септември 2024 г. Европейският съд постанови, че тези практики нарушават закона, а от юли 2024 г. те бяха премахнати. Сега над 10 000 хотела от 26 държави, подкрепени от националните си асоциации и HOTREC, търсят компенсации за надплатени комисиони в периода 2004 - 2024 г. Именно тази комбинация от дългогодишен натиск и съдебно признание за нарушение доведе до мащабния иск.

От страна на Българската асоциация за туризъм ние подкрепяме това дело, защото българските хотели също години наред бяха поставени в неравностойно положение.

Нашата цел е не просто възстановяване на надплатените комисиони, а защита на правото на всеки хотел да определя свободно собствената си ценова политика. За нас това е ключова стъпка към възстановяване на честната конкуренция и към по-устойчиво развитие на туризма в България и Европа.

- Хотелиерските асоциации са започнали делото заради ценови ограничения. Да го преведем на разбираем език. Какво е „ценово ограничение“?
- Ценово ограничение означава, че Booking.com задължаваше хотелите да не предлагат по-ниски цени никъде другаде – нито на собствения си сайт, нито през други партньори. Така хотелът не можеше свободно да определя колко да струва една стая, а клиентите често плащаха повече. Това е и причината асоциациите да заведат делото – за да върнат правото на хотелите сами да решават ценовата си политика.

- България къде е, ще се присъединим ли….
- България е сред страните, които активно следят процеса.

Като Българска асоциация за туризъм вече изпратихме официално писмо до компанията, която координира колективния иск, за да получим условията и процедурите за включване.

Нашата цел е и българските хотелиери да имат възможност да се присъединят, защото те също бяха засегнати от ценовите ограничения на Booking.com. В момента очакваме потвърждение и яснота по техническите детайли за участие. Допълнителен проблем у нас е, че България няма национална рекламна кампания за туризъм, което прави зависимостта от платформата много голяма – особено за малкия и средния бизнес. Именно тази уязвимост е и причината много от нашите хотели да не са сред първите включили се. Но позицията ни е категорична – ако нашите членове пожелаят, ние ще ги подкрепим и ще защитим интереса им.

- Каква е ролята на платформата на българския пазар…
- Ролята на Booking.com на българския пазар е изключително голяма. Зависимостта на хотелите, особено малките и средните, е факт, тъй като България няма национална рекламна кампания за туризма. Платформата често се използва като своеобразна „първоначална реклама“ – чрез нея хотелът достига до нов клиент и се представя пред международния и вътрешен пазар. След това целта на всеки хотелиер е този гост да остане доволен и да се превърне в лоялен клиент, който да резервира директно при следващи посещения. За разлика от нас, в страни като Гърция, където националният туристически бюджет е над 150 милиона евро, в България е едва около 8 милиона лева.

Освен това ние сме на опашката по усвояване на туристическите еврофондове,

което допълнително засилва зависимостта на хотелите от платформите за привличане на клиенти.

- Хотели, които са платили комисионни на посредника в периода между 2004 и 2024 г., могат да се присъединят. Нали така…
- Хотели, които са плащали комисионни на Booking.com в периода 2004–2024 г., имат възможност да се присъединят към колективното дело чрез специално разработена онлайн платформа. Към момента няма български хотели, които да са се включили, но очакваме отговор от компанията, която е завела иска, за да разберем точните условия за участие. Ако нашите членове пожелаят, както вече споменах, ние ще ги подкрепим и ще защитим интереса им.

- Това съдебно дело подчертава нарастващите притеснения относно пазарната мощ на онлайн туристическите агенции и цифровите платформи в хотелския сектор. Каква е зависимостта в ЕС и у нас?
- Зависимостта на хотелите от онлайн туристическите платформи като Booking.com е сериозен проблем както в Европа, така и в България. В ЕС около 70% от резервациите минават през OTA платформи, като Booking.com държи водеща позиция. В страните с активни национални туристически стратегии хотелите имат повече възможности да намалят зависимостта си и да насърчават директни резервации, докато у нас ситуацията е по-уязвима. Както съм посочвал и преди липсата на национална стратегия за туризъм означава, че България не е включена в ефективен план за възстановяване и развитие на сектора, което увеличава зависимостта на хотелите от платформите и намалява възможността им да изграждат директна, лоялна клиентска база.

- Какви са проблемите?
- Проблемите включват високи комисионни, ограничен достъп до клиентите и ценови ограничения, наложени от OTA, които ограничават гъвкавостта на хотелите да предлагат различни цени на различни канали. В България, поради липсата на национална рекламна кампания, зависимостта от Booking.com е особено силна, особено за средния и малкия бизнес.
Платформата се използва активно за първоначално привличане на клиенти, а след това хотелите се стремят тези гости да станат лоялни и да резервират директно при следващи посещения.

Европейският съд през 2024 г. постанови, че клаузите за ценови паритет, използвани от Booking.com, нарушават конкуренцията, което отвори възможност за колективни искове.

Това дело подчертава нарастващите притеснения относно пазарната мощ на цифровите платформи и необходимостта от национални стратегии, които да намалят зависимостта на хотелите и да стимулират устойчивото развитие на туризма в България и ЕС.

- Решението на Съда на Европейския съюз (СЕС) и последвалото съдебно дело могат да окажат влияние и върху други цифрови платформи, които прилагат подобни ценови ограничения. Вървим към юридически прецедент ли…
- Да, решението на СЕС и последвалото колективно дело срещу Booking.com могат да се превърнат в юридически прецедент. То показва, че клаузите за ценови паритет и други подобни ограничения, наложени от цифрови платформи, могат да бъдат оспорени пред съда. Ако това се потвърди и в практиката, други онлайн туристически агенции и платформи ще трябва да преразгледат своите условия, което ще даде повече свобода на хотелите да определят цените си и да работят директно с клиентите.