Девети септември: когато България стана съветска

Девети септември е датата на преврата през 1944 г. и началото на комунистическата власт в България. Онова, което следва, е постъпателна катастрофа, която елиминира и интелектуалния елит на страната, пише Еми Барух.

1. Девети септември и творците

Девети септември присъства в българската историческа, мемоарна, политическа и литературна книжнина като символ на “новото начало” - така ще ви отговори ChatGPT, ако му зададете по подходящ начин въпроса за аспектите, които обединяват темата във всички тези изследвани полета. Хубав отговор. Защото паралелите се налагат от само себе си.

Жанровите лексикални характеристики на начина, по който тогава и сега се говори за “новото начало” са сходни - декларативност, патетичност, категоричност, епичност. Както някога се говореше за партията:

….аз знам, аз вярвам, че си права,

когато съгрешиш дори!

Азът на говорещия е винаги доминантен. Безапелационен. А безпардонността, с която се налага неговият избор, е неопровержима.

2. Превратът, който доведе до катастрофа

Девети септември е датата на преврата през 1944 г., която слага началото на комунистическата власт в България.

Онова, което следва, е постъпателна катастрофа за страната - политическа, икономическа и социална промяна в обществото, елиминиране на интелектуалния елит и установяване на еднолична власт с всички произтичащи от това безобразия - вълна на насилие, съдебен произвол и елиминиране на гражданските права.

След преврата на Девети септември България променя геополитическата си ориентация и окончателно попада в съветската сфера на влияние.

Такъв е законът на нашите дни:

който на теб, СССР,

измени -

твойта великата правда изменя.

3. Манифестациите, йерархиите, козируването

Помня манифестациите на Девети септември. В детската ни стая имаше голямо бюро под прозореца, откъдето можехме да наблюдаваме как се строяват специалните части и военната техника преди да тръгнат към площада. Военният парад беше кулминацията, завършека на празничния ритуал. Той започваше след края на всички плакати, портрети и хора, които дефилираха пред мавзолея. Със сестра ми се забавлявахме да ги имитираме: застанали на колене от двата края на бюрото започвахме бавно, “с ритъма на танковете”, да се движим една към друга вдигнали ръце за поздрав по подобие на онези от телевизора. Баща ми не харесваше тази игра, може би защото не харесваше нито козируването, нито военния парад, нито вертикалната йерархия. Не харесваше, че тези, които говорят, че правят “всичко за хората” са се себевъздигнали на онази трибуна и смятат, че са повече хора от другите хора. А долу, под краката им, лежеше едно мъртво тяло, превърнато в символ на социалистическата революция. Каква макабрена метафора!

Но това щяхме да разберем по-нататък. Тогава, за нашите детски глави, маршът на онези с пагоните, оръдията, армейските части и грохототът на целия излъскан метал, който кънтеше в центъра на София, беше впечатляващ спектакъл.

Всички военни паради са зрелища. Някои от тях са предназначени да шашнат света, като този на площад Тянанмън преди няколко дни, други са просто за вътрешна употреба. В България театрото е от втория вид.

4. Храненици на властта винаги има

Как се мисли днес датата Девети септември е дълга тема, която продължава да разбърква блатата - някъде я възхваляват, другаде я преживяват. Защото утайките от комунистическата пропагандна машина продължават да ферментират в главите на мнозина. Нейните автори бяха храненици на властта. Всяка власт си има храненици. И тогава, и сега. Зад текстовете, мелодиите, стиховете, филмите често стоят надарени хора.

Талантливи личности писаха някога за “армията - освободителка”, възхваляваха “новия ден”, “новото начало”. Съчиняваха оди за “народа, който слиза от горите и влиза в града като победител”, за “селянина, който хвърля ралото и хваща пушката”, за “партията - мъдър кормчия”, за “славата на Девети, която ще живее вечно”…

Но не Девети създаде тези дарования. Във всяка историческа епоха българската интелигенция е гравитирала около властовите центрове. И днес тя се чувства по-уютно близо до властта. Талантливи хора! Но наведени…

Девети септември може да се анализира и от тази гледна точка - като лаборатория, в която се отразяват някои от националните черти на родния просветен елит.

5. "Девети септември ми купи сандалки"

По времето на онези деветосептемврийски манифестации, на които се правехме на танкове със сестра ми, едно съседско дете рецитираше следния стих:

Девети септември ми купи палтенце

И каза: Честито, честито, момченце!

Девети септември ми купи сандалки.

- Да припкат - заръча - краченцата малки!

А после ми сложи в ръката геврече

- Хапни си! - Девети септември ми рече.

———

Е, все още я дъвчем тази попара…

Този коментар изразява личното мнение на авторката и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.

Цитирани са откъси от:

"Към партията" – Христо Радевски

"Ода за СССР" - Орлин Орлинов

"Добрият празник" – Цветан Ангелов