Защо ремонтът на Шипка предизвика напрежение ОБОБЩЕНИЕ

Ремонтът на Паметника на свободата на връх Шипка, започнал на 3 септември 2026 г., прерасна от дългоочакван консервационен проект в политически, обществен и дипломатически спор. Монументът е затворен за посетители, а дейностите трябва да продължат 642 календарни дни, разпределени в три строителни сезона. Заради климатичните условия на Шипченския проход работата ще се извършва основно между 1 април и 31 октомври, като очакваният краен срок е август 2029 г.

Какво включва ремонтът

Проектът предвижда цялостна намеса по фасадите, подмяна на фугиращите смеси, възстановяване на оловните обшивки и отстраняване на нестабилни каменни елементи. По вътрешните стени трябва да бъдат премахнати натрупаните през годините изолационни материали и шпакловки, за да се открие автентичният каменен градеж и да се ограничи проблемът с влагата.

Предвидени са още ремонт на северното стълбище, реставрация на вратите на костницата, обновяване на инсталациите и промени във вътрешните пространства. След завършването на строителните дейности трябва да бъде подредена нова постоянна експозиция „Шипченска епопея“. Ръководството на Националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ подчертава, че честванията ще могат да се провеждат около монумента, тъй като историческото бойно поле включва още 26 паметника и паметни знаци.

Спорът за фирмата и парите

Основните политически критики са насочени към избора на изпълнител. Договорът е сключен на 15 януари 2026 г. между Националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ и великотърновското дружество „Билдинг Комфорт“ ЕООД. Стойността на основния договор е около 6,9 млн. евро, или приблизително 13,5 млн. лева, а прогнозната стойност на поръчката е била около 14,2 млн. лева с ДДС. Общият проект включва и други договори и дейности.

От „Възраждане“ твърдят, че фирмата е свързана с ДПС и не разполага с необходимия опит за работа по национален паметник. Партията поиска договорът да бъде прекратен, да се извърши независима експертна проверка и министърът на културата Евтим Милошев да подаде оставка. Ангел Янчев определи проекта като риск за автентичния облик на паметника и обвини управляващите, че финансират дружество с недостатъчен капацитет.

Министерският съвет одобри през юли 2026 г. 3 151 475 евро за обезпечаване на дейности по реставрацията и консервацията. Именно разминаването между стойността на основния договор, общия размер на проекта и отпуснатото финансиране стана част от публичните критики.

Протест и реакция на кабинета

Напрежението достигна до мястото на ремонта на 30 септември. По данни на Областната дирекция на МВР в Стара Загора двама мъже са били задържани за срок до 24 часа, след като отказали да изпълнят полицейски разпореждания в района на паметника и блокирали работници.

Министърът на културата Евтим Милошев заяви, че ремонтът е законен и е подготвян в продължение на години. Той обяви ежемесечни проверки от Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“, както и по-често публикуване на снимки и видеоматериали от обекта.

„Ще направим всичко възможно да има повече видимост и прозрачност, за да се спрат тези спекулации“, каза Евтим Милошев.

Директорът на музея Чавдар Ангелов защити проекта и посочи, че целта е да бъде отстранена влагата и да се възстанови автентичният каменен градеж, а не да се променя историческият смисъл на монумента.

Какво заяви руското посолство

Посолството на Руската федерация изпрати официална нота до Министерството на външните работи. В позицията си дипломатическата мисия заяви, че споделя загрижеността за запазването на историческата истина за Руско-турската война и оригиналния вид на паметника, който определя като важен символ за Русия и България.

„Разчитаме, че компетентните български органи ще осигурят внимателното и деликатното възстановяване на този паметник“, се посочва в позицията.

Посолството допълва, че е изпратило нотата на основание член 14 от Договора за приятелски отношения и сътрудничество между Русия и България от 4 август 1992 г. В нея се настоява бъдещата експозиция да отразява „неизкривената истина“ за събитията от 1877–1878 г. Българските институции все още не са обявили публично отделен отговор на дипломатическата нота.

Така спорът около ремонта на Шипка вече обхваща не само техническите решения и обществената поръчка, но и въпроса кой има право да определя начина, по който националната памет ще бъде представяна. Потвърденото към момента е, че ремонтът продължава, паметникът остава затворен, а държавата обещава засилен контрол и публичност по изпълнението.

Източници: БТА, bTV Новините, БНТ